Оставката на министър Борисова не бе предизвестена само на пръв поглед. Всеки по-задълбочен анализ показва, че за пореден път академичността изгуби битката с фискалния подход към здравеопазването. Докато проф. Борисова систематизирано се опитваше да „подреди къщичката”, остеопорозата на недоимъка разяждаше костната система на здравните структури. Докато министърката оглеждаше ехографията на здравната карта, стартиралото в края на миналата година системно недоплащане предизвика фебрилитет, а после треска във всеки орган на без това болния организъм. Ограничаването на изплащаните средства /за реално свършена работа!/, особено в болниците, постепенно покачваше градусите. Днес здравеопазването е пред сепсис. Вероятно заради това часове преди „да си тръгне”, проф. Борисова подчерта в интервю, че на първо място е лекар. И изрече истина, неудобна за правителството, към което принадлежеше: „Има дълбока заблуда, че ако се реформира системата, по-малко ще се харчи…Икономия в здравеопазването не може да се направи. Ние и без това харчим малко”. Ако към това откровение прибавим и няколко случки – с търга за много скъпа апаратура, с концепцията за доплащането, с очакваните поетапни протести, съвсем се изяснява защо проф. Борисова бе на горещия министерски стол само 162 дни. Защото парите за здравеопазването ни са на друг стол. Който си стои непоклатим. Засега.

Форум Медикус