Вие сте в: Начало // Всички публикации // Невролози стават целеустремените

Невролози стават целеустремените

Проф. Иван МИЛАНОВ пред „Форум Медикус“

Тринадесетият национален конгрес по неврология, за разлика от доста години насам, бе проведен с голямо и масирано международно участие. Поначало ръководството на Дружеството по неврология се стреми да разширява това международно участие, особено на невролози от Европа, защото е изключително важно да знаем къде са нашите европейски колеги и успешно да се сравняваме с тях. За първи път конгресът не акцентира върху специална тематика, върху една водеща тема, а идеята беше

да видим новото, общата промяна

през тези две години след предишния конгрес. Защото на практика медицината започна да се развива толкова бързо, че за две години се променят изключително много неща, и то във всяка една област на медицината. Вероятно тази формула за провеждане на конгресите ще запазим и в бъдеще, за да обсъждаме всички нови неща, а не само някои от тях, тоест да не акцентираме само върху определена тема.

Независимо от нашия подход, дискусията винаги е фокусирана около социалнозначимите заболявания, защото те са най-важни за обществото, както и за нас, специалистите. Това са заболявания, които обикновено засягат голяма група хора – мозъчните инсулти са най-често срещаните сред тях, или засягат млади хора в творческа възраст, каквато е множествената склероза. Всъщност тези два проблема бяха и основно обсъжданите. Акцентирахме не само върху проблемната част, но и върху лечението и превенцията на мозъчните инсулти и на множествената склероза. В този сегмент обаче установихме голямото изоставане на България. У нас все още няма създадени

отделения за лечение на инсулти

Такава е практиката в други страни, чиято дейност се подчинява на определени правила.  По този повод бяха цитирани различни мнения и позицията на Американската асоциация по неврология, които подчертават, че това е пътят – изграждането на специализирани отделения за овладяване и лечение на инсулти. Ние трябва да положим всички усилия в това направление, за да успеем в създаването на такива отделения и да ги структурираме по най-бърз и добър начин. Това би дало шанс на пациента не само да преживее, но и да излезе в едно добро здравословно състояние след инцидента.

Вторият проблем, върху който дискутирахме, бе множествената склероза. Това заболяване засяга предимно хора в сравнително млада възраст, а това е сериозен проблем. Хубавото е, че напоследък бяха открити и внедрени различни медикаменти за лечение на МС. Повечето от тях вече използваме в нашата практика, други очакваме да внедрим в най-скоро време.

Новото при множествената склероза

е следното: ние говорихме за автоимунното възпаление при заболяването и повечето лекарства бяха насочени към това, но сега се оказва, че при болестта паралелно се развива и друг процес – постепенно загиват невроните на мозъка, получава се т. нар. невродегенерация, подобно на това, което се случва при Алцхаймер например. Вече има медикаменти, които да влияят и на този процес. И основният проблем, който трябва да  решаваме в близките години, се съдържа в отговора на въпроса дали е възможно да съчетаем лечението на единия и на другия процес едновременно. Или ще лекуваме първо единия, после другия – това са все още проблеми с непълна яснота и естествено ги поставихме на обсъждане и на дискусия.

Третият въпрос, по който доста говорихме и дискутирахме, бе

Паркинсоновата болест

Приехме един нов консенсус за лечение, защото в тази област също много от концепциите се промениха. И може би най-фрапиращата от всичките промени е следната: преди години се смяташе, че леводопа с удължено действие е много важна за паркинсоника, а сега се оказва, че не е така. Защото приемаме, че тези медикаменти имат удължено действие, а на практика техният полуживот е доста по-кратък, отколкото се очакваше. Ние прекалено много и прекалено дълго залагахме на тези медикаменти, но явно не бива това да продължава. Поради което преподредихме консенсуса и на първо място в терапията поставихме допаминовите антагонисти, с които разполагаме и в България.

Говорихме и по проблемите на някои генетични болести в детска възраст, за чието лечение НЗОК отскоро вече започна да заплаща. Това са т. нар. редки болести и е предприета една добра стъпка напред, защото за някои от тях дори нямаше лечение – нито чрез здравната каса, нито от МЗ. Сред тези заболявания, за които говоря, са милоидната полиневропатия и други…Да не изреждаме всички, но, слава Богу, у нас има вече лечение и то се прилага, при това платено от НЗОК. Това е една улеснена процедура и смятам, че е правилна.

Като цяло това беше гръбнакът на обсъжданията и тематичните акценти на нашия конгрес. Колегите невролози бяха приятно впечатлени от лекциите на чуждестранните гости, които наистина изнесоха много хубави и полезни доклади. Сред тях бе проф. Сива от Турция, когото колегите класираха като най-добър и най-атрактивен лектор, проф. Костич от Белград, проф. Сандрини и други колеги от Европа. Надявам се, че на следващия конгрес ще повторим и ще засилим такова присъствие, защото това е неоценим опит и знание.

Другото нещо, върху което искам да акцентирам и което за мен определено е постижение, е направеното огромно историческо проучване за нашата специалност. Основният въпрос в него бе

кога е създадено Българското дружество по неврология

Много ни зарадва фактът, че нашето дружество започва своята дейност през 1929 г., а преди това непрекъснато говорихме за 1961 г. И аз винаги съм се питал: преди 9 септември 1944 г. не е ли имало неврология в тази държава? Хубавите традиции, създадени във времето, ни дават самочувствие, но и ни задължават да ги продължим. Вече проучихме и потвърдихме годината на създаването на Българско неврологично дружество. Това бе необходимо, защото реално нашата гилдия още няма необходимото самочувствие. Надявам се да го изградим, което потвърдихме и на едно хубаво и полезно събрание в края на конгреса. Казахме си много истини, някои от които не бяха приятни. Основният смисъл бе, че никой от горе, като месия, няма да реши собствените ни проблеми. Ние трябва да работим по тях, ние трябва да се борим за правата и самочувствието си. В този смисъл първата позитивна стъпка е създаването на 17 локални поделения на дружеството, в които също се провежда дейност и работим заедно за общите ценности. Направихме и страница във Фейсбук, а на сайта на дружеството сега ще предизвикаме дискусия и възможност да поставяме проблемите, да ги обсъждаме и да ги решаваме. Иначе, ако чакаш някой от горе да ти помогне, това никога няма да се случи. Трябва да се бориш сам.

Нашата гилдия в момента е оптимална като брой. Имаше години, в които бяхме много. Сега постоянно намаляваме и сме редуцирани до един оптимален брой. Проблемът е, че не сме равномерно разпределени. Има градове, в които невролозите са много, а на други места няма специалисти. На конгреса присъстваха около 800 делегати, горе-долу това са всички невролози в България, почти сто процента от тях. Можем да приемем, че българските невролози са 800-850, не повече. Пак повтарям, че проблемът е в неравномерното им разпределение – в София има излишък от специалисти, в други градове колегите са малко или недостатъчно.

За гилдията полагаме грижи и по отношение на информираност, и по линия на обучението и квалификацията. Освен платформите в интернет, които поддържаме, издаваме списание, провеждаме обучителни курсове, семинари.

Проблемът на невролозите в България

както и на останалите специалности е, че колегията застаря. Повечето от лекарите са над 50 години, младите са рядкост, и за съжаление нашето поколение не е толкова добре с чуждите езици. По една или друга причина това също е проблем. Опитваме се да осигуряваме превод по време на различните инициативи, превеждаме печатните материали и статии, дори и обзорните, а не само тематичните материали, за да могат колегите да бъдат в крак с материята. Бихме искали в тази насока да създадем и секция на младите невролози, както в други дружества и специалности, но няма толкова млади колеги. С удоволствие бихме направили секция на младите невролози и особено на младите невроложки, но ще се съберат 10-15 души. Интересът към специалността също не е голям, не е както преди. Не е това, което беше, защото неврологията не е специалност, от която може да се печели. Младите хора се стремят, и това е разбираемо, още като завършат, да започнат да печелят добри пари. Това става в други специалности и може би е една от причините да няма голям наплив. Но друго е хубавото – онзи, който се насочва към неврологията, почти винаги е по-качествен, по-целеустремен, защото има истински професионални интереси, а не само защото иска да печели пари.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.