Вие сте в: Начало // Всички публикации // Д-р Мариета Райкова – Идеална болница няма

Д-р Мариета Райкова – Идеална болница няма

Д-р Мариета Райкова завършва медицина през 1987 г. в София. Взема специалност по акушерство и гинекология през 1994 г., има магистратура по здравен мениджмънт. От 1988 г. до 1997 г. работи в Монтана. През 2000 г. започва работа в НЗОК като главен експерт – в болничната, в извънболничната помощ, а през 2004 г. е директор на Столичната здравноосигурителна каса. От 2015 г. е изпълнителен директор на УБ „Св. Ив. Рилски“.

–Уважаема д-р Райкова, моля да разкажете каква бе 2016 г. за лечебното заведение, кое бихте откроили като постижение?

– От края на 2015 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” започна да функционира отделението по лъчелечение, оборудвано с един от най-модерните линейни ускорители. Технологията за радиотерапия комбинира едновременно процедурите лъчелечение и радиохирургия. Известно е, че в болницата действа водещата в страната клиника по неврохирургия. С високотехнологичното си оборудване и опитен екип от лекари и медицински специалисти лечебното заведение привлича пациенти от цялата страна. За първи път българските граждани имат достъп до такъв вид лечение, което досега е извършвано единствено в чужбина. Освен ползата за болните, финансовите резултати също показват, че  инвестицията е добра за болницата.

- УБ „Св. Иван Рилски“ и прилича, и не прилича на другите университетски болници. Първо – не е много голяма и е компактна. Но по-важно е, че има специфични диагностични и лечебни възможности, които я правят уникална…

– С разкритите през 2015 г. структури по онкохематология и онкология, заедно с радиохирургията и нуклеарната медицина болницата се оформя като комплексен онкологичен център. Традиционно в годините клиниките по неврохирургия и ревматология са се утвърдили като водещи за страната. Авторитетни са и екипите за интервенционално лечение на мозъчни малформации и аневризми. В резултат на доказано високия професионален опит, клиниките по гастроентерология и професионални заболявания също са едни от най-предпочитаните в България.

- На фона на общата задлъжнялост на болничната помощ, при Вас като че ли резултатите са други – има ли рецепта, резервни ходове?

– Цифрите показват, че лечебното заведение запазва положителния финансов резултат от предишните години, което позволява на болницата да инвестира в привличане на висококвалифицирани специалисти и закупуване на модерна апаратура и оборудване. Например средната брутна работна заплата през 2015 г. е била 1680 лева, с което болницата попада в челната шестица на болниците с най-високо трудово възнаграждение и е първата сред всички държавни и общински болници. През 2016 г. средната брутна работна заплата е увеличена на 1836 лева.

Печалбата на болницата през 2015 г. е 1 218 754 лева, а през 2016 г. – 2 502 069 лева. Инвестициите в дълготрайни материални активи, закупени със собствени средства /в т.ч. и нисколихвен кредит за закупуване на линейния ускорител/, през 2015 г. са 14 601 090 лева, а през 2016 г. – 1 373 216 лева.

От изброените цифри е видно, че се стараем да намерим баланса между размера на възнагражденията и инвестициите в апаратура.

- Екипът на едно лечебно заведение безспорно е двигател на постигнатото – има ли нещо в кадровата политика, което превръща болницата в атрактивно място за работа?

– Гордеем се с липсата на текучество – лекари, медицински сестри, лаборанти и рехабилитатори, защото обликът на всяка болница се определя от медицинските специалисти, които работят в нея. Лечебното заведение е отворено за младите лекари и към момента в болницата работят 34 специализанти. Много от тях впоследствие избират да останат и като изградени специалисти.

- Как Вие самата оценявате отговорността да се управлява такова лечебно заведение? Опитът от структурите на осигурителната институция помага ли? Болниците и касата врагове ли са или партньори?

– Разбира се, че управлението на тази водеща за страната болница на фона на общата задлъжнялост в болничната помощ, не е нито лесно, нито просто нещо. Но на помощ идва натрупаният дългогодишен опит като мениджър. Според мен акцент в управлението трябва да бъде екипността в работата и на болничните структури, и на администрацията. С наличието на добре изграден и мотивиран екип, с работа в една посока,  успяваме да изпълним набелязаните задачи от краткосрочните и дългосрочните планове за развитие на болницата.

Разбира се, че НЗОК и лечебните заведения са партньори в постигането на общата им цел за осигуряване на по-добро здравеопазване на българските граждани. През годините винаги съм застъпвала тезата, че ако това партньорство се поддържа на базата на диалог и този диалог е добър, то част от негативите на НЗОК в очите на договорните партньори биха били по-малки. Взаимоотношенията с Министерството на здравеопазването, в качеството на принципал на болницата, и с НЗОК като основна финансираща институция,  са традиционно добри. Предизвикателство пред колектива е ежегодното постигане на най-добри резултати в договарянето на най-разумни цени за доставките на лекарства и медицински изделия за нуждите на болницата.

- Кое ще бъде най-голямо предизвикателство пред болницата през 2017 г.? Каква би била, по Ваше мнение, една идеална болнична система?

– Предизвикателство през 2017 г. ще бъде да запазим позициите на лечебното заведение като водещо за страната и предпочитано от пациентите, да подобряваме екипността в работата, непрекъснатото усъвършенстване на материалната база, апаратурата и условията на труд, за да направим болницата едно от най-привлекателните места за работа и развитие на младите лекари.

Идеална болнична система няма, но бихме се доближили до нея, ако успеем в най-висока степен да удовлетворим очакванията на пациентите по отношение на доставяните медицински услуги и да гарантираме сигурност, спокойствие и добро възнаграждение на работещите в лечебното заведение.

Въпросите зададе Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.