България е единствената страна в ЕС, за която се отчита, че смъртността от онкологични заболявания се увеличава, въпреки наличието на  апаратура и лекарства. Основна причина за негативната тенденция е липсата на профилактика и скринингови програми, които водят до късното диагностициране на случаите и съответно до лоши прогнози. Това са част от заключенията на Европейската комисия за страната ни, описани в Профила за България за 2023 г. на Европейския регистър на неравенствата в онкологията.
Според данните България е с ниска заболяемост, но това е резултат от недиагностицирани случаи, смятат експертите. У нас новите случаи са 458 на 100 000 при 569 на 100 000 за ЕС за 2020 г. Честотата е по-висока при мъжете – 595 на 100 000, а за жените е 368 на 100 000. В абсолютни цифри новите случаи на година у нас са около 35 хил., като 56% от тях са сред мъжете, а останалите при жените. Най-честите диагнози са рак на простатата, рак на гърдата, рак на белия дроб, рак на дебелото черво.
Данните за смъртността у нас не се различават особено от другите страни в ЕС. Смъртността е 242 на 100 000 срещу средно за ЕС от 247 на 100 000 души. Обаче България се оказва единствената страна в ЕС, която докладва увеличаване на смъртността в изминалите десет години. През 2011 г. смъртните случаи у нас са били 229 на 100 000 срещу 242 на 100 000 през 2019 г. Повишението е по-голямо при мъжете – +8%, а при жените то е 5%. За сметка на това смъртността средно в ЕС е намаляла спрямо 2011 г. с 10% при мъжете и с 5% при жените. Водещи в смъртността са ракът на белия дроб, гърдата, дебелото черво, панкреаса, простата и стомаха. С най-голямо увеличение в смъртността за последните 10 го-
дини са ракът на панкреаса – 22%, на пикочния мехур – 20%, простатата – 19%, на дебелото черво – 13%. Намаление на смъртността има при рака на стомаха, на мозъка, на черния дроб.
България е единствената страна в ЕС без приет раков план до края на 2022 г., се казва още в доклада за България.
Реално планът бе одобрен от служебния кабинет в първата седмица на 2023 г. Като положителен факт се споменава, че е бил приет Планът за възстановяване и устойчивост, в който се предвиждат реформи в сферата на онкологията.
При повечето рискови фактори като пушене, затлъстяване, консумация на алкохол, мръсен въздух, България е сред първенците. Това най-вероятно се дължи на липсата на промоция на здравето и профилактика, смятат експертите. Сред примерите, които дават авторите на доклада, е фактът, че страната ни е първенец по брой пушачи през 2019 г. – близо 30% от населението. Честотата на наднорменото тегло и затлъстяването у нас е 55%, зависимост от алкохола има при 2% от населението. Нивата на фините прахови частици във въздуха са с 50% по-високи от средните за ЕС. Ниски са нивата на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус.
В България не са подготвени нужните програми за превенция и ранно откриване на рак на гърдата, дебелото черво и на шийката на матката. Приема се, че скрининг донякъде се предоставя чрез прегледите по НЗОК, на които има право всеки здравноосигурен. Те включват мамография за жените, тест за рак на простата при мъжете и преглед на шийката на матката. Това обаче не изчерпва всички нужни дейности и не обхваща всички рискови групи, се казва още в доклада. У нас всяка година се провеждат и спорадични инициативи за профилактични прегледи от общини, лечебни заведения и други субекти, което частично компенсира липсата на достатъчно добре организиран национален скрининг.
В страната има 20 обществени и 6 частни специализирани онкологични лечебни заведения за болнична помощ, те са разположени в 14 региона, като най-голяма концентрация има в София, Варна, Плевен и Пловдив. Според експертите това обрича на недостатъчно добър достъп до онкологични услуги хората в по-отдалечените и малки райони. По отношение наличието на апаратура и нови терапии България е относително добре оборудвана. Според експертите обаче проблем се оказва ниската кадрова осигуреност с онколози и медицински сестри. Друг голям проблем е липсата на достатъчно палиативни грижи. Бариера пред достъпа до лечение е и наличието на неосигурени хора – 12% от населението, според доклада.
През изминалите десет години разходите у нас в онкологията са отбелязали стабилен ръст и то най-вече заради финансирането на цените на новите лекарства. В същото време обаче те оставят сред най-ниските в ЕС. На глава от населението у нас се падат по 165 евро за онкология срещу 326 средно в ЕС.