Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // В очакване на… присъда

В очакване на… присъда

През отиващата си 2012 г. отново не бе даден ясен отговор на въпроса за бъдещето на общинското болнично здравеопазване у нас. „Форум Медикус“ нееднократно отразяваше дискусии по проблема, както и вълненията на хората от малките градове, които изгубиха или са на път да изгубят „своите“ лечебни заведения. И тъй като е време за равносметка, обърнахме се към народни представители от Комисията по здравеопазване в Народното събрание, за да потърсим тяхната позиция по отдавна наболелия проблем.

д-р Нигяр Сахлим:

Ликвидацията не е решение

- За съжаление през последните три години бяха направени целенасочени стъпки общинските лечебни заведения да отидат в небитието. Вече имаме около двадесетина такива примера, а може би и повече. В момента в много тежко състояние са болниците в Попово, в Златоград, в Мадан, във Велики Преслав и др. Всичко това е резултат от тенденциозното задълбочаване на проблемите с финансирането. Известно е, че се покриват разходите само на определени болници, без да бъдат подпомагани малките структури.

Ще припомня, че беше спряно субсидирането за лечебните заведения в отдалечени и рискови райони. В същото време бяха въведени бяха твърде високи стандарти, на които болниците не могат да отговорят. Липсата както на мотивация пред младите лекари да работят в трудните райони, така и на перспективи пред техните семейства също даде принос към тежката ситуация.

Разбира се, има много общински структури, които успешно конкурират областните лечебни заведения в някои сфери. Добри примери могат да бъдат наблюдавани в гр. Исперих, в Казанлък, в Лом. В някои градове местната власт подпомага своите болници. Но има общини, които са притиснати от обстоятелствата и нямат възможност.

Държавата трябва да даде отговор на някои въпроси: имат ли хората от тези региони равен достъп до медицинска помощ, както е записано в Конституцията? Какво се случва с алтернативата на закритите болници? Ще предприеме ли държавата конкретни действия или просто ще концентрираме медицинските грижи в няколко големи градове, каквато тенденция се наблюдава.

Преструктурирането на болнични лечебни заведения в медицински центрове бе един от вариантите. В момента 4 от тях ще получат европейско финансиране. Другата възможност бе болници да се превърнат в хосписи или в болници за продължително лечение. Остава обаче въпросът как ще се финансират и по какъв начин ще оцелеят. Има общински ръководства, които са отворени към такива идеи. Много приятно бях изненадана, че в болницата в Мадан, която има 8 отделения, функционира и хоспис. Голяма част от разходите за социално слабите жители се поемат от общината. Ликвидирането на общинското здравеопазване няма да доведе до нищо положително за системата и няма да реши нито един проблем. Защото всички общински лечебни заведения изразходват едва 17% от целия ресурс за болнична помощ и закриването им не е начинът да се спестят средства. Те не искат да извършват „висшия пилотаж“ в медицината, но все пак имат своето място.

Основният проблем са големите болници. Действително, там се осъществяват високотехнологични дейности, там са добрите специалисти. Но се оказа се, че има ведомствени лечебни заведения, които разполагат със средства, повече от средствата в бюджета на МЗ.

д-р Ваньо Шарков:

Държавата е абдикирала от проблема

- Тоталната неангажираност на държавата е един от големите проблеми, за да бъде такова състоянието на болничното здравеопазване в общините. В известна степен това бе променено и се появи някаква загриженост след бунтовете в Девин и в по-малка степен – след Оряхово. Държавата реши, че може да намери механизми, с които да подпомогне общинските болници. По принцип казваме, че дейността е общинска и общината е 100% собственик на капиталите. В същото време обаче според Закона за държавния бюджет общината не може да разплаща никакви разходи на лечебното заведение, а има право да го финансира само целево – т. е. не може да покрие разходите за консумативи, лекарства, ток и вода, както и задълженията на лечебното заведение.

Другият съществен проблем е в липсата на каквато и да била реформа в болничната помощ. Някой трябва да се нагърби и да отговори на въпроса докога ще продължават да съществуват болници, обслужващи малък контингент от хора и намиращи се на 10-15 км една от друга. Какъв е смисълът от подобно съществуване, след като могат да бъдат обединени в едно лечебно заведение, което да оказва много по-качествена и достъпна медицинска помощ за хората от две общини например. Това е въпрос на мениджърски решения. А задължение и отговорност на държавата е да подпомага структурите в отдалечените и труднодостъпните райони. Но както е известно, през този мандат това подпомагане бе отменено от финансовия министър Симеон Дянков. През 2009 г. за такива болници бяха отпускани 90 млн. лв., но от следващата година парите спряха. А именно тези средства можеха да подпомогнат много развитието на общинските лечебни заведения.

Не на последно място трябва да отбележим, че държавата финансира интензивните грижи и спешната помощ в областните структури, а не поема никакъв ангажимент към добрите общински болници, в които това направление в дейността е развито. Добри примери съществуват, въпреки усилията на държавата.

Д-р Лъчезар Иванов:

Време е за действия

- Общинското здравеопазване е важна, тежка и отговорна задача, на която предстои да бъде намерено решение. Категорично дойде време проблемите да бъдат посочени много ясно.

В големите градове един от огромните недостатъци е наличието на много дублиращи се звена. Красноречив е примерът със София, където голяма част от дейността на общинските болници се припокрива. В същото време те са търговски дружества, конкурират се помежду си и целта им е да оцелеят в условията на пазарна икономика, като общината трябва да намери начин да обезпечи финансово и технологично всички тези лечебни заведения. Защо е необходимо да имаме пет урологични отделения например, като може да остане само едно, в което да бъдат концентрирани необходимите специалисти и апаратура? Две специализирани АГ-болници също са достатъчни за града, а отделенията в другите структури могат да бъдат закрити. Разбира се, това са само примери, които важат и за други специалности. Защото не бива да забравяме, че на територията на столицата функционират много и държавни, и частни лечебни заведения.

Само чрез преструктуриране и сериозен мениджмънт общинските болници могат да бъдат конкурентни на пазара на медицински услуги. За съжаление подобен мениджмънт не се осъществява в нито един от големите градове. Никъде няма кмет по здравеопазването, който да е експерт мениджър. Както е известно, бяха правени най-различни опити, които обаче показаха своята несъстоятелност.

В по-малките градове вариантът със съществуването на многопрофилни болници е нереален. Причината е в липсата на достатъчно експертен потенциал, на апаратура, на материално техническа база. Защото една къщичка не означава болница. Разбира се, нито за кметовете и общинските съвети, нито за хората е приятно да се закриват болници. Но в тези градове също е необходимо да бъде направен един много добър анализ – кое е най-важно за съответния район. В зависимост от големината на съответното място да се прецени от какво се нуждае населението. Задължителни са отделения по вътрешни болести, както и по спешна и неотложна хирургия. На всяка цена трябват звена към спешна помощ, които да могат да транспортират пациентите в радиус от 60 км.

Според мен е необходима дискусия, в която да участват представители на пациентските организации, на МЗ, на НЗОК, както и експерти от конкретните специалности. Доста са въпросите и проблемите в сферата на общинското здравеопазване, но смятам, че решения могат да бъдат намерени.

Мая Манолова:

Жертва на последователна политика

- На първо време предложихме чрез актуализация н бюджета на НЗОК средствата от неосъществения трансфер към МЗ да бъдат разпределени между общинските болници. Както е известно, става дума за 50 млн. лв., които биха били сериозна финансова инжекция, тъй като състоянието им в момента е окаяно – резултат от системната политика на управляващите за унищожаването на тези лечебни заведения. Предложената актуализация обаче бе отхвърлена. Отхвърлен бе и изричен законопроект по темата, внесен от депутатите от Тройната коалиция.

Политиката на ГЕРБ, която се упражнява последователно от четирима здравни министри, е очевидна. Съсипват се малките общински болници чрез пренасочване на средствата от НЗОК към новооткритите частни субекти – основно в столицата.

Разбира се, добрият мениджмънт има голямо значение. Но с повишаването на изискванията към болниците за сключване на договори с чрез високи нива на компетентност, за голяма част от малките структури стана невъзможно да отговорят на критериите. В резултат на това нямат възможност да сключат договор за определен брой пътеки, финансирането им намалява драстично, а в същото време – заради инфлацията и поскъпването на живота, разходите нарастват. И краят е предизвестен – фалит. Мениджърът трябва да бъде фокусник, за да се справи с намаляващи приходи и увеличаващи се разходи.

При това управление само в София новооткритите частни лечебни заведения са няколко десетки. Всичките те използват огромна част от публичния ресурс. Актуалният въпрос е за съществуването и ограничаването на безконтролното вливане на публични средства в нови частни субекти. А не за ограничаване на малките болници, които използват минимален ресурс от средствата за здравеопазване. В същото време две трети от българските граждани използват услугите именно на тези малки болници.

Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.