Д-р Чавдар Еленков – управител на ДКЦ “Александровска”, споделя избрания модел за динамично развитие на структурата
-Уважаеми д-р Еленков, две години кратък или дълъг период са за резултати?
- Диагностично-консултативният център функционира от март 2009 г. Създадохме го като надстройка на действащия дотогава медицински център. Основната задача, която си поставихме, бе да увеличим и разширим портфолиото на предлаганите медицински услуги. Идеята беше да привлечем медицински специалисти от болницата да работят и „за нас”.
Тръгнахме решително. Вярвахме, че добре сме обмислили тази смела реализация. От 54 лекари в началото, днес работещите са вече 130. От тях 95 имат договор с НЗОК. Други – 45 утвърдени хабилитирани специалисти, консултират пациенти от цялата страна (без договор с касата).
Приемът е разпределен в 40 кабинета и на практика чрез правилата на доболничната помощ той „покрива” медицинските дейности на Александровска болница. Осигурили сме и лекари със специалности, които не са представени в болницата – ревматолог, неврохирург и ортопед-травматолог.
Кабинетите са разположени не само в ДКЦ, а и в различни лечебни звена – в Първи хирургичен блок, в Клиниката по алергология, в Клиниката по кожни болести и др.
През 2009 г. през центъра преминаваха средно по 2250 пациенти месечно. За този период реализирахме приходи в размер на 700 хил. лева. През 2010 г. са консултирани 35 200 болни, а приходите са 1,177 млн. лева.
За този кратък двегодишен период положихме усилия да подобрим и работната среда. В кабинетите бяха извършени най-належащите ремонти. Подменихме остарялото офис оборудване с нови компютри и принтери. Свързахме ги в мрежа, благодарение на което специалистите могат да обменят помежду си данни и образи. Със собствени средства закупихме три ехографа, аудиометър и четири холтера.
- Обобщете основните предимства на модела?
- Бързо установихме ползата от факта, че изпълнители в доболничната и болничната помощ, предлагани на територията на Александровска болница, са едни и същи специалисти. Така колаборацията между звената значително бе подобрена. Освен това лекарите обслужват повече пациенти, а това има и икономически измерения – разширяване на дейността и покриване на пазарни ниши.
Избраният модел създава и удобство за болните, особено за пътуващите от страната, защото сме в състояние за кратко време да затворим цикъла от диагнозата до евентуалната хоспитализация.
Друго предимство е добрата база, с която болницата разполага, а ние можем да ползваме. Затова предлагаме широк обхват от диагностични методи. Срещу наем например имаме достъп до новия скенер на болницата. Почти една трета от графика на апарата е запълнена за прегледи на пациенти от ДКЦ. Разбира се, постоянно се чувства необходимост от обновяване на техническата база. Инвестираме в тази посока съобразно приходите си. По план ни предстои обновяване на апаратурата за диагностика на очните заболявания.
През тази година сключихме договор за работа с имунологичната и серологичната лаборатория на Александровска болница. В центъра предоставихме кабинети на общопрактикуващи лекари – засега са трима, скоро ще станат петима.
- С какво е различна управляваната от Вас структура?
- В ДКЦ „Александровска“ функционират единствените в страната кабинет по детска психиатрия и детски очен кабинет. Ще инвестираме и в развитието на едно слабо познато у нас направление – медицина на съня при деца. Д-р Реана Велизарова, която наскоро се завърна от специализация във Франция, ще работи в този нов кабинет.
През тази година за пръв път сключихме договор с НЗОК за лечение на пациенти с бъбречно-каменна болест в доболничната помощ – т. нар. литотрипсия. За мен това е истински пробив – болнична помощ, изведена в доболнична помощ. Надявам се тази тенденция да бъде пренесена и в други медицински специалности. Съществува възможност в бъдеще да работим и по някои офталмологични клинични пътеки.
- Успешният мениджмънт означава и повече приходи…
- Политиката за доходите на специалистите е в центъра на моята отговорност като управител. ДКЦ „Александровска” дава един от най-високите проценти на работещите в неговата структура. 50% от приходите от дейността по здравна каса отиват във фонд „Работна заплата”. 70% от приходите от платените прегледи също са за този фонд. Мога да обобщя, че средно 63% от различните потоци от приходи на центъра се отчисляват за възнаграждения. По този начин успяваме да привлечем и да задържим нашите специалисти.
Целта ни е през следващата година да увеличим двойно броя на лекарите. Надявам се да успеем.
Важно е също така да се изследват потребностите на населението от медицински услуги. Трябва да знаем от какво се нуждаят пациентите, за да го осигурим. Профилактичните прегледи например са нова пазарна ниша, която заехме. Спечелихме обществени поръчки за обслужване на големи колективи. Тази дейност носи приходи, но трябва да бъде осигурена с кадри и материален ресурс. Видно е, че предстои още много работа.
Създадохме собствен сайт, който „доведе” повече пациенти. На http://dkc-alexandrovska.com/ информираме населението за услугите, които предлагаме. Често организираме безплатни прегледи за различни заболявания. Интересът към тях расте. В момента тече кампания за безплатни прегледи в хирургичния и в очния кабинет.
- Коя е най-близката Ви цел?
- Тя е постоянната ни цел – да продължаваме експанзията на пазара на доболничната помощ…
