Вие сте в: Начало // Всички публикации // Поклон пред българския лекар

Поклон пред българския лекар

От години средствата за масова информация и електронните медии заливат общественото мнение с потоци от изкривена информация за лошото състояние на социалната система, наречена здравеопазване, нарушаване на моралните и етичните норми, корупция и нежелани събития (грешки) в медицината, при негласното съгласие на здравните власти, съсловни и синдикални организации и асоциации.
Възможно е, както винаги е имало, има и ще има нежелани събития, действително да съществува известна корумпираност сред недобросъвестни колеги, съчетано с формализъм, излишна бумащина и резигнация. Но на фона на сегашната действителност това е нищожно и една истинска демокрация и обективно обществено мнение не биха обърнали сериозно внимание. Подобно на „доброто старо време“ устно и писмено се настройва народонаселението срещу лекарското съсловие, а то не се защитава, защото е лишено от истински водачи, макар че и в парламента, и в общинските съвети, и в кметствата има немалко лекари.
Няма друга професия, толкова свързана с обществото и човека, като лекарската. Лекарят се изгражда още от ученическата и студентската скамейка, неговото образование не търпи задочност или свободна избираемост, длъжен е да посещава лекции и упражнения, да се явява на устни и писмени изпити и на безчет колоквиуми. Няма друга специалност от висшето образование с толкова много изпити, включително и държавни по пет основни предмета. Единствен лекарят във всички епохи дава т.нар. Хипократова клетва и въз основа на нея е длъжен да помогне на всеки нуждаещ се, дори да му е най-големият враг. След взимане на дипломата обучението продължава чрез специализация и сертификация – така един истински лекар се оформя най-малко след 15-годишен упорит, всеотдаен и непрекъснат труд. За съжаление това не се долавя от обществото и неговите лидери, от здравните ръководители и чиновници, дори от съсловните асоциации и организации. И всекидневно се сипе прах и пепел върху професията. А българският лекар е бил всякога неразделна част от своя народ, свързан с него и по произход, и по начин на живот и призвание, живеещ с неговите нужди, мъки и нещастия. Лекарят вижда най-тежкото – смъртта, и с всички сили се бори  с нея, макар и невинаги успешно. Той е дал много за развитието на нашето общество и е в първите редици за добруването му, изгаряйки доброволно, самоотвержено, благородно и безстрашно, изпълнявайки своя хуманен и отечествен дълг.
Д-р Петър Берон – учен енциклопедист и един от първите дипломирани лекари, стожер на Българското възраждане, убит от престъпна ръка.
Д-р Киро Попов – прототип на д-р Соколов от известния роман на Вазов, обесен от турците.
Д-р Васил Соколски – лекарят на Бенковски и Хвърковатата чета, смаял западните консули в Пловдивския затвор, защото отказал застъпничеството им и заиграл ръченица. По време на обесването му въжето се скъсало, но той със същото самообладание чакал повторната си екзекуция.
Д-р Константин Везенков – лекар в българското опълчение, загинал с оръжие в ръка, бранейки беззащитните селяни от Сунгурларско, нападнати от башибозушките пълчища.
Д-р Алекси Христов – главен лекар на Александровска болница, баща на основателя на българската фармакотерапия проф. Вл. Алексиев, умрял от тифус, заразен от лекуваните от него турски пленници през Балканската война.
Д -р Стамен Илиев, лекар на въстаническата болница по време на Септемврийските събития от 1923, с еднакво усърдие лекувал въстаници и техните противници, убит, докато превързвал ранен подофицер.
Д-р Пею Бешев – загинал в пламъците на запалената от  политическите му противници къща, помагайки на хазаите да се спасят.
Д-р Върбан Генчев, политкомисар на Горнооряховския партизански отряд, предупреден за предстоящата блокада, но слязъл в селото да прегледа болното дете на ятак.
Д-р Иван Момчилов, прототип на д-р Янакиев в романа „Иван Кондарев“ на Емилиян Станев, убит от злодейска ръка при посещение на болен.
Проф. Стоян Белинов – директор на Университетската ушна клиника, затрупан жив в кабинета си при бомбардировките над София.
Доц. Христо Петров (най-перспективният български психиатър за времето си), д-р Н. Вълкова, д-р Н. Попов са загинали от бомбардировките на англоамериканската авиация на психиатричната клиника, нарочно обозначена с грамаден червен кръст, докато спасяват болните си пациенти.
Проф. Александър Станишев – директор на Хирургичната клиника на Медицинския факултет, министър в правителството на Иван Багрянов, осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“ и заставен преди смъртта си да установява кончината на убития преди него политически, административен, стопански и военен елит на царството.
Д-р Петко Момчилов, сродник на д-р Иван Момчилов, един от най-интелигентните лекари не само в Ямбол, а и в страната, станал жертва на режим, насаждащ патологична омраза към инакомислещите и шпиономанията. Сега напълно реабилитиран от Върховния съд, а съподсъдимите му, канонизирани от Римокатолическата църква. В града, в който е творил повече от тридесет години, няма дори малък постамент, а потомците на „съдиите“ и убийците са преуспяващи бизнесмени, политици и дори университетски преподаватели.
Костите на български лекари са осеяли пространството между Чаталджа, Драва и Мур, Солун и Тулча, между Бяло и Адриатическо море – там, където по време на войните за национално обединение загива цветът на народа. Починали има от болести и рани във вражески плен, докато се грижат за своите другари по островите на Средиземноморието, в Дерна и Тулон, в Бухенвалд, Дахау и Заксенхаузен, в мъртвите сибирски полета на царска и болшевишка Русия.
Д-р Стефан Черкезов изгоря жив в пламъците на горящия автобус, спасявайки возещите се в него деца и възрастни.
Д-р Борис Байданов – хвърлил се в язовир и спасил давещи се баща и син, но сам загинал.
Д-р Марин Русалиев и д-р Димов загинали при катастрофа, докато пътували, за да извършат аутопсия на д-р Чешмеджиев, починал от хеморагична треска, заразен от свой пациент.
Доц. Костов, д-р Цанков, д-р Минков – невролози от болница „Царица Йоанна“ ИСУЛ, загинали при катастрофа, пътуващи да прегледат по договор работници и служители от бившия химически комбинат „Ямболен“.
Д-р Милчо Колев, лекар в село Мокрен, Котелско, загинал на място след катастрофа с линейка, возеща раждаща жена.
Стотици са лекарите, починали от инфаркт на миокарда и инсулти, тромбози, далеч от близките си, отдадени на болните си, вследствие на високото напрежение в битката за живота, или заразени от смъртоносни вируси и бактерии.
Нека, когато посетим лекаря, все пак да си спомним, че и той е човек, че има грижи и чувства. И понякога, колкото и да иска, не може да помогне по обективни и независещи от него причини. Защото лекарят и смъртта са едно цяло, което така прекрасно е изобразил в литографията си големият немски художник Дюрер. А друг виден виенски клиницист от началото на миналия век – Херман Нотнагел, е оставил сентенцията „Само един добър човек може да бъде лекар“, която и до днес краси гроба му.

Д-р Камен ГЪРДЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.