Разделянето на здравния пакет на основен и допълнителен е промяната, от която на практика тръгват всички реформи в сектора. Къде и как ще се лекува българинът пък е конкретният въпрос, чийто отговор и лекарското съсловие чака с нетърпение. Разпределянето на дейностите вече е готово, а проектът за първи път беше оповестен и обсъден на последното заседание на работната група „Реформа в организацията на здравеопазването“.
Както е известно, в основния пакет ще попадат всички социалнозначими заболявания, които влошават здравните показатели на нацията, затова ще се покриват 100% със средства на Националната здравноосигурителна каса. От сегашните 311 клинични пътеки, плащани от касата, в основния пакет се предвижда да останат 205 – над две-трети от тях. Сред тях са заболявания от почти всички области – урология, гинекология, УНГ, дерматология, майчино здраве и педиатрия, онкология, инфекциозни болести, неврология и нефрология, ендокринология, гастроентерология, сърдечно-съдови заболявания, пулмология, очни болести, включително ревматология и рехабилитация. Освен това е разписан и планът за комплексно лечение на пациентите с онкологични заболявания, в който се предвижда цикълът да приключва с рехабилитация и палиативни грижи, което означава, че през 2016 г. здравната каса ще трябва да подпише договор с повече хосписи и структури за продължително лечение.
Въпреки намерението на държавата да „извади“ повече дейности в допълнителния пакет, там ще отидат само шест. Според намеренията това са състояния, позволяващи планов прием, и лечение с високотехнологични методи по избор на пациента. За тях ще се налага болните да изчакват (за да не плащат), а ако искат да получат услугата веднага, ще я поемат със собствени средства. Става дума за клиничните пътеки за операции при инконтиненция, радикална ексцизия на лимфни възли, гинекологични операции с робот, интервенции за затваряне на стома, хирургично отстраняване на кожни дефекти и на последствия от изгаряния.
„Изненадата“ в случая
са 65 клинични пътеки, които ще бъдат „гранични“ и ще попадат както в основния, така и в допълнителния пакет. Състоянията, които изискват спешен прием в болница, ще се отчитат като дейност от основния пакет, а всички процедури, които могат да се извършат след възстановяването на пациента, ще се отлагат за следващ период и ще бъдат част от допълнителния пакет. За “пресяването“ на пациентите пък са разписани специални медицински индикатори, включени в съответните клинични пътеки. Една от тези „гранични“ дейности е рехабилитацията, която в зависимост от диагнозата ще бъде или в основния, или изцяло в допълнителния пакет. Когато тя е завършващият цикъл от лечението на тежки сърдечни или нервни болести (инфаркт и инсулт например), ще бъде извършвана веднага. В противен случай за рехабилитация ще се чака. Друга важна промяна е, че малка част от дейностите
ще бъдат извадени
от болничните заведения. Става дума за близо 20 клинични пътеки, които занапред ще се извършват в амбулаторни условия в ДКЦ или в медицински центрове. Една от тях е премахването на перде (катаракта). Мотивът е, че операцията е лека и не изисква последващ престой в клиника, а след като не се прави в болница, ще струва и по-малко на здравната каса. На този етап не е ясно дали пациентът ще доплаща за въпросните дейности, защото процесът по остойностяването им не е приключил. В списъка са още хирургичното лечение на глаукома, средните операции на окото, интервенциите в УНГ областта, малките операции на раменния пояс, ръцете, таза, краката и меките тъкани, артроскопските процедури на скелетно-мускулната система и диагностицирането на инфаркт без инвазивно изследване.
От всички клинични пътеки от основния пакет отпада една – консервативно лечение на възпалителни заболявания на мъжките полови органи, а лечението на деца с метаболитни нарушения се обединява с клиничната пътека за диагностика (КП 273) и попада сред „граничните“ диагнози и в двата пакета.
Мястото си не са намерили
само 11 пътеки, които експертите тепърва ще дискутират. Голяма част от тях са в областта на УНГ болестите – консервативно лечение на световъртеж, кохлеарна имплантация при глухота, хирургично лечение при заболявания на външно ухо и тъпанчева мембрана, както и при глухота. Решение не е взето и за операциите на сливиците, на туморите и неоплазмите на ларинкса и трахеята, фаринкса, шията. Експертите ще решават тепърва къде да се правят операциите за нарушено носно дишане, речевата рехабилитация след ларингектомия, отстраняването на чужди тела в дихателните пътища и хранопровода и други.
Колкото и да са „козметични“ промените в основния пакет на НЗОК, те може и изобщо да не се състоят, ако Конституционният съд прецени, че нарушават правата на пациентите. Припомняме, че одобреното от парламента разделяне на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет беше обжалвано от 61 депутати, предимно от левицата, които внесоха съдебен иск за отмяна на промяната. В края на септември т.г. пък магистратите решиха, че делото е допустимо и ще бъде разгледано в съда. Дата на заседанието обаче все още не е насрочена.
Д-р Петър Москов, министър на здравеопазването:
Разделянето на пакетите не преследва фискални, а здравни цели
– Нищо в разделянето на състоянията няма да ощети пациентите. Основният и допълнителният пакет не делят пациентите според техните заболявания, а според това дали състоянието им е тежко или по-леко. Така пациенти с едни и същи диагнози могат да попаднат както в основния, така и в допълнителния пакет, и да чакат ред за прием в болница или да си платят. Освен това отлагането на лечението няма да бъде неограничено във времето. Ще има срок, в който пациентът ще остава в болница. Обръщам внимание, че става въпрос не за фискални, а за здравни цели, които ще бъдат постигнати чрез приоритетизиране на дейностите и по-рационално и смислено харчене на финансовия ресурс.
Д-р Иванка Кръстева, подуправител на НЗОК:
Остойностяването ще бъде максимално близо до реалността
– Ще положим усилия остойностяването на медицинските услуги от основния и допълнителния пакет да се доближи максимално до реалното, като тези промени трябва да създадат условия за индивидуален подход към потребностите на всеки пациент. Друга важна задача е да се обърнем към здравноосигурения пациент, чиито права всъщност защитаваме.
Тръгваме напред с идеята да въведем нова система за контрол, в която ще акцентираме, от една страна, на по-високото качество на услугите, закупувани от касата, а от друга – на ефективното контролиране на разходите. Селективното договаряне на базата на ясни правила е път към ограничаването на разходите за болнична помощ, които за 2014 г. представляват 55 на сто от общия обем на изразходвани средства на касата. Само за една година – например за периода 2013 – 2014 г., разходите на институцията за болнична помощ са се увеличили с 200 млн. лв., независимо от наличието на законова регулация с делегираните бюджети.
Д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС:
Притеснява ни прехвърлянето на дейности в амбулаторията
– Ние сме съгласни, че някои от дейностите могат да бъдат извадени в извънболничната помощ, но в момента в България извънболничната помощ на нивото на ДКЦ не е в състояние – нито кадрово, нито с техническата си въоръженост, да поеме желания брой такива заболявания. Знаете, че в медицината никога две и две не е равно на четири и при една привидно банална история могат да се случат неща, които да доведат до животозастрашаващи състояния. Затова ние смятаме, че болниците са тези, които могат да гарантират здравето и живота на хората, като същевременно осигуряват спокойствието и сигурността на лекарите и медицинските сестри, които ще упражняват една такава дейност.
Освен това лекарският труд в пакетите все още не е остойностен. Това ще бъде един от въпросите, с които изключително сериозно ще се занимаваме. Засега в държавата ни, ако нещо е остойностявано, то е остойностявано като лекарствено средство, като енергоизточници, като консумативи, но, виждате ли, никъде не се отчита трудът.
