- Уважаеми проф. Гетов, на 10 февруари т.г. отбелязахте 10 години от създаването на съсловната организация на магистър-фармацевтите. Кои са основните моменти от живота на съсловната организация, които трябва да се помнят? Какво постигнахте за този период?
- На 10 февруари 2007 г. в София бе проведен първият учредителен конгрес на БФС, само няколко месеца след приемането през 2006 г. на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите. БФС е най-младата и най-малката съсловна организация сред останалите в областта на здравеопазването (БЛС, БЗС и БАПЗГ), и това е свързано със спецификата на професията. Към днешна дата в Българския фармацевтичен съюз членуват 6254 души, които имат право да практикуват професията в България. Сред тях са представители на всички направления от фармацевтичния сектор – магистър-фармацевти в аптеки (включително и болнични) и във фармацевтични компании, търговци на едро, в научни институции.
БФС е най-дълго съществувалата професионална организация на магистър-фармацевти у нас. Първите опити за създаване на подобно обединение датират от преди повече от 100 години – през 1884 г. в Русе е създадено първото аптекарско дружество.
Мога да кажа, че постигнахме много през тези 10 години. Приети бяха Правила за добра фармацевтична практика и Кодекс за професионална етика на магистър-фармацевта. Една от основните задачи на съюза е да представлява интересите на магистър-фармацевтите пред различни държавни институции. На фона на малката численост на колегията имаме наши представители във Висшия медицински съвет, във Висшия съвет по фармация, в Експертния съвет по търговия на дребно с лекарства. БФС представя съсловието не само у нас, а и в международни организации, сред които и Фармацевтичната група на ЕС.
За да подобрим достъпа до информация на пациентите, през 2015 г. създадохме интернет платформа мАптека, която съдържа информация за аптеките и дейностите на територията на цялата страна.
Съществува стройна система от 28 регионални фармацевтични колегии, всяка от които поддържа регионален електронен регистър на членуващите в нея, а информацията от тях е обединена в националния регистър.
Всяка година Българският фармацевтичен съюз организира най-големия форум на фармацевтите – Български фармацевтични дни. През тази година ще бъде проведено неговото XI издание от 23 до 25 юни в Русе. Планирали сме богата и разнообразна програма, както и официална церемония по връчване на годишните награди на съсловната организация.
- В навечерието на годишнината алармирахте, че страната ни е на последно място по достъп до фармацевтична услуга в Европа. Каква е реалната картина всъщност?
- Още през 2013 г. изразихме становище, че достъпът до фармацевтична услуга и до лекарства у нас трябва да бъде подобрен и оптимизиран. В резултат на една недалновидна политическа мярка през 2008 г. беше либерализиран моделът за получаване на разрешение за разкриване на аптека. Аптечната дейност бе поставена в силна зависимост от страна на реализираните обороти от продажба на лекарства и другите стоки, които се предлагат в аптеките. Това, от своя страна, доведе до засилен интерес към сектора и до изоставане от чисто здравеопазните и социални функции, които трябва да има една аптека. Държавата се отдръпна от регулацията в тази сфера, в резултат на което едва 2200 от 3800 аптеки у нас работят по договор с НЗОК. Освен това тяхното териториално разпределение е абсолютно неравномерно. На картата на България има общини без нито една аптека. В други общини пък не функционират аптеки, имащи договор с НЗОК. В преобладаващата част от областните градове нито една аптека не предлага денонощен режим на работа. Оказва се, че е по-лесно да ви изброя в кои областни градове работи денонощна аптека. Малко са и аптеките, в които се приготвят лекарства, а това е начин за индивидуален подход към пациентите.
Мотото на Фармацевтичната група на ЕС е, че магистър-фармацевтите са най-достъпните медицински специалисти. Между 5 и 7 минути са необходими средно на гражданите в Европа, за да стигнат до най-близката аптека, а денонощните аптеки са на не повече от 45-50 км. Както става ясно, у нас за съжаление сме далеч от подобни резултати. Ето защо очакванията ни към политиците от следващото Народно събрание са
да приемат отделен закон за разпространението и достъпа до лекарства.
- Какво трябва да съдържа един такъв нормативен документ?
- На първо място трябва да се промени терминологията – да заменим понятието търговия на дребно с аптечна дейност и фармацевтична услуга. Необходимо е да се разпишат географски и демографски критерии за откриване на аптека. Създаването на Национална аптечна карта ще даде рамката и ще посочи къде е необходимо да бъдат откривани аптеки, както и къде пазарът е презадоволен и има достатъчно аптеки.
Искам да подчертая, че ние в никакъв случай не сме против свободната конкуренция и бизнес интересите. Но на всички ни е известно, а и все повече политици говорят за това, че здравеопазването не е бизнес или поне не трябва да се схваща като типичен бизнес. В края на изминалата година Комисията за защита на конкуренцията публикува секторен анализ за търговията на дребно с лекарства, в който категорично и ясно бяха посочени проблемите, сред които се открояваше нерегламентираният и неконтролиран паралелен износ.
- Какви са мащабите на паралелния износ и кои са най-засегнатите групи лекарства? Каква е позицията на БФС по отношение на тази дейност?
- Обемът на паралелния износ е над 250 млн. лв. годишно. Всички скъпоструващи лекарства, тези, които са под патентна защита и нямат аналог на пазара, са потенциално интересни за паралелен износ, като основната причина за този интерес е системата на ценообразуване. Както знаете, у нас е възприет принципът на най-ниската референтна цена, което прави България износител и донор на лекарства за държавите, където те са с по-високи цени. В някои държави е възприета протекционистична политика по отношение на паралелния внос, според която част от лекарствата в системата трябва да бъдат осигурени по такава линия, защото те са значително по-евтини, отколкото наличните в дадената държава. Ето защо
паралелният износ у нас трябва да бъде регламентиран и да бъде контролиран
И тогава, когато се установят недостиг или липси на определени лекарства, техният износ да бъде ограничаван. БФС подкрепи законодателната инициатива през 2014 г. в тази посока. За съжаление Конституционният съд отмени текстовете и на практика сега паралелният износ е безконтролен.
- А как се отразяват на съсловието процесите на вертикална и хоризонтална интеграция в търговията с лекарства?
- Нашето становище е, че вертикална интеграция не би трябвало да бъде допускана и то особено вертикална интеграция в пълната верига производител – търговец на едро – аптека, аптеки. В нормативната уредба е приет текст за ограничаване на хоризонталната интеграция – до 4 аптеки в една структура, но за съжаление той е толкова „куц“ и толкова неприложим, че позволява всеки да създаде безброй фирми и всяка фирма да има по четири аптеки и те да се управляват от един и същ мениджмънт. Има области в страната, където на практика независимите аптеки са изчезнали. Например в Шумен изцяло преобладават верижните структури. Това в един момент води до опасност от монополизация на пазара.
- Какво решение предлагате на проблема с липсващите денонощни аптеки?
- Решение трябва да се търси в партньорство с общините, с местната власт. Последният пример за такова партньорство е от Враца. Там кметът организира срещи с лекари и фармацевти в търсене на вариант да бъде организирана тази дейност.
На всички е известно, че от нощната услуга не се печели по много причини. На първо място, работата в нощен режим изисква много инвестиции. Потокът на клиенти през нощта е относително малък. Трудно е и да се намери персонал. В голяма част от аптеките работи само по един магистър-фармацевт и той няма как да покрие 24-часов работен режим.
- Колко специалисти не достигат в страната и кога функциониращите факултети по фармация ще запълнят тези липси? Емигрират ли магистър-фармацевтите?
- През учебната 2016/2017 г. бе разкрит пети факултет за обучение на студенти по фармация – този в Плевен. У нас средно годишно завършват около 250-280 млади специалисти. Нашата прогноза е, че годишно необходимостта от фармацевтични кадри в България е от порядъка на 350-400 души. Смятам, че с наличните 5 факултета в рамките на обучението по държавна поръчка ще бъде задоволена потребността. Повече факултети за България не са необходими, за да не изпаднем в другата крайност. Очаквам, че към 2028 г. България ще се изравни по наситеност с кадри спрямо средноевропейските показатели – 11 магистър-фармацевти на 100 хиляди души население.
В следващите години трябва да се помисли за въвеждане на нива на компетентност на магистър-фармацевтите, да се стимулира повишаването на квалификацията и придобиването на специалност.
Едва около 1% от членовете на БФС отиват да практикуват в други държави. Тоест, фармацевтичната професия не е толкова засегната от емиграция на висококвалифицирани кадри. И в този ред на мисли искам да отбележа, че с последните промени в европейските директиви за признаване на квалификацията за магистър-фармацевтите бе въведена европейска професионална карта, с която те по облекчен начин могат да пътуват и да търсят реализация в други държави.
- Какво още трябва да се промени, за да се модернизира фармацевтичната практика у нас?
- От 2008 г. в нашата област не са правени съществени регулативни промени, които да доведат до модернизация. Все още сме далеч например от съвременни европейски практики като генеричната лекарствена политика. Друга възможност за отбременяване на здравната система е въвеждането на допълнителни услуги в аптеките. В много от европейските страни има показателни примери за такива услуги. Така например при предписване на ново специфично лекарство със специален начин на приложение – за диабет, астма или друго хронично заболяване, пациентът в рамките на два месеца трябва да посети аптеката три пъти и да бъде обучен там как да прилага медикамента. Това е т.нар. new medicine service. Друга популярна практика е сезонната ваксинация против грип в аптеката. Тази услуга масово се предлага в страни като Португалия, Ирландия, Белгия, Франция, Италия и благодарение на нея тези страни се доближават до ваксиналните прагове, препоръчани от СЗО. Разбира се, въвеждането на такава услуга се извършва след някакъв вид сертифициране, след проведен курс или обучение.
В някои държави в аптеките се провеждат и скринингови програми по определени заболявания, например хипертония. Измерва се кръвното на пациента, попълва се въпросник и при нужда се насочва към лекар.
Подобни практики имат доказан ефект върху здравните системи и спестяват публичен ресурс.
- И за финал, какво е бъдещето на професията на фармацевта в днешния свят на бързо развиващи се технологии и иновации?
- Нашата професия се развива в две посоки. Едната е свързана с предлагане на повече консултации, съвети и внимание за пациентите, за да им помогнем да живеят по-дълго и по-качествено. А другата посока е свързана с иновациите в лекарствената терапия. Очаква се в близко бъдеще (след трийсетина години) лекарствата да бъдат създавани според индивидуалните особености на всеки един пациент. Този индивидуален подход трябва да бъде транслиран във всекидневната практика на аптеките. Когато едно лекарство е създадено индивидуално за конкретния пациент, той трябва да бъде индивидуално консултиран. Ето в тези посоки трябва да се променяме.
