Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Вертижният синдром – Измерения и терапевтични подходи

Вертижният синдром – Измерения и терапевтични подходи

Коментар на д-р Георги Ангов – специалист по нервни болести и невро-отология в УБ „Александровска”

- Световъртежът най-често се дължи на нарушение във вестибуларния апарат, но може да бъде резултат и от други причини като хипотония, анемии и т.н. Възможно е това състояние да настъпи както остро, така и да се развие постепенно.

Острата поява на световъртеж е големият диагностичен и терапевтичен проблем пред лекарите. Когато при даден пациент са налице световъртеж, придружен с гадене, повръщане и остри вегетативни реакции, първата задача пред специалиста е да отхвърли критичните, потенциално опасни диагнози като кръвоизлив в мозъка или исхемичен мозъчен инсулт. Тези диагнози представляват около 20-25% от причините за остро настъпване на световъртеж. Така например, при инсулт се наблюдават и други отклонения в неврологичния статус на болния – двойно виждане, нарушение в говора, едностранна слабост в крайниците и т.н. В такива случаи е по-вероятно да става дума за мозъчносъдов инцидент и е необходимо пациентът да бъде насочен за изследване със скенер, което да определи по-нататъшното поведение, ако евентуално бъде установен кръвоизлив или инсулт. По-често обаче става дума за доброкачествени състояния, които засягат периферията на вестибуларния апарат и могат да бъдат овладени с терапия у дома. Когато бъдат отхвърлени критичните диагнози, се преминава към изясняване на причината за световъртежа – заболяването, което стои зад това състояние.

Статистиката показва, че най-разпространен е т.нар.

доброкачествен позиционен световъртеж

който е пароксизмален, т.е. появява се на пристъпи, които продължават от половин до една минута. Пристъпите винаги са свързани с промяна в позицията на главата – при лягане, обръщане в леглото и при завъртане на главата.

Позиционният световъртеж се дължи на преместването на песъчинки (отолити) от утрикулуса и сакулуса в полуокръжните канали, където нормално ги няма. Става дума за чисто механично състояние, което се лекува с т. нар. репозициониращи прийоми – специални процедури, които се извършват в отоневрологичните кабинети. Чрез приложението им песъчинките се връщат обратно в утрикулуса и сакулуса, а оплакванията на пациентите изчезват напълно. Като изключим онези 25% опасни диагнози, около една четвърт от причините за световъртеж се дължат на това състояние. Пациентите често свикват, сблъсквали са се и преди с него, наясно са и приемат съответните медикаменти. Понякога обаче може да бъде и много стресиращо, особено когато се появява за пръв път. Често пациентите посещават лекаря с мисълта, че са получили инсулт или имат тумор.

Второто по честота заболяване е т.нар.

вестибуларен невролит

Най-често се дължи на вирусна инфекция на вестибуларния апарат, но понякога става дума и за исхемия – запушване на лабиринтната артерия. Това състояние също протича с много интензивен световъртеж, но при него неврологичният статус е негативен и не се наблюдава нищо друго. Много рядко са налице слухови оплаквания – заглъхване на едното ухо, отслабване на слуха и т.н. В такива случаи става дума за лабиринтит. Световъртежът продължава няколко дни, след което започва да намалява и да изчезва. Остава една нестабилност при завъртане на главата, но и тя отзвучава. Последните изследвания показват, че ако пациентът бъде хоспитализиран и се приложи лечение с кортикостероиди, изгледите за възстановяване са доста по-добри.

Друго често състояние, което протича със световъртеж, е

Мениеровата болест

Става дума за свръхнатрупване на течност в лабиринта в слуховия и във вестибуларния апарат. Нормално в слуховия и във вестибуларния апарат е налице определено количество течност (ендолимфа), която циркулира. Но понякога поради свръхпродукция или поради намалена абсорбция течността се задържа в лабиринта, количеството нараства и в един момент мембраните не могат да издържат и се спукват. Тогава се проявяват много характерните мениерови кризи, които са съчетание между вестибуларни и слухови синдроми – световъртеж, намален слух, заглъхване на ухото. Всички те връхлитат пациента отведнъж, като в рамките между 4 и 8 часа отминават.

При всички случаи, когато е налице остър световъртеж, той трябва да бъде потиснат с помощта на т.нар. вестибуларни супресанти. В България за остър световъртеж използваме най-често дименхидринат – 3-4 пъти на ден по 50 милиграма. Ако налице е гадене, се прилагат антиеметични средства. Много често пациентите са доста притеснени от състоянието си и при тях се наблюдава тревожност. В такива случаи е хубаво да бъдат успокоени с аксиолитици.

Съществува и т. нар.

психогенен световъртеж

Тогава на човек му се вие свят, но отоневрологичното изследване показва абсолютно нормална вестибуларна функция – психогенно вертиго. Наред с това, заедно със световъртежа е възможно да бъдат установени серия от вегетативни психични симптоми – тревожност, сърцебиене, изпотяване, разтреперване. Това са т.нар. панически атаки. Паническото разстройство е също много често срещано състояние – засяга около 3-4% от популацията. В този случай най-често наблюдаваме т.нар. психогенен световъртеж. Такива пациенти не са рядко (предимно млади хора и жени), като те не отговарят на два критерия – обективно не се открива никакво вестибуларно отклонение; налице са психически или вегетативни симптоми заедно със световъртежа. Тези панически реакции се повлияват най-добре от антидепресанти, а терапията се осъществява от психиатри и невролози. Психогенното вертиго е доста нагоре в диференциално диагностичната стълбица, като може би заема 2-3-то място по честота. То винаги трябва да се има предвид, особено когато става дума за млад човек без видими увреждания. Необходимо е пациентът да бъде разпитван дали сърцето му бие по-силно, задушава ли се, разтреперва ли се, изпотява ли се и т.н.

Още веднъж ще припомня,, че когато има съмнения за централни вестибуларни синдроми – за инсулт, за кръвоизлив в мозъка или дебют на множествената склероза ( в 5% от случаите започва със световъртеж) – пациентът трябва да бъде прегледан от невролог или да бъде изпратен за образно изследване. След това трябва да бъде овладян симптомът и да започне комплексното лечение.

При световъртеж терапевтичните подходи са два – медикаментозна и вестибуларна рехабилитация. Важно е да се знае, че вестибуларните супресанти заедно с бензодиазепините (ако ги използваме като аксиолитици) не бива да бъдат приемани дълго време, защото забавят настъпването на т.нар. централна компенсация. В хроничния период – когато острата фаза е преминала, а гаденето, повръщането и тревожността са овладени – тези медикаменти трябва да се спрат и да се премине към лекарства със съдоразширяващ неутропен ефект, които подхранват вестибуларния апарат и ускоряват настъпването на централната вестибуларна компенсация.

Вестибуларната компенсация заема изключително важно място. Изследванията показват, че дори да бъде унищожен 80% от вестибуларния апарат, останалите 20% могат да служат много вярно за поддържането на равновесие. Защото другите системи, които участват в поддържането на равновесието – зрителна и ставно-мускулен усет, заместват изгубената вестибуларна функция. Но за целта все пак е необходимо да „изцедим” максимално тези 20% с помощта на вестибуларната рехабилитация.

Вестибуларната рехабилитация

представлява комплекс от специализирани упражнения, които са свързани с различни завъртания на главата, наклони на тялото, и помагат за подобряване на равновесието. В много западноевропейски страни тази дисциплина се изучава като отделен клон на рехабилитацията – специалистите показват на пациента упражненията и ги правят с него. В България това направление не е развито и ние, лекарите, обучаваме хората в рамките на прегледа, даваме им лист с обяснителни бележки и терапията продължава в домашни условия. Обикновено в началото, когато световъртежът е по-силен и неустойчивостта е голяма, ги съветваме да има човек около тях, който да ги наблюдава. Много често с пациентите идва придружител, обясняваме му какво трябва да се направи и така можем да разчитаме,че се следи дали пациентът прави упражненията коректно.

Трябва да подчертая, че приносът на вестибуларната рехабилитация е огромен в комплексното лечение на пациентите с вертиго разстройство. Не знам защо в България не се изучава това направление.

Рехабилитаторите у нас провеждат стабилизираща рехабилитация, като поддържат позата и равновесието. Но техният подход е по-широк, прилага се при болни след инсулт, множествена склероза, при претърпели травми на главата и т.н. В случая обаче става дума за изолирана рехабилитация, която тренира вестибуларния апарат. Това са няколко елементарни упражнения, които пациентът трябва да изпълнява под контрола на човек, който е запознат. Защото се е случвало да показвам упражненията на придружителя, а след един месец, когато пациентът отново дойде на преглед, се оказва, че ги е изпълнявал неправилно. Това означава, че този месец е изгубен.

Както обясних, част от световъртежите са психогенни, а други, които са чисто вестибуларни, са придружени с психогенни наслоявания. Затова е хубаво в комплексното лечение да бъдат включени антидепресанти. Антидепресантите не само изчистват тревожността и депресията, но също така подобряват и ускоряват настъпването на централната вестибуларна компенсация.

В хода на специализацията личните лекари преминават обучение по неврология и мога да заявя, че голяма част от тях са наясно със симптомите. Предимство е, че познават пациентите си, а когато световъртежът е по-силен – насочват ги към съответния специалист – невролог или УНГ. Не е грешка пациентът да бъде изпратен директно към отоневролог. В момента НЗОК заплаща по КП № 116 – „Лечение на световъртеж и нарушено равновесие”. Но за да бъдат извършени съответните изследвания, необходимо е пациентът да бъде хоспитализиран. Престоят по клиничната пътека продължава четири дни, което е напълно достатъчно да бъдат извършени необходимите изследвания. Проблемът е, че в амбулаторен порядък НЗОК не заплаща тези процедури и разходите остават за сметка на пациента.

В заключение бих искал да подчертая, че в повечето случаи световъртежът е много лесен за диагностициране симптом. Винаги обръщам внимание на пациентите си, че не е необходимо да ходят замаяни, след като могат да получат адекватна помощ.

Важно е да се знае също така, че световъртежът може да бъде първи симптом на потенциално опасни заболявания. Тогава навременната намеса може да предотврати по-сериозни усложнения.

1 Отговор to " Вертижният синдром – Измерения и терапевтични подходи "

  1. Mariana Georgieva казва:

    Edin den ,kakto si varvqh mi tekna ot lqvata nozdra neshto ,kato vodichka s rajdiv cvqt ,bez miris i sluz.Tova se sluchi predi 2g.Hodih pri specialist,praviha mi punkciq,izteche pak sashtata vodichka ,lekarite ne mi kazaha nishto.Sled kato gi popitah mi otgovoriha, che trqbva da me operirat,imala sam kista.Na rengena izliza sinuit na maks.sinus.Prez cqloto vreme chuvstvam zaglahvane v lqvoto uho ipukane.Neznam dali sam obqsnila dobre,no molq za Vasheto mnenie! S uvajenie.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.