Това бе темата на Десетата юбилейна конференция по клинична хомеопатия, проведена между 3 и 5 юни т.г. в Албена. Събитието бе организирано от Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) и „Боарон България“. За пореден път форумът предизвика интереса на лекари и фармацевти от цялата страна. Сред официалните гости бяха зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова, зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова, секретарят на БЛС д-р Димитър Ленков, ректори и декани на медицински университети у нас.

По традиция конференцията се отличи с богата и разнообразна научна програма, като сред лекторите се откроиха изтъкнати български специалисти, както и колеги от Полша и Румъния.

Обобщен опит от нови публикации за приложение на хомеопатичните лекарства при заболявания, свързани с имунен дисбаланс, представиха проф. Надка Бояджиева от МУ в София и д-р Драгомир Грудев от „Боарон”. Изключителен интерес предизвика презентацията на проф. Лъчезар Трайков от УБ „Александровска” и д-р П. Загорчев от областната болница в Шумен. Акцентът в техния доклад бе поставен върху неврологичните изяви при антифосфолипиден синдром и ролята на хомеопатията в терапевтичния процес. Интерес предизвикаха и разработките: „Имунобиология и имунопатология” от проф. В. Сарафян и д-р В. Юрукова; „Рецидивиращи инфекции в оториноларингологията, хомеопатично лечение” от проф. Ил. Йовчев от МУ в Пловдив и д-р Р. Томова от София; „Съвременно лечение на кашлицата в детска възраст” от доц. П. Переновска от УБ „Александровска” и д-р Ив. Енев от Враца; „Ревматична болка и хомеопатия” от доц. Л. Пейчев от МУ в Пловдив и д-р А. Пандурска от МУ в Плевен; „Синдром Gougerot – Sjogren. Nux moschata Bryonia в лечението на сухотата на устната лигавица” от д-р И. Дабровски от Полша; „Хомеопатичната терапия – щадяща, неинвазивна алтернативна терапия” от д-р Р. Матееску от Румъния и др.

За първи път в програмата бе включена и постерна сесия, по време на която част от участниците получиха възможност да представят натрупан клиничен опит в различни направления.

По време на форума организаторите връчиха награди за принос в развитието на клиничната хомеопатия, за добра лекарска и фармацевтична практика. Сред отличените бяха ректорът на МУ във Варна проф. Ани Клисарова, деканът на „Тракийския университет” в Одрин, Турция, проф. Мурат Дикменгил, проф. Генка Петрова от МУ в София и др. Своите дипломи получиха и завършилите курсовете по клинична хомеопатия от випуск ‘2011.

Десетата юбилейна конференция е чудесен повод за равносметка за развитието на клиничната хомеопатия през годините в България. Специално за „Форум Медикус” повече по темата разказват д-р Петко Загорчев – председател на Българската медицинска хомеопатична организация, и д-р Драгомир Грудев – ръководител на „Боарон България”.

Д-р Петко Загорчев:

Изкуството да лекуваш съчетава всички методи

- Развитието на хомеопатията в България стартира в началото на 90-те години на миналия век с първите курсове, организирани в София. Откровено мога да заявя, че началото не бе никак лесно. Става дума за холистичен подход, който по онова време бе непознат за българските лекари и за пациентите. Допълнително затруднение създаде фактът, че развитието на клиничната хомеопатия бе изпреварено от навлизането на т.нар. класици хомеопати, които не винаги са лекари – анализът на случаите и подходът към пациента до известна степен се разминават с принципите, залегнали в конвенционалната медицина.

В България бе приложен възможно най-дипломатичният подход, като не бе допусната никаква конфронтация с колегите конвенционалисти. Екипът, ръководен от д-р Грудев, избра пътя на собствено развитие с обучение само на лекари, както е прието в повечето държави в Европа. Защото ние следваме принципа, че хомеопатичният подход не е алтернатива, а комплиментарен метод, който надгражда познанията ни от конвенционалната медицина. Наред с това застанахме зад принципа, че с хомеопатия ще се занимават само хората, които имат право да лекуват – лекари и до известна степен фармацевти, които са оторизирани да изписват и предлагат хомеопатични медикаменти.

Първите стъпки бяха свързани с перфектно организирани курсове по френска програма, заимствана от Центъра за обучение и разпространение на хомеопатията във Франция. Използвани бяха строго унифицирани материали за обучение, а преподаването се осъществяваше от лекари и само на лекари и фармацевти. Успоредно с това бе потърсена помощта на академичните звена. Така в рамките на няколко години бе оформено ядро от лекари хомеопати, а контактите с академичните структури бяха реализирани на нова основа. Приета бе директива, че клиничната хомеопатия като лечебен метод трябва да бъде преди всичко призната, одобрена и съгласувана с клиничните звена в страната. На практика постепенно с участието в програмите за обучение, с използването на университетските бази, със съгласието на медицинските университети бе постигнато най-доброто решение – сертификатът за завършен курс по хомеопатия се издава подписан от Центъра за обучение и разпространение на хомеопатията във Франция, дублиран с диплома от ректорите на съответните висши медицински училища у нас.

Логичната втора стъпка бе обществото от завършилите лекари хомеопати в лицето на Българската медицинска хомеопатична организация да стартира със своите научно-практически конференции. Първите форуми бяха провеждани във Варна, а през последните години комплексът Албена се утвърди като подходящ център, позволяващ в рамките на 3 дни да се разгърне научна програма на много високо ниво.

Следващият етап бе насочен към продължаващото обучение на завършилите лекари хомеопати. Обикновено избираме проблемни теми, свързани със социалнозначими заболявания – патология при деца и възрастни, акушерство и гинекология, ендокринология и т.н. Проблематиката и горещите точки се разглеждат съвместно от хабилитирано лице в съответната област и лекар хомеопат. За разлика от класиците и други школи ние представяме пред колегите пътя, който трябва да следва един лекар. Разглеждаме проблема в неговия конвенционален аспект и в хомеопатичното направление – без агресивност, а по пътя на логиката и на медицината, основана на доказателства. Целта е лекарите да получат правото да изберат метода, който ще приложат.

Едновременно с това разгърнахме научна дейност, която включваше статистически анализ на лекувани пациенти и експериментални постановки. Става дума за разработки, които представихме както в България, така и на международни форуми като срещите в Лил във Франция и на Световния конгрес по хомеопатия в Остенде в Белгия.

Клиничната хомеопатия в България се развива основно върху няколко основни стълба:

l Строго регламентирано, мотивирано, одобрено по европейски стандарт преподаване;

l Стройно изработени програми за преподаване и обучение;

l Консенсусен подход към останалите клинични специалности в конвенционалната медицина;

l Фокусиране върху научно-практическите разработки и анализи на резултатите, които получаваме;

l Акцентиране върху продължаващото обучение на вече завършилите лекари хомеопати.

Може да се каже, че Х юбилейна конференция е върхът на постигнатото до момента. Бих я определил като огромен скок от тясното клинично приложение на хомеопатията към широко всеобхватни области като алергичните заболявания, детската патология и др. А това не е никак малко. Защото на практика ние правим опит да покрием стандартите на СЗО по отношение на качеството на здравната дейност, а именно да предложим на пациента: право и алтернатива на избор; информираност за това, което правим; тип лечение, базирано на медицина на доказателствата; динамичен контрол върху цялостния лечебен процес. И всичко това на фона на поетата отговорност, на контрола, на анализа на постигнатите резултати и на необходимите промени, които трябва да направим – в обучението, квалификацията и в лечението.

Мисля, че извървеният път не бе в никакъв случай лек, но успехите, които постигнахме, са огромни и носят удовлетворение. Информираността на населението вече е на ниво и затова спомогнаха редицата публикации и книги, които бяха издадени по темата. Все пак ще отбележим, че лекарите хомеопати стоим много далеч от медийната реклама. Много важен момент бе обучението на фармацевтите, защото голяма част от пациентите получават първия съвет именно в аптеките.

В заключение ще припомня, че наричаме хомеопатията нежната медицина – тази, която връща човешкото лице на модерната технологична медицина. Но ще подчертая, че и двете направления трябва да вървят заедно. Както е известно от античната история, основоположник на холистичния подход е Хипократ, а на клиничния – Гален. Можем ли да кажем кой е по-велик? И двамата са титани за своето време. По същия начин можем да обобщим, че няма конвенционална и алтернативна медицина. Съществува изкуството да лекуваш, което трябва да бъде съчетание от всички методи, призвани да помагат на хората.

Д-р Драгомир Грудев:

Постигнатото задължава

- Компанията „Боарон” присъства на българския пазар вече 15 години. В началото беше изключително трудно, защото хомеопатията не бе позната нито на лекарите, нито на академичните среди. Необходимо бе дълго да разясняваме, да посочваме примери от други страни… Постепенно обаче направлението успя да се наложи като лечебен подход, който допълва арсенала от други методи на лекарите практици. Една от презентациите на настоящата конференция завърши със слайд, на който две ръце бяха съединени. Лекторът заяви: Ако това са две ръце, които помагат на болния, едната е алопатията, а другата – хомеопатията.

В някои държави, в които хомеопатия практикуват и не-лекари, а законът не е много ясен, са налице проблеми – тези хора не могат да преценят диагнозата, нямат право да изпишат антибиотик или кортикостероид, а това понякога се налага. По този начин хомеопатията страда, защото е в ръцете на хора, които не познават диагностичните подходи, от една страна, не могат и нямат право да изписват всички лекарства – от друга.

Но в държави, в които хомеопатията се упражнява от лекари, тя е много добре позната. Така например във Франция се реимбурсират както прегледа при лекар хомеопат, така и хомеопатичните лекарства.

В България някои частни фондове също започнаха да заплащат прегледите и медикаментите. Това все пак е признание за дейността.

В хомеопатията отдавна се провеждат фундаментални и клинични проучвания. А това потвърждава, че става дума за лечение, на което има право само лекарят. Единствено специалистът може компетентно да прецени заболяването и да изпише подходящото лечение – хомеопатично и алопатично.

Българското законодателство прие промяна в Закона за здравето и днес хомеопатични лекарства могат да изписват само лекари и стоматолози. Такова регламентиране на дейността е направено във Франция, Словения, Полша, Румъния и в други страни.

Добре е обаче терапията да започне с хомеопатичен медикамент и ако се налага, да се премине на кортикостероиди или антибиотици. В наши дни при много пациенти, включително и при малки деца, много често се изписва тежка антибиотична терапия. Така от рецидив на рецидив болният може да смени 4-5 антибиотика…

Спокойно можем да заявим, че България се утвърди като един от лидерите в региона в сферата на хомеопатията. Вече е налице интерес от страна на Тракийския университет в Одрин за съвместно партньорство. Наскоро двама наши лектори – доц. Людмил Пейчев от МУ в Пловдив и д-р Василка Юрукова, бяха поканени и изнесоха въвеждащи лекции по хомеопатична терапия пред студенти от 16 турски университета. Те бяха посрещнати много добре. На настоящата конференция присъства деканът на медицинския факултет проф. Мурат Дикменгил, който – независимо че е сърдечен и съдов хирург – проявява интерес към хомеопатията.

„Боарон България” винаги е била етична компания. Залагаме на толерантни отношения по цялата верига – търговци на едро, фармацевти, лекари. Този начин на поведение, утвърдил се в продължение на години, ни донесе уважение и доверие, на което ние много държим. Получаваме признание и от академичната общност в страната, което е важно за нас, защото доказва, че избраният път е правилен. Това ни радва, но в същото време и задължава.