Да решаваш чрез научноизследователска работа конкретни проблеми в здравеопазването и екологията, в хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия е ползотворно и хуманно. А когато тази дейност се извършва с ограничени до критичен праг финансови ресурси, тя всъщност е подвиг. Това виждане убедително потвърди състоялата се на 16 и 17 март т.г. научна среща, организирана от Института по микробиология „Стефан Ангелов” при БАН. Повод за тържествения форум бе 68-ата годишнина от основаването на института, утвърдил се като водещ на Балканския регион. Събитието бе посветено и на важен юбилей – десет години от асоциирането на българския микробиологичен център с Парижкия институт „Пастьор” и с Международната мрежа на Пастьоровите институти.
В президиума на форума участваха акад. Ангел Гълъбов –дългогодишен директор на института и председател на фондация „Акад. Стефан Ангелов”, както и настоящият директор на Института по микробиология – чл.-кор. Христо Найденски. Гости на празника бяха чл.-кор. Иван Митов – зам.-декан на МФ при Медицинския университет в София, доц. Димо Кръстев – от МУ в София, проф. Георги Тивчев – университетски преподавател в ЮАР.
Чл.-кор. Хр. Найденски откри срещата с приветствено слово и доклад за Международната Пастьорова мрежа. Тя обединява 32 изследователски центъра, базирани в 25 страни от 5 континента и изпълнява съществена роля в научните търсения, образованието и здравеопазването. Чрез много изследователски програми и обучение международната мрежа дава отговор на огромен брой обществени въпроси. С нейна помощ в условията на партньорство институтът „Стефан Ангелов” успешно решава научни и научноприложни задачи. Днес „въпреки финансовите ограничения нашите специалисти запазват своята висока публикационна активност и ние сме разпознаваеми в европейското научно пространство”, изтъкна чл.-кор. Хр. Найденски.
С изключителен интерес участниците във форума посрещнаха гост-лектора на събитието проф. Людмила Боянова, която е изследовател с международна известност, носител на престижни награди – „Питагор” и „Акад. д-р Димитър Ораховец”. Проф. Боянова е микробиолог от Медицинския университет в София и ръководител на единствения у нас екип, направил комплексно проучване на Helicobacter pylori. Както е известно, тези бактерии причиняват гастрит, дуоденит, язва на стомаха и на дванадесетопръстника. Академичната лекция бе на тема: „Helicobacter pylori – канцерогенните бактерии”. Проф. Боянова подчерта, че СЗО ги нарича канцерогени от първи тип. При определени условия бактериите водят до някои форми на стомашен рак, включително и до един вид лимфом на стомаха. Със значение за клиничната практика са различните инвазивни и неинвазивни методи за диагностика на Helicobacter pylori. Присъстващите проявиха интерес към предимствата на неинвазивния уреен дихателен тест. При него пациентът издишва силно въздушна струя в специален плик, след това изпива чаша с урея 13-С /вещество, което не е радиоактивно, а е напълно безвредно/. След 30 минути се взима втора проба от издишаната въздушна струя. Накрая апарат показва дали има рязко покачване на въглеродния диоксид в пробата. Повишението е доказателство за наличие на Helicobacter pylori, който преработва уреята и в резултат се отделя въглероден диоксид. Тестът се отличава с над 93% чувствителност. Другото му голямо предимство е, че с него може да се оцени резултатът след проведено лечение до един месец от последния ден на терапевтичния курс.
Юбилейната среща бе внушителна панорама от доклади на учени от Института по микробиология при БАН. Сред тях изключителен интерес предизвикаха изследванията на проф. Чавдар Василев върху индуцираната полиреактивност на антитела, преминаващи през участъци на възпаление, както и разработената от него технология за производството на модифицирани имуноглобулинови лечебни средства с подобрени имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства. Проф. Василев е провел успешно предклинични тестове на новия метод за селективно потискане на патологични автореактивни лимфоцити при автоимунни заболявания. В момента липсата на финанси е бариера пред производството на имуноглобулиновите препарати, модифицирани от българския професор по имунология.
Вниманието на аудиторията бе приковано от мащабно мултидисциплинарно проучване на специалисти от структурите на БАН – Институт по микробиология, Институт по биология и имунология на размножаването и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, както и от Българската национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча, от института „Пастьор” в Париж и института „Пастьор” в Санкт Петербург. Чл.-кор. Хр. Найденски представи резултатите от това проучване, озаглавено „Мигриращите птици като преносители на зоонозни патогени”. Той се спря на възможните резервоари или източници на инфекции, както и на заразните преносители /вектори/ в съществуващи вече природни огнища. Страната ни не прави изключение от световната тенденция към нарастване на заболяемостта и разширяване ареала на разпространение на зоонозите, каза Хр. Найденски. Според него със затопляне на климата нетипични за България патогени могат да се „придвижат“ към нас. Като се има предвид, че медицината няма готов алгоритъм за овладяването на някои от тях, разумно е да се прецизира провеждането на профилактични, противоепидемични и противоепизоотични мерки за намаляване числеността на векторите в населените места, да се поддържа интегриран епидемиологичен, ветеринарен и ентомологичен надзор на векторно предаваните трансмисивни инфекции.
Възможности за решение на друг много съществен проблем – овладяване на ентеровирусните инфекции, предлага изследователски екип, ръководен от акад. Ангел Гълъбов. Вирусологът д-р Ваня Николова представи резултати от приложението на тройна комбинация между инхибитори на вирусната репликация. Данните са категорични – при третиране на ентеровирусна инфекция чрез последователно, алтернативно прилагане на три вида вирусни инхибитори с различен начин на действие се получава желаният терапевтичен ефект, предотвратяващ напълно развитието на резистентност, за разлика от едновременното използване на няколко химиотерапевтици в комбинация. Това открива нови перспективи за лечение и профилактика на ентеровирусните инфекции. Очаква се участието на международна фирма в производството на клинически ефективен препарат въз основа на направените от екипа на акад. Гълъбов проучвания.
Проф. Нина Ивановска съобщи любопитни данни за протективното и противовъзпалителното действие на ДНК от Candida albicans. Известно е, че широко разпространена гъбичка причинява кандидоза – болест на болните и имуносупресираните хора, но при липса на патологични процеси в организма гъбичката съществува безсимптомно. Последни проучвания потвърждават мнението, че в здравия човек Candida albicans има свойството на неспецифичен имуномодулатор.
С голяма практическа насоченост бе съобщението, разкриващо възможностите да се произвеждат функционални и безопасни храни. Гаранция за тях дава най-новата научна информация относно видовото и генетичното разнообразие на лактобацилите в традиционните за България млечни продукти. Редица още значими резултати във водещите направления на Института по микробиология – обща, приложна и инфекциозна микробиология, вирусология и имунология, бяха показани чрез постери.
Тържествени нотки във форума внесе традиционният приз за най-добра научна работа, осигурен от фондация „Акад. Стефан Ангелов”. Акад. Ангел Гълъбов връчи наградата на отличения за 2014 година млад български микробиолог – Цветелина Паунова, за изследванията й на тема „Ентеробактериални опити антигени”.
Дискусиите продължиха и след официалното закриване на срещата. Специалистите коментираха сегашния капацитет на микроорганизмите да се адаптират към околната среда, което води до развитие на лекарствена резистентност с трайни последици за общественото здраве. Присъстващите бяха единодушни, че нововъзникващите проблеми трябва да се решават с общи усилия, насочени към запазване здравето на хората и животните, към грижата за околната среда, екосистемите и биологичното разнообразие в света. Една от структурите, насърчаващи такъв подход, е Институтът по микробиология „Стефан Ангелов”.
