Известно е, че здравно-демографските показатели в България не са добри. Положителна тенденция се наблюдава само при намаляване на детската смъртност, макар че тя остава по-висока от средната по европейските критерии. Така или иначе от няколко години тенденцията за намаляване е трайна, което е хубава новина, защото е показател за качеството на медицинските услуги. Смъртността например е косвен здравно-демографски показател, защото за смъртността има комплексни причини, свързани с начина на живот, на хранене, зависимост от много други фактори.
Съществуват изследвания, които ясно показват, че медицинската дейност отговаря само за около 15% от здравно-демографските показатели на дадена нация. Останалите 85% са свързани с други фактори – на околната среда, начина на живот, стрес, генетични и ред други културни предпоставки, дори и политически.
Всички тези 85% се отразяват на показателите за смъртност, продължителност на живота и качеството на живота. В този смисъл общественото здраве и Националният център по обществено здраве и анализи, който представлявам, имат отношение именно към тези 85%. Защото на популационно ниво се разгръщат процеси, които изискват наблюдение, внимателно изследване, анализ и прогнози. Всичко това е необходимо, за да може министърът на здравеопазването да провежда здравна политика, която да не е единствено насочена към медицинската дейност – към лекарства, нови технологии и т.н. А да бъде насочена към здравето на гражданите. Това е основната работа на Министерството на здравеопазването. НЗОК навремето бе замислена не като финансова институция, както е сега, а като институция, която да регулира чрез финансовите потоци процесите в лечебната медицина. НЗОК през годините досега постепенно бе доведена до състояние на платец – безотказен платец, което създава огромни проблеми. Всеки министър, който идва в МЗ, се сблъсква с проблеми, наследени от предишни години.
Основното е, че МЗ трябва да бъде министерство на здравето, а не на болестите. МЗ има основна задача да се грижи именно за общественото здраве.
В Закона за здравето съществува текст, който конституира наличие на центрове за обществено здраве, без да ги идентифицира по име. Това е проблем – защото с промяна на името всеки център може да бъде променян и структурно, и по предназначение. НЦОЗА търпи тези промени от доста време насам и става заложник на политически и други интереси, на временни концепции в здравеопазването, които не стигат докрай. Такъв е примерът с въвеждането на диагностично свързаните групи, което трябваше да започне от нашия център. Имаше такава идея от времето на д-р Ст. Константинов – тя не бе осъществена. Но и тя нямаше нищо общо с основните функции на публична институция, каквато е нашият център.
Центровете за обществено здраве, какъвто е и Центърът по заразни и паразитни болести, и Центърът по радиология, какъвто е и нашият център, имат основни задачи да дават на министъра информация за това какви са факторите на околната среда, които предизвикват боледуване, които предизвикват проблеми, нуждаещи се от решения в лечебната медицина.
Центърът за обществено здраве и анализи се занимава с научна и фундаментална дейност. Няма друга институция например, която да се занимава с епидемиология на психичните разстройства: разпространение, статистика, причини за появата – това е уникална дейност в България. От разтурването на института по психиатрия, неврология и неврохирургия, където освен лечебни и организационни функции, се изпълняваха и чисто научни и изследователски задачи, това нещо постепенно през годините изчезна. Сега изследователски интерес може да се наблюдава в отделни лекари, които имат за цел да обобщят своя опит, да напишат дисертация и т.н. Но много малко са тези, които се занимават с психичните проблеми в цялото общество.
Нашият център всъщност подпомага МЗ в изграждането на здравната политика.
НЦОЗА се занимава с рисковите фактори в околната среда – почва, води, въздух. Лабораториите, които работят в центъра, са наследници на славните традиции на Центъра по хигиена още от миналия век, те са съчетали най-добрите експерти в тези области. И най-важното – някои от тях са уникални (например лабораторията по генно модифицирани организми). Действат лаборатория за изследване на азбест, лаборатория за фини прахови частици, лаборатория за тежки метали, за нейонизиращи лъчения и т.н. Всички те имат стойност, и биха имали стойност на референт за всички останали лаборатории, които са изградени в страната по различни дисциплини.
За съжаление въпросът не е решен нормативно. И моята задача, доколкото мога, е да убедя министъра, че трябва да се създаде нормативна база, регулация – лабораториите, които са на пряко подчинение на министъра, към нашия център, да бъдат референтни лаборатории. Тъй като процесите на децентрализация и предлагане на частни услуги в най-различни области дават възможности за частни изследвания – някои лаборатории имат лиценз, че могат да вършат качествени изследвания. Но те не са, и не би трябвало да бъдат референтни. Не би трябвало да бъдат облечени с доверието на министъра, за да му дават релевантна и надеждна информация. Защото частният интерес може да бъде деформиращ. И гаранцията, че една лаборатория ще даде обективен анализ, е именно създаването на референтна структура в център като нашия.
В нашите лаборатории има постоянна текуща работа. В МЗ, според мен, има погрешно мнение, че тези лаборатории спокойно биха могли да бъдат прехвърлени в РЗИ. Защото и сега те изпълняват функции, които се изпълняват и в лабораториите на РЗИ. Дори някои лаборатории в РЗИ са по-добре оборудвани от нашите. Но дейността в една наша лаборатория е друга дори поради това, че хората, които работят там, са научни сътрудници и те разглеждат своята дейност не само от гледна точка на рутинните изследвания, които правят постоянно. Разликата е в това, че тъй като РЗИ са контролен орган, те имат не само експертни функции по анализ. НЦОЗА няма функции по текущия контрол. Но центърът е натоварен с методични функции по отношение на РЗИ. Методичната подкрепа се състои в това, че се дават нови стандарти, тъй като средата се променя непрекъснато – идват нови фактори на околната среда, нови опаковки, други агенти и замърсители – непознати досега. Това не се прави в РЗИ, защото те по дефиниция нямат изследователски функции. Това е работа на НЦОЗА. Ние даваме методика и стандарт за контрол, който преподаваме на РЗИ, обучаваме ги на новите методики. Всъщност НЦОЗА прави оценката на риска и снабдява РЗИ с инструментариум за изследвания.
През 2017 г. участвахме в изследванията на водите в Хасково чрез лабораторията за тежки метали. Изминалата година беше тежка от организационна гледна точка, защото поради една или друга причина имаше натиск върху центъра да участваме в анализ за състоянието на спешната помощ. Това беше неадекватно за нашите функции. Ние никога не сме имали отношение към лечебната дейност и към спешната помощ в частност.
По Закона да здравето НЦОЗА е здравно заведение, а не лечебно. Да обобщаваме статистика за дейностите в лечебните заведения обаче е част от нашата работа. Има годишни и текущи доклади в тази статистическа сфера. Помогнали сме в изработването на националната здравна карта със статистическа информация. Готови сме да помогнем за разработване на проекта за спешната помощ – бяхме готови с цялата статистическа информация. Но да бъдем отговорни, че един проект е забавен – това бе ситуация с очевидно други цели.
Днес центърът е консолидиран. Хората, които работят в центъра обаче имат заплати с около 100–200 лева по-ниски от средната заплата за страната. Това е не само жалко, но и обидно, скандално. Не може да се разчита, че здравната политика в България ще се основава на данните, които тези хора изследват и анализират, и да се очаква, че те ще продължават да работят така качествено и в бъдеще само заради призванието. И съм песимист относно бъдещето на центъра, ако продължава тази тенденция.
Ако дисонансът между лечебната и превантивната, и промоционалната медицина, продължи, ако не се разбере на правителствено ниво, че проблемът със здравно-демографските тенденции за българската нация е проблем за националната сигурност, няма да бъдем свидетели на реална промяна.
Цялостната среда, в която живее българският народ, е крайно неблагоприятна. И това е една от причините българите да напускат страната си.
В този смисъл центровете – по обществено здраве, по радиология, по наркомании, по заразни и паразитни болести, са стълбовете, на които трябва да се опира МЗ в своята здравна политика. И вече министърът на здравеопазването през Министерския съвет би трябвало да запознава своите колеги със значимостта на анализираните проблеми. А не да се търсят нови и нови пари за наливане в медицинските дейности.
Ние имаме доказано страхотна медицина, лекари на световно ниво, оборудване на световно ниво. Но никога не трябва да се забравя, че един лекар лекува един болен. Той не може да излекува общо един стадион болни – само един по един. И така възниква основният въпрос – как да опазим повече хора, така че те въобще да не бъдат лекувани, защото са здрави.
Това е преобръщане на съзнанието на политиците в България. Ако това се осъществи, имаме бъдеще. Ако не се осъществи, нямаме бъдеще като нация.
Ето един конкретен пример – антибиотичната резистентност. Преди 20 години бях в Дания – изучавах особеностите на ОПЛ практика в Северна Дания. Имаше 15-годишно момче с гнойна ангина. ОПЛ една седмица не му дава никакъв антибиотик. Детето боледува. И питам колежката – ние в България на третия ден при такава температура ще изпишем антибиотик – има опасност от усложнения. А тя отговаря: това са съпротивителни сили. Така те се активират, ще се оправи и после няма да боледува.
Бих искал да кажа, че лекарите трябва да разчитат на здравото население. Това поевтинява медицината. Сега даваме 1 млрд. лева за лекарства – и повече. И имаме проблем с антибиотичната резистентност. Ако тези всички неща не се променят, ако не се разбере, че ОПЛ и всеки медик трябва да се занимават и със здравословния начин на живот, очакванията не са добри.
Ще подчертая, че 2017 година завърши общо взето успешно за НЦОЗА – имаше натиск и по чисто битови проблеми. Ние се чувстваме добре в тази сграда, макар че тя непрекъснато създава проблеми, защото не е ремонтирана от 1976 година. Но с кърпежи и т.н. успяваме. Не е проблемът в това. Хората от центъра имат нужда от достойно заплащане – това е на първо място. На второ място трябва да направим всичко възможно да обновим екипа с млади хора. Вярно е, че заплатите са важно нещо, но не са единственото. Има млади хора с интерес към тази част на здравеопазването, към това, което правят колегите от центъра. Трябва да кажа, че има вече специалности, за които няма кандидати – да кажем токсиколог, който да се занимава не с конкретното отравяне на конкретния човек (както в „Пирогов“), а с токсикологията като наука. Специалист, който да отговаря на въпроса как токсичният агент въздейства върху организма – ако не постъпят млади хора, това направление ще се „оголи“. Занимаваме се с трудова медицина, обучаваме кадри.
Затова за 2018 г. основната задача е да се потърсят повече средства, повече проекти, с които да се балансира, за да привлечем на работа млади специалисти.
Успяхме да утвърдим и опазим центъра. Вярвам в здравия разум и занапред.
