В днешния свят младите и възрастните хора живеят затворени в еднакво мислещи и на близка възраст социални кръгове. Това важи особено за студентите, които напускат дома на 18 години и общуват с хора на тяхната възраст и със същия житейски опит.
Въз основа на тези заключения, в старчески дом в Холандия са разработили програма за безвъзмездно настаняване на студенти. В замяна те отделят 30 часа месечно от своето време, за да „играят съседи“ на възрастните хора, настанени в дома.
Програмата въвежда 20-годишните младежи в съжителство с възрастните, които са на и над 80 години. Като част от доброволния си труд студентите обучават възрастните на нови за тях специфични умения – използване на имейл, социални мрежи, скайп и дори графичен дизайн.
Намаляване на самотата
В основата на програмата за „обмен между поколенията“ са доказателствата, че справянето със самотата води до увеличаване на продължителността на живота, подобрява благополучието и възстановява социалните умения.
Въпреки малкото данни от проучването до момента, опитът от прилагането на програмата в Университета в Ексетър, Великобритания, показва удовлетворяващи резултати – осигурява чувство за свързаност между поколенията, повишава симпатиите и приятелствата, които ще продължат и след завършването на висшето училище.
От 2011 г. студентите от Департамента по английски и кино даряват от своето време, като носят със себе си общуване, литература и приятелство за обитателите на над 10 старчески дома в целия град. В момента в проекта участват над 250 активни доброволци, които общуват с над 500 възрастни, част от които страдат от деменция.
Да четеш между редовете
Проектът „Care Homes Reading“ е насочен към любовта от четенето и литературата, които са в основата на запазването на позитивната нагласа към света. Изследване показва, че
съвместното четене на поезия със страдащите от деменция – много от които са знаели наизуст стиховете като млади – осигурява комфорт и възстановяване на връзката между слушане и възпроизвеждане на познат текст.
Ритъмът и ритмиката в стиховете създават усещане за подреденост и предсказуемост. И както показва проучването от „първа ръка“ – поезията разпалва спомени, които са били непознати за социалните работници и дори за семействата на възрастните с деменция.
Бабите и дядовците отново се чувстват завършени личности. Прекрасен пример за това е, че след няколко посещения на доброволци и четене на поезия 100-годишна бивша актриса с деменция отново си спомня в цялост текстовете от първите си роли.
Споделени емоции
Опитът до момента показва, че студентите, които живеят и помагат в старческите домове, повишават качеството на грижата и значително облекчават работата на медицинския и немедицинския персонал, който е недостатъчен и работи в стресова среда. Оказва се, че възрастните обитатели на домовете с радост посрещат всеки нов младеж.
Възрастните са насърчавани да станат творци и да пишат собствена поезия. Студентите по английски им помагат при подбора и обсъждането на подходящата литература, показват им емоционалния заряд, който носят думите.
Много от студентите развиват общуването в други посоки и откриват различни съвместни дейности, които носят щастие и са интересни за двете страни. В момента част от студентите преподават балет в някои старчески домове, а други възрастни учат уроци по френски и немски език.
Голяма част от студентите с нетърпение очакват срещите с възрастните, защото откриват място за споделяне и поезия, далеч от консуматорското общество. Мнозина разказват, че това общуване е поредното доказателство за правилния избор на специалността им по английска литература.
Студентите разбират колко поколения преди тях са чели същите стихове в изненадващо нов вид, както и как литературата остава основна ценност през целия живот, как споделеното четене на поезия помага за надскачането на социалните и идеологическите различия между поколенията.
Отвъд границите
Обществото трудно долавя заплахата за най-уязвимите си членове – възрастните хора. Правителството анонсира, че университетите трябва да демонстрират отдаденост и насърчаване на социалната мобилност чрез подкрепа за училищата. А защо да не се мобилизира ресурсът на университетите, за да се гарантират възможности за благополучие в края на житейския път?
Най-големият капитал на разположение на университетите са студентите – заредени с време, енергия, с малко домакински задължения, с желание да използват уменията си за позитивна промяна на общността.
Проектът за четене в старческите домове показа на възрастните и на младите ползите от подобен тип ангажимент. Така както в Холандия, ще бъде чудесно университетите във Великобритания да редуцират заплащането за наставници или настаняване, в замяна на смислената социална инвестиция – младежи и възрастни да прекарват повече време заедно.
