Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Предизвикателства и възход в хематологията

Предизвикателства и възход в хематологията

Доц. Георги Михайлов – началник на Клиниката по хематология в СБАЛХЗ, пред „Форум Медикус“

- За нас като хематолози е изключителна привилегия и много голямо задължение и отговорност да формираме екипа, който по традиция наричаме Национален център по хематология, а чисто административно е Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания. Аз не мога да си позволя да разделя нашата клиника от целия екип на болницата, защото всички ние работим за една голяма цел: по-високото качество на медицината, ориентирана към едни от най-тежко боледуващите пациенти, каквито са онкохематологичните пациенти. Част от тези заболявания действително протичат много тежко – апластична анемия, таласемични синдроми. Целият екип от лекари, лаборанти, медицински сестри и санитари в тази болница са обречени на един голям професионализъм.

Националната хематологична болница е единственото място в България, което разполага с такъв капацитет, с такъв инструментариум и въоръжение от специалисти, от технологични ресурси, от трансплантационен център, който е единствен за пациенти над 18 години. Центърът разполага с десет бокса и капацитетът му е изключително висок. И това е логично, защото колегите, които работят с малки деца, за щастие просто нямат нужда от този алтернативен метод на лечение. Всичко това ни дава и гордостта, и ясната представа, че се намираме в една позиция, в която цялата страна се нуждае от нас в тази област на медицината. Нуждаят се от нашата помощ, от нашата колаборация, от нашето сътрудничество много пациенти, някои от които идват със значително влошено здраве, недобре повлияни от конвенционалната терапия. И ние сме инстанцията, която трябва да се опита да се справи с проблема, като прилага съвременните възможности, с които разполага.

Клиниката по хематология е ситуирана в болницата, тя е интегративна част от нея, имаме един много добре сработен екип от хора. Екипът е огромен, тъй като хематологията е много, много интегративна дисциплина. Тя е отборна – отборна игра, отборна отговорност, в манипулирането и проследяването на всеки болен никой от нас не си позволява да изтъква отделен човек или звено. Та и аз не бих си позволил да фаворизирам клиницистите…

Много често ни задават въпроси за броя на боледуващите от хематологични заболявания, за това има ли тенденция на увеличаване. Отговорът е категоричен: не, няма увеличена заболяемост. Няма основание да смятаме, че в света са се появили причини, които като вредности довеждат до повече хематологично болни. Вярно е, че има повишен радиационен фон по целия свят, има радиационни инциденти, които са свързани с определени онкологични заболявания, но не е това причината. Ако има промяна в честотата на тези болести, тя е свързана с развитите страни, към които се числи и нашата. Каквото и да говорим, колкото и укори да имаме към България, тя е в групата на развитите държави. Основен фактор всъщност е застаряването на населението. Хематологичните заболявания са приоритет на възрастта.

И най-често се проявяват след петдесетте, след шейсетте години. Това е основната причина. Втората е увеличаващият се брой на хората със СПИН – в клиничната еволюция на СПИН неотменимо стои възможността за поява на малигнени лимфоми. И ние смятаме, че това е една от причините, която води до промяна в честотата на поява на тези заболявания. Безспорно трябва да отбележим и факта, че навлизането в последните десетилетия на имуносупресивната терапия, прилагана при трансплантирани болни, при хора с автоимунни заболявания, също довежда до по-високи стойности на заболяемост. Но когато говорим за всичко това, не бива да фаворизираме като факт нито една от тези причини и да създаваме у хората фалшива представа. Аз бях много потресен, когато по повод едно мое участие в телевизията направих справка за последствията от Чернобил. С това се спекулира безобразно. Няма никакви реални последствия освен за региона около самия Чернобил, който обхваща територия от около няколкостотин хиляди квадратни километра, не повече от територията на България. Но и в тази зона последствията са повече психологически. Имало е рязко повишаване на появата на различни злокачествени заболявания в един много кратък интервал – около самата катастрофа и непосредствено след нея. И това е свързано с консумацията на храни и вода, които са били заразени и облъчени. Това, което прочетох в Уикипедия, бе ужасяващо: от 40 до 50 пъти са се увеличили злокачествените хематологични заболявания на цялата територия на континента Европа след Чернобил. По-лошо манипулиране на общественото мнение не бих могъл да си представя. И понякога се замислям, че Интернет форумите не винаги помагат. Дори напротив – често много грозно се манипулират факти и истини от хора, които имат интерес или просто са безотговорни, които не са добре балансирани в своето социално поведение.

Съизмеримостта на българската хематология с европейската и световната не е в наша полза. Трябва да бъдем откровени и да кажем – ние сме горди със своите усилия и със своето желание да помогнем на пациентите, но медицината е преди всичко обществено осъзната нагласа на социома – как той да се погрижи за себе си и по този начин за своята футура, за своето бъдеще. Това включва и профилактика, и средствата, отделяни за здравеопазване от националния бюджет, и политиката на образование в областта на медицината. Нека бъдем откровени и да кажем, че във всички тези области, които изредих, България, меко казано, много дължи на своите граждани. Не искам да влизам в подробности, но ми се струва, че в моята област на работа държавата неистово се нуждае от нова доктрина.

Ние работим една високотехнологична медицина, каквато е хематологията и в частност трансплантацията на хемопоетични стволови клетки. И тази медицина се работи в условията на многопрофилност, работи се с участието на много специалисти от различни области на науката. Ние сме затворени в условията на този комплекс, разбира се, въоръжени с най-модерна апаратура. Но на наша територия, дори в приемлива близост няма многопрофилна болница. Ние се нуждаем от такава колаборация, защото всяко търсене на колега специалист от друга област на медицината се превръща  в една епопея. А необходимостта от кардиолог, от пулмолог, от всеки един специалист, различен от нас, хематолозите, е денонощна. Реалността показва непрекъснато звънене, разкарване на пациентите, търсене, уговаряне, транспорт. Най-близко до нас е болница „Света Анна“, Окръжна болница, но ние работим най-вече с Александровска болница, с ВМА, с ИСУЛ, които са на десетки километри. Това е едната страна на проблема. Основната е именно в изработването на нова доктрина, в изграждането на обществена нагласа за значимостта на хематологичните заболявания, но и за това, че те не са фатални, а са хронично протичащи. Няма кампания за разясняване на нашите български възможности за лечение и се надяваме всички медии да ни помагат в това отношение. Трябва да се променят и организацията за финансиране на здравеопазването, и обемът на финансиране, трябва да се променят критериите за квалификация, нормативите, образователната част, израстването на специалистите. Не бива да има оголени фронтове в определени специалности, включително и в нашата, здравеопазването трябва да бъде равномерно покрито от лекари и здравни специалисти. Ето например липсата на патоанатоми – това страшно негативно рефлектира и при нас. Самата администрация трябва да се грижи за всички тези проблеми, за обучението и специализацията, за заплащането, разбира се, в рамките на нашите български възможности. Макар че в последните години екипът ни страшно се подмлади, няма голям наплив от кадри за работа в болницата. При нас работят много млади ентусиазирани колеги, но това е с цената на много усилие и ми се струва, че може още много да бъде направено в тази насока. А това, което е тъжно за нас като преподаватели, е, че ние постоянно чуваме и виждаме с очите си как цели групи напускат страната – буквално от студентската медицинска скамейка, още с дипломирането. Тоест ситуацията в българското здравеопазване е стигнала своята критична точка. Този, който не го разбере сега, ще плати висока, тежка цена в бъдеще, и ще носи отговорност пред много поколения български граждани. Ако в близките една-две години не бъдат предприети спешни и радикални мерки в областта на здравеопазването, нещата ще излязат извън контрол.

Статутът на нашата болница е пределно ясен. Да се посяга на автономността на толкова специализирано медицинско звено е непрофесионален акт. Когато говоря за работа в духа на „многопрофилност“, не съм имал предвид промени от такъв характер, които нарушават автономността и националния характер на болницата по онкология и болницата по хематология. Но те биха могли да съществуват в пряко съседство като интегритет и трябва да съществуват, за да могат да поемат не само пациентите, но и да осъществяват своята функция на консултанти, да съветват и подпомагат останалите колеги. Ако в регионален мащаб е възможна интеграция на отделни медицински звена, които имат отношение към лечението на онкохематологични заболявания, в национален мащаб е доста по-различно. Има национални болници, които формират здравната политика в държавата, и те не бива да бъдат механично сливани, свързвани, защото това води само до негативи. Ние бяхме неприятно изненадани, когато през лятото в общественото пространство започна да се говори, че предстои сливането на двете национални болници – по онкология и по хематология. Който си въобразява, че механичното обединяване на две счетоводства и други административни структури и служби ще промени в положителен аспект цялата медицинска дейност – от приемането и диагностицирането на пациента до прилагането на едно много ефикасно и модерно лечение, той много се лъже. Това ще бъде грешен ход с много негативи и затруднения. Ние имаме много болни, които са с редки заболявания, но те формират един огромен пациентски масив, който се нуждае от много специализирани грижи и терапия. Които от своя страна изискват подготвени специалисти и добро финансиране. И всичко това да се нахвърля в един общ, така да се каже, трап или кюп, и да се чака развитие в по-добра посока е наивно. Нито един от специалистите, от колегите и от националните консултанти по онкология и по хематология не смята, че това е разумно решение. Напротив! Истина е, че на тази огромна територия, на която се намираме, би могло да бъде построена болница, която да бъде в непосредствена близост с националните центрове по онкология и по хематология. Споделял съм тази идея с редица министри, но това е сериозна и сложна тема.

Като говорим, че сравненията с европейските хематолози не са в наша полза, искам да добавя, че в по-ограничените ширини на Балканите и на Югоизточна Европа ние стоим много добре.

Бих казал, че България е лидер в областта на хематологията. Факт е, че на конгреса на Македонското хематологично дружество ние бяхме поканени за лектори и българското участие доминираше в цялата научна програма, независимо че имаше лектори и от други страни, от високоразвити и престижни хематологични центрове по света. Начините, по които оказваме хематологичната медицинска помощ и лекарствоснабдяването в областта на онкохематологията, ни карат да смятаме, че пътят, по който вървим, е верен. Но това не променя картината на различни тревожни тенденции в българското здравеопазване като цяло. Необходими са непрекъснати положителни промени, динамика и развитие, защото в противен случай не ни чакат добри времена. Но за региона на Балканите, пак подчертавам, можем да смятаме, че ние сме водещи, без да подценявам колегите от Турция и Гърция. Определено имаме реални поводи за гордост.

Работим и по съвместни проекти, които бяха инициирани миналата година от колеги хематолози от Хърватия. След двегодишни сериозни усилия заедно основахме условно наречената Централноизточна европейска група за лечение на болни с хематологични заболявания. През този месец имаме среща с Европейската организация за изследване и лечение на рака, която е много авторитетна, и ще бъдем приети като корпоративен член, за да участваме в много сериозни иновативни проучвания в областта на онкохематологията. В региона има желание за взаимно сътрудничество, но трябва да отчетем и съществените разлики и в икономическо, и в логистичното отношение на отделните държави. Ще дам един пример – за съжаление на територията на Черна гора например практикуват само трима хематолози. Вярно, това не е голяма държава, но самият факт е тревожен. Позициите, които хематолозите са извоювали в обществото и в общественото разбиране, трябва да бъдат отстоявани постоянно с ново развитие и напредък в науката и в практиката. А това е голяма отговорност. Нашето сътрудничество би могло да помогне чрез взаимните контакти и взаимопомощ, чрез съвместните проекти, по които работим.

Всичко това ни дава надеждата, че въпреки трудния регион, в който живеем и работим, ще имаме възможност да напреднем още повече и да потърсим съизмеримост с колегите от останалата част на Европа. Това няма да е лесно, имаме още какво да учим, особено в областта на качеството на лечение. Но това е пътят – постепенно и флангово развитие на Централна и Източна Европа. И нашите лични усилия биха помогнали да достигнем в правилната посока по-високото ниво.

Записа Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.