Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. е присъдена на трима изследователи проф. Карл Дайсерот, проф. Петер Хегеман, проф. Георг Нагел за постижения в оптогенетиката – метод, който позволява да се покаже как нервните клетки оформят спомените, чувствата и поведението в живия мозък.
Първо Петер Хегеман и Георг Нагел откриват забележителен протеин – каналродопсин, в едноклетъчно водорасло. После Карл Дайсерот трансформира протеина в светлинно контролиран превключвател за нервните клетки. Лауреатите полагат основите на нова ера в невронауката.
Как мозъкът управлява чувствата, поведението и телесните функции отдавна е загадка. През ХХ век изследователите започват да изследват кои области на мозъка на кои функ-
ции влияят, но чрез използваните методи те не могат да докажат причинно-следствени връзки. Образът, който те разработват за мозъка, е като скица, пълна с въпросителни и неизвестни. Сега всичко това се променя.
- Оптогенетиката предоставя възможности за картографиране на мозъка по начин, за какъвто някога можехме само да мечтаем, казва проф. Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.
Всичко започва с любопитството на Петер Хегеман. Той се е чудил как едноклетъчното водорасло Chlamydomonas е способно да плува към източник на светлина. В началото на новия век Хегеман и Георг Нагел откриват каналродопсин, водораслов протеин с уникални свойства, намиращ се на повърхността на клетката. Когато клетката е осветена от синя светлина, в протеина се „отваря” канал. След това заредени йони навлизат в клетката и създават електрически импулс. Учените откриват, че независимо в коя клетка поставят протеина, тя става светлочувствителна. Карл Дайсерот въвежда гена за каналродопсин в нервни клетки от плъхове. Чрез осветяване на клетките със синя светлина той успява да задейства нервен сигнал. По темата той публикува научна статия през 2005 г. Две години по-късно той „накарал” този контролиран от светлина превключвател за нервните клетки да работи в мозъците на живи мишки. Този метод за контролиране на нервните сигнали със светлина се нарича оптогенетика и бързо придобива глобално въздействие. С помощта на оптогенетиката изследователите са успели да разкрият невронни вериги, управляващи специфични спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства. В клиничната медицина изследователите използват метода в опити да възстановят зрението при хора със зрителни увреждания.
Оптогенетиката коренно променя разбирането за мозъка. Всеки ден носи нови открития, помагащи за разрешаването на една от големите мистерии на човечеството: как работи нашият невероятен мозък.
Нобеловата награда от 12 млн. шведски крони е поделена по равно между тримата лауреати.