Лечението на астмата включва четири основни компонента. Първият от тях е свързан с отстраняване на контакта с алергена, предизвикващ алергичното възпаление. Не винаги обаче това може да бъде осъществено с успех. Методът е ефективен, ако астматичният пристъп е предизвикан от домашен любимец или от конкретен медикамент. Но в случаите на алергизиране от кърлежи в домашния прах или от полени за съжаление отстраняването е неприложимо.

Вторият голям компонент в лечението на астмата е фармакотерапията – област, в която непрекъснато се постигат успехи. Медикаментите за лечение на астмата стават все по-съвършени и за щастие в България разполагаме с най-модерните от тях. Искам да подчертая, че антихистаминовите препарати нямат ефект при астмата. Тъй като при заболяването основният процес е алергичното възпаление, в контрола му трябва да се прилагат медикаменти, които го повлияват. При избора на лекарство се предпочитат локални средства, които да действат на болния орган, без да засягат целия организъм. „Шампиони“ в това отношение са инхалаторните кортикостероиди. От тази група медикаменти на фармацевтичния пазар се предлагат моно- и комбинирани препарати. Моностероидните лекарства се предписват при по-леките форми на астмата. А комбинираните препарати, в чийто състав са включени стероид и дългодействащ бета-2 агонист, се използват при по-тежки форми на заболяването. Острите пристъпи се овладяват с бързодействащи бета-2 агонисти.

Напоследък в лечението на тежката астма бе отбелязан решителен пробив със синтеза на моноклонално антитяло срещу имуноглобулин Е – omalizumab, който е показан в случаите на увеличено ниво на имуноглобулин Е. Медикаментът се прилага подкожно в доза, определена според нивото на имуноглобулин Е и според килограмите на болния. В началото лекарството се инжектира веднъж на две седмици, а след определен период – веднъж на четири седмици. Медикаментът в никакъв случай не е панацея, но благодарение на него се отлага прилагането на перорални кортикостероиди, към които прибягваме само в краен случай, тъй като те имат редица странични действия. Освен това благодарение на медикамента се намаляват дозите на инхалаторните кортикостероиди, както и броят на eкзацербациите на заболяването. Засега omalizumab се прилага само в Клиниката по алергология и астма на Александровска болница. На модерната терапия са подложени около 20-25 болни и при повече от 90% от тях се отчитат много добри резултати. Моноклоналното антитяло се реимбурсира изцяло от касата. Цената му е висока – около 2-3 хил. лв. на месец, и е непосилна за болните. Засега касата осигурява едногодишно лечение със скъпо струващия медикамент. Надявам се, че няма да се наложи нашите пациенти да прекъснат лечението и че то ще бъде продължено още поне една година. Предполага се, че при прекъсване на лечението пациентите ще трябва да възстановят предишните си по-високи дози на прилаганите лекарства, което води и до някои странични ефекти.

Друга група медикаменти за лечението на астмата са антилевкотриените. Левкотриените са възпалителни медиатори. Ако по някакъв начин ние блокираме тяхното действие, ще успеем да облекчим възпалението. Антилевкотриените се вземат под формата на перорални таблетки и се предлагат в разновидности за деца и за възрастни. Те са одобрени преди около 10 години, но по-широкото им приложение настъпи през последните две или три години, когато станаха абсолютно достъпни, тъй като НЗОК ги реимбурсира 100%.

Непрекъснато фармацевтичната промишленост се развива и предлага нови по-мощни средства за контрол на астмата. Стигнахме дотам, че рядко се налага да хоспитализираме пациенти с астма, тъй като със съвременните методи на лечение контролът на заболяването се постига успешно и извън болницата. В клиника престояват обикновено тези пациенти, които поради една или друга причина са излезли от този контрол, не са спазвали лекарските указания или са били засегнати от вирусни инфекции. За щастие всички медикаменти за лечение на астма се поемат от касата, с много малки изключения. Бих казал, че това е успех на здравната политика на държавата и прогрес в лечението на астмата.

Третият голям метод за лечение е алерген-специфичната имунотерапия. Представлява постепенно въвеждане на алерген, към който е чувствителен пациентът, в дози и по-специална схема – целта е болният да получи имунен толеранс и да не реагира към съответния алерген. Алерген-специфичната имунотерапия се прилага по два начина – чрез подкожно инжектиране или с накапване под езика. Напоследък пациентите предпочитат втория вариант, който е удобен, може да се прилага и в домашна обстановка, а на практика няма странично действие. Алерген-специфичната терапия се прилага в продължение на три до четири години и има голям успех при поленови алергии, от които боледуват 15-20 % от населението, а също така и при алергията към домашен прах. След тази терапия пациентите имат продължителна ремисия – около 7 години, а в някои случаи и повече.

Четвъртият компонент в терапията на астмата, който не трябва да бъде пренебрегван, е обучението на болния. Пациентът с астма и неговото семейство трябва да бъдат запознати с естеството на болестта. Астматикът трябва да бъде обучен как да прилага инхалаторните препарати. Освен това той трябва да бъде убеден, че лечението на астмата трябва да се прави и тогава, когато болният няма оплаквания и пристъпи. Добре е и пациентът да бъде обучен как да използва апарат за измерване на дишането, с който в домашна обстановка регулярно да измерва този показател.

Доц. Васил Димитров – началник на Клиника по алергология и астма в Александровска болница