На 14 октомври т.г. в София бе проведен Седмият редовен конгрес на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ. В работата на конгреса взеха участие генералният секретар на EPSU (Европейска федерация на работещите в сферата на обслужването) Ян Уилям Гудриян и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Делегатите – синдикални ръководители и активисти от цялата страна, чуха поздравителни адреси от министъра на здравеопазването, от министъра на труда и социалната политика. Те бяха лично приветствани от зам.-министър д-р Ваньо Шарков, от управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов, от Националната асоциация на работодателите в здравеопазването, от представители на съсловни организации – Българския лекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския фармацевтичен съюз, от председателя на Медицинската федерация “Подкрепа” д-р Камен Данов, от председатели на федерации, съюзи и синдикати – членове на КНСБ.
В словото си Ян Гудриян подчерта нарастващото влияние на ФСЗ в европейските синдикални структури. Той призова работещите не само да участват в дискусии, но и да преминават към конкретно договаряне за своите искания в сферата на заплащането, социалните придобивки, правата и предизвикателствата. Европейският синдикалист изтъкна, че е време в болничния сектор социалният диалог да се води на европейско ниво, за да се чуе по-силно призивът „стига икономии, нужни са инвестиции, включително и в областта на човешките ресурси“. Ян Гудриян разказа още за битката на европейските синдикални организации срещу несправедливостта американските вериги за бързо хранене да не плащат данъци в Европа, а в своята страна, сподели стъпките, които са предприели, за въздействие върху Европейската комисия. Той изрази призив за протест срещу споразумението с Канада СЕТА, което би ощетило пазара на труда в Европа и би довело до загуба на работни места.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров даде висока оценка за дейността, настъпателността и последователните действия на Федерацията на синдикатите в здравеопазването, определи като „добра новина“ подписването на Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, оцени като ползотворни европейските изяви на представителите на ФСЗ. Пламен Димитров аргументира своето разбиране, че светът преживява четвърта индустриална революция, което изисква формулиране на нови политики в сферата на правата и свободите на хората, работещи в публичния сектор, защото глобалните индустриални обединения са заплаха за извоювани вече права.
В своето експозе председателят на ФСЗ д-р Иван Кокалов очерта мястото и ролята на ФСЗ в синдикалното движение в света, в Европа и в България
– Създаването на ФСЗ преди 26 години постави началото на нова и модерна синдикална организация – с европейска култура и компетентност, с нов начин на мислене и действие.
През 1990 г. в платформата на Учредителния конгрес на ФСЗ беше записано „Единство, Сигурност, Защита“. Този основополагащ девиз изразява социалната мотивация на хората, които създадоха федерацията, и стана пътеводител за нашите синдикални действия в миналото, сега и в бъдеще.
Федерацията измина дълъг път от първите си стъпки до днес, когато ФСЗ е съвременен европейски синдикат със своята неотменима и важна роля в обществено-политическия и социалния живот на страната, мощен изразител на общественото мнение и защитник на морални и професионални ценности. През изминалите 26 години ФСЗ се изгради като коректен партньор, като конструктивен коректив и опонент на управляващите в търсене на приемлива социална цена за работещите в здравната сфера в осъществяването на националната здравна политика.
През годините синдикализмът и непрестанната битка за трудови права не избледняха, а се развиха в мащабна програма за защита, солидарност, единство. Развитието на обществените процеси през новия век в световен и национален аспект, политическите промени и европейската интеграция определиха ново, различно и изключително сериозно място на федерацията както в полето на здравеопазването с всички характерни постижения и нерешени проблеми, така и в сферата на синдикалните инициативи на национално и международно ниво.
Глобалната финансова криза съществено повлия в негативен аспект на условията, в които се развиват трудовите пазари. Кризата доведе до рязко свиване на обемите на търговията и ограничи инвестиционните потоци, а този процес стана причина за намаляването на обемите на инвестициите, търговията и реалната икономика. Това се отрази върху трудовите пазари, които свиха съществено търсенето на труд и нарасна безработицата.
ФСЗ приема като основна концепция и приоритет за решаване на проблемите на заетостта и безработицата стратегическите подходи на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), представени на конгрес на конфедерацията през 2015 г., както и на Европейската федерация на работещите в сферата на обслужването – ЕPSU, чийто конгрес се състоя през 2014 година.
Миграцията на медицински специалисти извън страната е огромен проблем за обезпечеността на здравната система с човешки ресурси. Всеки трети български лекар е над 60-годишна възраст, а близо 55 на сто от медиците са над 55-годишна възраст. Само 5 на сто от лекарите ни са под 30-годишна възраст. Продължаващата миграция на млади специалисти е една от основните причини за застаряването на съсловието. При професионалистите по здравни грижи проблемът е още по-тежък, защото в лечебните и здравните заведения работят недостатъчно медицински сестри и по такъв начин не се изпълняват стандартите за качествена медицинска помощ.
ФСЗ се утвърди в сферата на международните отношения и контакти като представителна, демократична, последователна в своята политика активна синдикална организация.
Социалният диалог в здравеопазването, миграцията, приватизацията в публичните услуги, гарантиране на качеството на публичните услуги и заетостта по време на криза ще продължат да бъдат въпросите, по които ФСЗ ще работи.
Нов акцент в дейността на ФСЗ ще бъде активното търсене и взаимодействие с международни синдикални организации. Особено внимание трябва да бъде отделено на социалния дъмпинг и експлоатацията, свързани с миграцията и мобилността. За справянето трябва да има синдикална координация. Трансграничните и транснационалните споразумения между синдикатите за признаване на синдикалното членство и за съдействие на мобилните работници ще бъдат насърчавани и реализирани.
Световната финансова и икономическа криза обхвана и България и наложи редица рестриктивни мерки. Общото за двата периода, през които управляваха няколко правителства, е финансово рестриктивната политика в областта на здравеопазването. Няма конкретни мерки и действия за осъществяване на реформа. Всъщност реформите се осъществяват от политиците.
През периода се запази сравнително ниският дял на публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП – около 4 % , при среден процент на тези разходи общо за Европейския съюз – 7 на сто. Запази се и негативната тенденция на покачване, на частните разходи като дял в общите разходи за здравеопазване – увеличаващата се финансова тежест е за сметка на потребителите, вместо да се поема от обществените средства, както е в развитите европейски страни. Според доклад на Световната банка в България най-висок е делът на плащанията със собствени средства като процент от общите разходи за здравеопазване.
Отсъствието на дългосрочна здравно-политическа визия за развитието на здравната система и приемственост в политиките на правителствата, както и липсата на стратегическо планиране в последните години доведоха до настоящата форма на здравна система – неефективна и с негативни здравно-демографски показатели.
Свидетели сме на отворена и силно либерализирана здравна система, в която всеки един нововъзникнал пазарен субект ползва публични ресурси, без доказана необходимост спрямо реалните здравни потребности на населението. Това води до огромен натиск, в повечето случаи лобистки, върху системата на публично финансиране на здравеопазването.
Промените и социалните експерименти, които се провеждат понякога в здравната сфера, трудно могат да се дефинират като здравна реформа, защото реформата е съвкупност от взаимносвързани стратегически решения с непрекъснат процес към подобряване.
У нас е незадоволителен относителният дял (57%) на публичните средства за разходи спрямо общите разходи за здравеопазване. В Полша и в Унгария държавата осигурява 71%, във Франция и Германия – 77-79%, а Румъния достигна 80%. Поради вина на държавата обаче няма перспективи това неблагоприятно съотношение да се промени.
Държавата плаща 3 пъти по-малко за осигурените от нея лица (децата и пенсионерите), а трябва да бъде точно обратното, защото работещите ползват най-малко здравни услуги, а осигурените от държавата ползват най-много. Средният разход за лечение на един пенсионер е 85% по-висок, отколкото е средният разход на останалите осигурени.
Естествено е, че при увеличаване на продължителността на живота на населението се увеличава делът на по-възрастните хора, което води до повишаване на разходите за здраве. Това е здравно-демографски закон, който обаче в нашата страна не се отчита, особено при планиране на средствата за здраве.
В нашата страна наблюдаваме парадокси, които трудно могат да бъдат обяснени. Един от парадоксите е, че въпреки недостатъчното финансиране на болничното здравеопазване в България непрекъснато се разкриват нови болници. От друга страна, държавата нехае за така наречените „малки“ болници – общински и някои областни, в резултат на което много от тях са на предела на оцеляване.
ФСЗ винаги е заставала на позицията, че държавата следва да поеме част от разходите за здраве на някои малки болници в отдалечени и труднодостъпни райони по типа на „защитени болници“.
Липсва стратегия за развитието на човешките ресурси в отрасъл здравеопазване.
Липсва и адекватна политика по доходите. От няколко години доходите са „замразени“.
ФСЗ счита, че е необходимо да се разгледа и реши стратегическият въпрос – как се формират работните заплати в лечебните заведения, които, от една страна, са търговски дружества, а от друга страна, потребяват публични финансови средства. Необходимо е разработването на система от правила и норми за формиране на работната заплата в лечебни заведения, потребители на публични финансови средства.
Настоящият екип на Министерството на здравеопазването полага усилия за осъществяване на промените, които ще подобрят достъпа и качеството на медицинските услуги, както и ефективността на здравната система в страната. Бяха предприети сериозни крачки за реални промени – приета е Национална здравна карта с методика за определяне на леглата по брой и вид; изработени бяха критерии за сключване на договор от НЗОК с лечебни заведения, изпълнители на болнична помощ; бяха приети значителни промени в Наредбата за следдипломна квалификация; беше разработена и внедрена регистрационна система за здравноосигурителни събития при изпълнители на медицинска помощ; беше повишен размерът на заплащането на служителите в спешна помощ и др.
Независимо от гореизложеното екипът на M3 не заработи в посока на взаимодействие със синдикатите и подцени ролята и значението на партньорството с тях. Практика на управляващите и здравните политици е да съобщават чрез медиите за намерения за реформа, а след това да се консултират с представителни организации на работодателите, работниците и служителите. Така бяха представени Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ и Концепция за преструктуриране на ЦСМП.
На 10 октомври т.г. беше сключен КТД в отрасъл „Здравеопазване“, със срок на действие 2016 г. – 2018 г. (Б. р. – пълният текст на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ може да бъде видян на сайта на МЗ и на сайта на ФСЗ)
В новия КТД бяха договорени по-добри социални придобивки. Част от тях са:
• На медицинските специалисти по здравни грижи, съобразно изискванията на длъжностната характеристика, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобита специалност – 50,00 (петдесет) лв., за придобита квалификационна степен: професионалист с издаден първи сертификат – 20,00 (двадесет) лв., професионалист с издаден втори и последващ сертификат – 40 (четиридесет) лв.
• При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест на основание чл.325 т.9 и чл.327 т.1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 3 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните пет години не е получил обезщетение на същото основание.
• При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил през последните 10 години при един и същ работодател, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 7 (седем) месеца.
• На работниците и служителите, за които се изисква издаването и воденето на здравни книжки, работодателят осигурява за своя сметка медицински изследвания и финансира ежегодното подновяване на здравните книжки.
• При необходимост работникът или служителят има право да ползва 2 дни платен служебен отпуск в рамките на една календарна година за профилактични прегледи и/или медицински изследвания.
Ръководството на ФСЗ ще продължи борбата за по-високи трудови възнаграждения, които да бъдат мотивация за работа и развитие на лекарите и на професионалистите по здравни грижи и спиране на изключително високата миграция на медицински кадри.
Въпреки огромните усилия свой отпечатък върху организационното състояние на федерацията оставиха промените, които настъпиха в България и в частност – преструктурирането в системата на здравеопазване.
Наблюдава се засилване на атаките в общественото пространство срещу синдиката и синдикализма, внушава се, че синдикатите са отживелица от миналото и не са адекватни да защитят наемния труд в новите условия.
Продължаващата повече от двадесет години структурна реформа в здравеопазването доведе както до емиграция на медицински работници, така и до съкращения и закриване на здравни заведения.
Съобщава се за увеличаване на натиска от страна
на работодателите за ограничаване и даже прекратяване дейността на синдикалните организации по места. ФСЗ обръща изключително внимание на работата със синдикалните кадри. За нас това е проблем с особен приоритет. Поради естеството на нашата работа и нейната специфика нашите кадри трябва да бъдат добре подготвени, уважавани хора, който работят на обществени начала. Изказваме нашата благодарност към тях, към техния всеотдаен и безплатен труд.
Ръководните органи на федерацията продължават да търсят механизми за по-бързо и ефективно достигане до реалните проблеми и потребности на всеки синдикален член. Когато оценяваме работата с кадрите, определено трябва да кажем, че досегашната практика показва, че там, където синдикалните лидери са на необходимото ниво, синдикалните организации стават активен работещ фактор.
От дистанцията на отминалото време, в което ФСЗ търси своята идентичност, в което завоюва позиции като най-масово обединение на работещите в сферата на здравеопазването, в което постигна много победи и премина през много разочарования, членовете на федерацията я наложиха като зряло синдикално обединение, което не само защитава правата на труд, но и активно участва в дебата за обществено-политическо развитие на нашето общество, на обществено здравеопазване.
След сериозна дискусия участниците обсъдиха и приеха програмни документи за предстоящия петгодишен мандат на федерацията – 2016-2021 година.
Делегатите на конгреса единодушно преизбраха ръководството на ФСЗ: председател – д-р Иван Кокалов, заместник-председатели – маг.-фармацевт Слава Златанова и д -р Пламен Радославов.
