Вие сте в: Начало // Всички публикации // Наука и практика в необятната сфера на артериалната хипертония

Наука и практика в необятната сфера на артериалната хипертония

Всеки втори българин с лекувана хипертония е с лош контрол на кръвното налягане. Въпреки че по-голяма част от хората у нас знаят за медицинския си проблем и се лекуват, в сравнение с тези по света те са с по-висок риск от развитието на различни хронични заболявания като сърдечно-съдови, диабет, бъбречна недостатъчност и др. Това показват основните изводи от глобалното проучване – „May measurement month”, осъществено от Международното дружество по хипертония (International society of hypertension) през 2019 г., в което България се включи за първи път. Резултатите бяха оповестени от проф. Арман Постаджиян по време на научния конгрес „Артериале’2020 – кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие“, който бе проведен в София от 31 януари до 2 февруари т.г. Събитието се организира от Българската лига по хипертония и е част от научните форуми за 2020 г., одобрени от European Society of Hypertension. Сред лекторите бяха проф. Джузепе Манчия, проф. Ролан Ашмар, проф. Драган Лович, акад. Лъчезар Трайков, проф. Арман Постаджиян, проф. Цветалина Танкова, проф. Борис Богов и др.

Основната цел на международното проучване „May measurement month” е да заостри вниманието на обществото върху артериалната хипертония и неблагоприятните последици, до които води лошият й контрол, както и да се подобри лечението на хората с високо кръвно налягане. В проучването са включени 1,5 млн. души от 90 държави, сред които и България. Изследването у нас е проведено от Българската лига по хипертония. То обхваща 21 области на страната – всички, без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. Участие вземат близо 160 медицински специалисти, позиционирани в 150 пункта, като са включени 3678 души на средна възраст 58.8 години.

Общо 2589 или 70,39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това означава, че те или са били на терапия за високо кръвно, или измерената стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.

671 от установените хипертоници са били новодиагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73,77% са били наясно със състоянието си. Въпреки че делът им е по-висок от средния за света – 59,5%, наличието на добър контрол над хипертонията у нас е по-ниско.

997 от установените хипертоници на терапия или едва всеки втори (48%) е с добър контрол на артериалното си налягане, срещу 60% средно за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре контролираните хипертоници на терапия спада – 35,57%. Той е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър контрол – 38,51%. В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, отколкото средно за света – 74,08% са хипертониците у нас на терапия.

Една от основните причини за тези диспропорции е нездравословният начин на живот, който водят българите, смятат специалистите.

– 20,3 е процентът на пушачите, 30,7 на консумиращите алкохол поне веднъж седмично сред скринираните българи на средна възраст от 58.8 години, срещу 12,3% и 7,5% средно за света, каза проф. Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас се оказват 38% срещу 28,6% средно за света, а със затлъстяване – 23%, срещу 11,5% за света.

Недобрият контрол на артериалната хипертония в комбинация със затлъстяване и останалите вредни навици обаче води до съществени рискове за здравето на всеки човек. Повишава се опасността от появата на диабет, бъбречна недостатъчност и дори инфаркт или инсулт. Данните от изследването го потвърждават.

11,5 е процентът на скринираните българи с диабет срещу 8,5 средно за света. 13,8% от сънародниците ни са преживели инфаркт срещу 4,6 за света. Два пъти повече са и българите с прекаран инсулт – 6,4%, срещу 3,2% средно за света.

Защо и как недобре контролираната хипертония поставя в риск здравето?

Проф. Арман Постаджиян, началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“:

– Артериалната хипертония е най-разпространеният контролируем рисков фактор, който обичайно предхожда и отключва много други отклонения в метаболизма, които при съпътстваща артериална хипертония имат по-агресивен ход. Традиционно отчитаме големите съдови събития (честотата на инфаркт и мозъчен инсулт) като показатели, отразяващи контрола на заболяването. Съвременни проучвания обаче акцентират върху ранни промени в прицелните органи – етап, предхождащ клинично изявените събития. Подобни промени включват начални етапи на когнитивни нарушения, на съдово, бъбречно и сърдечно въвличане, които трябва да се познават с оглед навременна и адекватна превенция. Това е и основна цел на провеждания научен симпозиум, в който освен теоретична има предвидена и значима практическа част с обучения за оценка на съдовата функция.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”:

– Артериалната хипертония се среща два пъти по-често при хора със захарен диабет в сравнение с хора с нормални нива на кръвната захар. Наблюдава се при около 30% от пациентите със захарен диабет тип 1, и при 50 до 80% от пациентите със захарен диабет тип 2, при които се съчетава и с други кардио-метаболитни рискови фактори. От друга страна, захарен диабет се наблюдава 2,5 пъти по-често сред лица с хипертония в сравнение с хората с нормално артериално  налягане.

Отдавна вече не се говори само за контрол на нивото на кръвната захар при захарен диабет, а за контрол на всички съпътстващи диабета сърдечно-съдови рискови фактори, вкл. и артериалната хипертония. Добрата новина е, че новите групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 имат много плейотропни ефекти, като водят и до снижение на артериалното налягане.

Проф. Борис Богов, началник на Клиника по нефрология в УБ „Александровска“:

– Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. За България статистиката сочи, че 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%.

Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% – на фона на артериална хипертония. С други думи – 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония. От своя страна, ХБЗ са свързани с нарастване на сърдечно-съдовия риск, като повечето пациенти с ХБЗ в крайна сметка умират поради сърдечно-съдови причини. Сърдечно-съдовият риск нараства успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min.

Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания. Високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода й, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложено във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.

Резултатите от няколко проучвания демонстрираха 4 пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно). Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия.

Съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под 130/80 mmHg.

„Артериале’2020“ събра над 500 участници, които в рамките на 3 дни наред с лекциите и дискусиите, участваха в обучения с практическа насоченост. Както съобщи акад. Л. Трайков: „чудесна е възможността невролозите да покажат на кардиолозите как се прави тест за патологично стареене, като мярка да се постигне желаното от поколения лекари „само нормално съдово стареене“.

Българската лига по хипертония е създадена през 1992 г. от акад. Ч. Начев и има основна цел разширяване на познанието и подобряване на контрола на обусловените от артериалната хипертония заболявания. Сдружението акцентира и върху факта, че само чрез мултидисциплинарен подход могат да бъдат преодолявани нерешени проблеми в диагностиката, в терапевтичното поведение, както и във фокусирането върху качествения контрол на артериалната хипертония.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.