Националната здравна служба /NHS/ е на 75 години. И не е добре. Пациенти със симптоми на сърдена криза чакат линейка пет пъти по-дълго от допустимите 18 минути. През 2022 г. 347 707 болни са престояли повече от 12 часа в спешни приемни отделения в очакване на легло – този брой е четирикратно по-голям от взетите заедно всички случаи от 10 години насам. Смъртните случаи през 2022 г. са най-много от последните 50 години. Рекорден е броят на напускащите работа от NHS. И за съжаление, вероятно е нещата да се влошават още, преди да се подобрят. За пръв път в историята на NHS медицински сестри и персонал от амбулаториите стачкуват заедно, докато постигнат споразумение за заплащането. Младите лекари също гласуваха за организиране на стачка. Това несъмнено е най-опасният за NHS момент от създаването й досега.
Хронични и остри проблеми се комбинираха, за да предизвикат това бързо влошаване. Макар симптомите да се появиха още през 2015 г., те бяха лошо диагностицирани и оставени без лечение. Недостатъчни инвестиции, недостатъчна осигуреност с кадри при пълно натоварване на системата достигнаха крайност и поради дълбоката демотивация на персонала на NHS да работи при увеличаващо се търсене на здравни грижи по време на зимното нарастване на потребностите. Така общественото здраве остана пренебрегнато, а битката за увеличена продължителност на живота и за справедлива социална система бе забравена.
В дебата за възможните решения има няколко безполезни идеи. Първата е разбирането на правителството, че сегашният модел на здравната служба е неустойчив и се нуждае от радикални промени чрез въвеждане на доплащане и въвеждане на резултата като фактор в заплащането, както предишният здравен секретар Сажид Джавид наскоро предложи. Това е дълбоко погрешно виждане. При добро управление NHS би била стабилна и трябва да запази предоставянето на безплатна здравна грижа при спешна нужда, което е в основата на едно справедливо общество.
Втората идея е, че NHS има проблеми с усвояването на средствата, че не прави достатъчно с това, което получава. Това е твърде лошо неразбиране на същността на здравната система, която не е фабрика за болните, където е възможно прилагане на точно измерване на ефикасността. Защото NHS е служба за здравна грижа, съпричастност и постигане на качество. Продължителното фокусиране върху постигането на повече чрез харчене на по-малко е опасно и видимо вредно.
Третата идея е, че предизвикателствата пред NHS могат да се преодолеят чрез по-силен частен сектор. Във Великобритания работната сила в частния сектор идва основно от работната сила в публичния. Да вземем от едната, за да подсилим другата при фрагментирана здравна система няма никакъв смисъл.
Четвъртата идея са предложенията за формиране на комисия за постигане на консенсус между всички партии – такава идея няма изгледи за успех. Защото NHS е в кадрова криза и в криза на способностите, които са част от цялостната криза в обществения живот. Следователно имаме диагнозата и сега правителството трябва да направи нещо, за да лекува кризите. Пренебрегването на такава задача трябва да се разглежда повече като идеологически избор, отколкото да се обяснява с възможна  неподатливост на системата към промяна.
В актуален план налице са две терапии. Първо, правителството да признае, че NHS е в криза и изисква спешни действия без аналог. Второ, правителството трябва да предложи на работещите в системата послание под формата на компромис във финансов аспект – за заплащането. Но не само това – да започне пенсионна реформа, да подобри условията на труд, да подготви обещания национален план за работната сила в здравеопазването. От своя страна NHS трябва да приеме предложенията, защото в службата са налице и културални проблеми: расизъм, сексизъм, тормоз на работното място, конфликти – всичко това днес е всекидневие. Токсичната работна среда често е изтъквана като причина за напускане на NHS, което пък се отразява върху грижите за болния.
В дългосрочен план са необходими инвестиции в общественото здраве и превенцията – те трябва да се очертаят като главен път за отслабване на натиска върху националната здравна служба. Правителството трябва да се откаже от краткосрочното инжектиране на средства и да прилага базирано на приходите финансиране за постигане на устойчиво и предвидимо увеличение на средствата. По този начин устойчивостта и капацитетът ще се върнат в службата чрез инвестиции в кадри и технологии. Националната здравна служба трябва да се подобри чрез бързо прилагане на иновативни решения, чрез нови модели на организация на работата, без да се робува на традиционните разбирания за роля и отговорност. Всичко е по-добро от сегашния модел, чиято монетизирана уязвимост обогатява няколко доставчици на услуги и оставя повече от една четвърт от работещите в социалната сфера в бедност.
Пренебрежителната грижа за Националната здравна служба я постави на колене. Но противно на публичното говорене, има няколко бързи решения. Най-вече да се оценят и ремотивират работещите в NHS, които отговарят за опазването на здравето на нацията в условия на безпрецедентна икономическа криза, която увеличава неравенствата и „води” хиляди към бедност и несигурност.