В края на януари т.г. в София бе проведена експертна среща на тема „Здравеопазване, основано на ползите“. Инициатор на форума е организацията Future Values с основател д-р Славейко Джамбазов.
В срещата участваха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на из-
пълнителната и законодателната власт в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации, здравни експерти, представители на фармацевтичната индустрия, директори на водещи болници и др.
Проф. Робърт Каплан от Харвардския университет (САЩ) представи методологията за здравеопазване, основано на ползите (Value Based Health Care, VBHC), изготвена от Harvard Business School с негово участие и това на проф. Майкъл Портър. VBHC е подход, при който се заплаща за резултат, а не за дейност. Той изследва най-добрите практики за реорганизиране и координиране на здравните грижи, подобряване на ефективността на процесите, прилагане на нови методи за реимбурсиране и интегриране в практиката. Стратегията за преминаване към система за предоставяне на здравни услуги с висока стойност включва взаимозависими компоненти – модели, ориентирани към грижата за пациента; измерване на разходите и резултатите; оптимизиране на капацитета; разработване на пакетни цени за пълния цикъл грижи; интегриране на здравните грижи;  изграждане на платформа и програми за подкрепа на пациентите.
Система на здравеопазване, базирана на ползите, се гради най-общо върху създаването на мултидисциплинарни екипи за медицинското състояние на отделния пациент, измерване на резултатите за него, измерване и подобряване на инвестициите в лечението и разработване на пакетни плащания, които да компенсират, но и да мотивират доставчиците на здравни грижи.
- Основната цел в здравеопазването трябва да бъде ползата за пациентите, а не достъпът до медицински грижи, обемът на извършваната дейност, удобство, качество или ограничаване на разходите, каза проф. Каплан.
Проф. Ник Гулдемонд от Университета в Лайден (Нидерландия) разясни възможностите за внедряването на VBHC на държавно ниво и финансирането му. И той бе категоричен, че при този подход трансформацията на системата е насочена към грижа, ориентирана към пациента, поддържане или повишаване на качеството му на живот, персонализиран план за лечение и привеждане в съответствие на медицинските и социалните услуги. Проф. Гулдемонд даде конкретни примери с иновативни организации в здравеопазването, които трансформират медицинските грижи в световен мащаб в посока здравеопазване, основано на ползите, като посочи, че към момента държавите с най-добра интегрирана грижа са Нидерландия, ОАЕ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция.
Д-р Славейко Джамбазов очерта стратегическите стъпки за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите. Те включват: реорганизация на грижата според състоянията на пациентите в интегрирани лечебни секции, измерване на резултати и себестойност за всеки пациент, въвеждане на основана на ползите реимбурсация и пакетни заплащания за конкретни състояния или групи пациенти в първичната извънболнична медицинска помощ, интегрирана лечебна система, разширен географски обхват и изграждане на IT платформа.
В момента здравните системи по света, както и в България, са организирани около отделения и специалности, а за да се премине към базирана на ползите система, е необходима реорганизация на грижата по състояния на пациентите в т.нар. интегрирани лечебни заведения. Настоящата система измерва процеси, придържане към ръководства и приходи, а основаните на ползи методологии измерват постигнати резултати и себестойност за всеки пациент. У нас се заплаща на базата на обем извършени дейности и, за да се трансформира системата, е необходимо да премине към пакетни заплащания за целия лечебен цикъл. По думите на
д-р Джамбазов в момента в България всяко лечебно заведение или практика предлага пълен списък от медицински услуги, а за да се основава на ползите, е необходимо да се трансформира в интегрирана лечебна система, в която не е необходимо всички да правят всичко. Тя е възможна чрез концентрация на голямо количество пациенти по медицински състояния в по-малко на брой локации с цел подобрение на резултатите и ефективността, като се избягва да се прави всичко за всички във всяка локация. Това е важно да стане по пътя на стимулите, а не чрез административно или наложено разпределение, обясни д-р Джамбазов. Друг елемент от системната интеграция е извършването на конкретни медицински дейности в определени локации на база опит, ресурси, ползи за пациентите по отношение на резултатите, както и нужда от повтарящи се дейности. Необходимо е изнасянето на несложни оперативни и неоперативни процедури от болниците с най-високо ниво към по-малки лечебни заведения или структури за извънболнична помощ, както и интегриране на цикъла за грижа за пациентите между отделните звена. А дигиталните услуги и телемедицината са в състояние да обединят и оптимизират лечебния процес око-
ло състоянието на пациента. За целта е необходима интегрирана IT платформа. По думите на д-р Джамбазов при правилни и прозрачни стимули лечебните заведения и отделни практики биха се адаптирали бързо, за да отговорят на изискванията.