Д-р Бернардус Гантер – старши съветник в Регионалното бюро на СЗО за Европа, напомня:
Д-р Б. Гантер бе един от авторитетните лектори в научната програма на Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум. По време на събитието той изнесе доклад на тема „Рационалното използване на антибиотици и антимикробна резистентност“. Д-р Гантер бе любезен да даде кратко интервю по темата специално за в. „Форум Медикус“.
- Уважаеми д-р Гантер, какви тенденции отчитате в употребата на антибиотиците и антибиотичната резистентност в Европа?
- Най-общо ще отбележа, че наблюдаваме по-голяма употреба на антибиотици, което води и до повишена антибиотична резистентност в цяла Европа. Ето защо в някои страни като Швеция, Франция, Белгия, Чехия вече са разработени програми за намаляване на използването на антибиотици.
Антибиотиците са важна част от терапията на редица заболявания, но в много случаи те се изписват, без да са необходими. Често например тези медикаменти се назначават при респираторни инфекции през зимата. А известно е, че по-голямата част от инфекциите са с вирусна етиология и антибиотиците нямат ефект при тях. Ето защо в Европа и света трябва да бъдат предприети мерки за намаляване на употребата на антибиотици.
- Кои са причините антибиотичната резистентност да се увеличава в целия свят?
- Първо, на глобално ниво все повече страни стават по-богати, като се увеличава броят на семействата от средната класа. Това от своя страна означава, че все повече хора могат да си позволят да си купят антибиотици. Достъпът до тези медикаменти е по-добър и съответно употребата нараства.
Друга причина е масовото използване на антибиотиците в животновъдството. Антибиотици се прилагат не само за лечение, но и за профилактика, а и като растежен фактор – за увеличаване на теглото на животните. При животните се лекува със същите класове антибиотици, каквито се предписват на хората, но в значително по-големи количества като дозировка. Все още обаче няма научни доказателства за ефекта на антибиотиците върху животните. Тази тематика е съвсем нова. И тепърва в страни като Дания, Швеция, Норвегия, Германия и Холандия учените започват да изследват как се отразява употребата на антибиотици при животни. Освен това днес повече хора мога да си позволят да си купят месо. Това от своя страна стимулира да се отглеждат все повече животни, при което се употребяват и повече антибиотици.
- Какво показва статистиката за Европейския съюз? Колко души са засегнати от инфекции, причинени от резистентни на антибиотици бактерии?
- В 27-те страни на Европейския съюз плюс Норвегия и Исландия всяка година са констатирани около 400 хиляди вътреболнични инфекции, предизвикани от резистентни бактерии. Над 25 хиляди души годишно умират от инфекции, причинени от бактерии, резистентни на антибиотици. Това са основно пациенти, заразени с вътреболнични инфекции. Най-често такива инфекции настъпват при хора, претърпели оперативни интервенции. Всичко това е довело до 2,5 млн. допълнителни дни болничен престой, които са стрували над 900 млн. евро.
Също така в тези европейски страни са отчетени и около 81 хил. случаи на мултирезистентна туберкулоза.
Ето защо е наложително в лечебните заведения да бъде осигурен контрол на вътреболничните инфекции. Съществуват няколко елементарни стъпки, които ще подобрят този контрол – препоръчително е медицинският персонал да не носи бижута по време на работа, да бъде облечен в специално работно облекло, както и да си измива старателно ръцете.
Естествено антибиотиците се прилагат за намаляване на смъртността, но в същото време трябва да помислим и как да овладеем такъв сериозен проблем, какъвто е антибиотичната резистентност.
- Какви мерки предприемат здравните институции в Европа за рационалната употреба на антибиотиците?
- През изминалата седмица (12-15 септември т.г.; б.р.) здравните министри на всички 53 страни от Европейския регион на СЗО се срещнаха в Баку, Азербайджан, и дискутираха много проблеми, сред които и регионалните стратегии за намаляване на антибиотичната резистентност чрез ограничаване на използването на антибиотици.
Ще подчертая, че антибиотиците трябва да бъдат предписвани в правилните дози на правилните пациенти.
Европейската стратегия срещу антибактериалната резистентност, разработена от Регионалното бюро на СЗО за Европа, предвижда 7 цели:
- създаване на национални координационни комитети;
- повишен надзор над антимикробната резистентност;
- повишен надзор и насърчаване на контрола при използването на антимикробни лекарства;
- подобряване на контрола на инфекциите в здравните структури;
- повишен надзор на резистентността и използването на антибиотици във ветеринарния и аграрния сектор;
- насърчаване разработването на нови лекарства;
- подобряване на разбирането за употребата на антибиотиците и резистентността.
Реализирането на стратегията изисква мултидисциплинарен екип, включващ клиницисти, епидемиолози, фармаколози, микробиолози, ветеринари. Тези експерти трябва да участват в националния координационен комитет, който да оцени ситуацията в страната и да изготви план за действие.
В Швеция, Холандия и Дания са разработени национални политики за ограничаване на антибиотичната резистентност, които вече дават първите реални резултати.
- Какви са Вашите препоръки към българските лекари?
- Антибиотиците принадлежат на всички нас. Ние се нуждаем от тях, но те трябва да бъдат назначавани внимателно. Подчертавам, че те трябва да бъдат предписвани и приемани по правилен начин. Често при назначен 7-дневен курс на лечение пациентът – след като се почувства по-добре на 2-3 ден – решава да спре приема на медикамента. Освен това при настинки и други неразположения при консултация със специалист пациентите очакват да им изпишат антибиотик. Ето защо е изключително важно лекарите да не пестят време и да обясняват на своите пациенти каква терапия са предписали и защо.
Надявам се, че лекарите и здравните власти в България ще участват активно в борбата с антибиотичната резистентност. Защото всеки един от нас е отговорен.
