Вие сте в: Начало // Всички публикации // Сърдечната болница на българите

Сърдечната болница на българите

Проф. Марио Станкев – изп. директор на Националната кардиологична болница, пред „Форум Медикус“

-  Уважаеми проф. Станкев, кое прави Националната кардиологична болница уникално лечебно заведение с национално значение?

- В Националната кардиологична болница са концентрирани всички специалности, касаещи сърдечно-съдовите заболявания: кардиология, съдова хирургия, кардиохирургия, неврология. Клиниката по кардиология е най-голямата в страната с 90 легла и обхваща всички подспециалности, включително лечение на ритъмни нарушения и електрофизиология. В болницата са поставени основите на този вид терапия у нас. Сега бяха разкрити още няколко лаборатории, но нашата продължава да бъде най-мощната и е референтен център за обучение на кадри от цялата страна.

Едно от най-големите интензивни кардиологични отделения в страната е част от структурата на НКБ. Това е изключително важно поради големия дял на спешност – почти 50% от постъпващите болни в лечебното заведение се приемат по спешност. Една от причините за този висок процент е изискването спешните пациенти да бъдат приемани в най-близкото лечебно заведение, а нашата болница се оказва до големи територии каквито са комплекс „Люлин“, Банкя, Обеля.Така спешността, която се поражда там, „минава“ през нашата болница.

Освен концентрацията на всички специалности от сърдечно-съдовите заболявания уникални за страната са и структурите по детска кардиология и детска кардиохирургия, в които се лекуват деца с различни видове сърдечни пороци от раждането им до навършване на 18 години. През детската кардиологична клиника всяка година преминават общо около 800 деца, 250-300 от които биват оперирани. Специалистите извършват  сложни корекции на тежки малформации. Те непрекъснато повишават своята квалификация както с помощта на гостуващи в болницата световни специалисти в областта на детската хирургия и интервенционалната кардиология, така и чрез специализации в чужбина. Отделението по педиатрия е единственото в София за интензивно лечение на деца с дихателна недостатъчност, тъй като разполагаме с добре оборудвани зали за апаратна вентилация. Мога да кажа, че покриваме нуждите на страната от детската кардиология и кардиохирургия на 100%.

Друга уникална структура, която е част от лечебното заведение, е санаториумът в Банкя – единствен по рода си за рехабилитация след сърдечни операция или при пациенти, за които не е подходящо оперативно лечение, но се налага кардиологична рехабилитация. Там постъпват пациенти не само от НКБ, но и от други държавни и частни болници.

Националната кардиологична болница е много популярна в страната и за това говори фактът, че над 55-60% от пациентите са от провинцията. Те припознават лечебното заведение и високото ниво на компетентност. На практика от тук са излезли всички големи кардиолози и кардиохирурзи в страната и болницата може да се гордее с този факт.

- Какво е новото в облика на лечебното заведение днес, какво се промени през последните години?

- Болницата се обновява непрекъснато. Съвременният вид на НКБ, обновлението вън и вътре успяхме да направим с финансиране от програмата за енергийна ефективност от фонд „Козлодуй“. По тази програма изцяло подновихме системата за отопление и осветление с енергоспестяващи елементи и вече отчитаме резултатите от това.

Със средства от МЗ създадохме нов детски кардиологичен център на територията на болницата. По този начин отделихме двата потока – на децата и на възрастните пациенти. Преди това потоците бяха смесени – в консултативния център имаше от новородени до 80-90-годишни пациенти, което водеше до дискомфорт. Новият детски център е изключително модерен – с обновени стаи, санитарни възли, занимални. Помислихме и за научната работа, като предвидихме етаж с кабинети и зали, в които да се извършва обучение на студенти и специализанти. Освен това два пъти в седмицата за малките ни пациенти се грижат аниматори. Сключихме договор с две амбициозни момичета от НАТФИЗ – д-р Куку и д-р Пипи, с чиято помощ малките ни пациенти преодоляват по-лесно откъсването от естествената си среда.

В добра колаборация сме и с община Илинден, с която имаме териториална съсобственост. Заедно ще изградим детски кът с пързалки, люлки и хубава градинка в непосредствена близост до детския център. Изчакваме да дойде подходящо за строителство време и ще осъществим и този проект. Така средата за децата ще стане още по-добра.

Работим и по европейски програми, отнасящи се до развитието на науката в областта на кардиологията. Така например сега реализираме проект, чрез който ще въведем за пръв път в България т.нар. шоково-вълнова терапия, която се прилага при пациенти след преживян миокарден инфаркт. С тази терапия ще може да се подпомогне образуването на нови клетки, за да се възстанови по-бързо миокардът след инфаркт. Този метод се прилага в четири-пет центъра в света.

Друг важен за нас проект, чиято реализация е в напреднал стадий, е в областта на лъчезащитата. В болницата функционират много рентгенови лаборатории – в отделението по електрофизиология, в отделението по инвазивна кардиология и т.н. Ето защо изграждането на модерна лъчезащита за екипите на тези структури е изключително важно нещо.

Разбира се, отделяме и средства от лечебното заведение за собствена инвестиционна програма, от която закупуваме апаратура. Но измеренията й са по-малки и това е свързано с лимитите, които се поставят на болницата.

- Кои са най-новите и модерни методи на диагностика и лечение, прилагани в лечебното заведение?

- През последните години успяхме да въведем нови методи в областта на неврологията. Един от тях е терапевтичната плазмафереза при болни с оптикомиелит (болест на Девик) с клинично приложение при всички пациенти, постъпили с пристъп на заболяването. Също така прилагаме съчетаване на зрителни евокирани потенциали и електроретинография при диагностика на неврологични и офталмологични усложнения при болни със захарен диабет. Друга иновация в Клиниката по неврология е съчетаването на слухови евокирани потенциали и аудиометрия при болни със световъртеж.

В областта на съдовата хирургия също започнахме да прилагаме иновативни методи, които тепърва прохождат в България. Например неоперативно лечение на коремни аневризми с поставяне на стент-графт на коремната аорта. При лечението на разширени вени постигнахме много успехи. Клиниката по съдова хирургия в НКБ е първата в страната, която въведе и разви всички съвременни методи за лечение на разширени вени, част от които се практикуват ограничено дори в Европа и в света. Прилагаме например т.нар. залепване на разширените вени със специално лепило. Под ехографски контрол се въвежда лепилото, то „залепва“ засегнатия кръвоносен съд и след половин час пациентът може да си тръгне, вече излекуван. Друг щадящ и бърз метод за лечение на разширени вени, който въведохме, е склерозиране със специален катетър.

Кардиологията в световен мащаб се разви бурно през последните години, като и в нашата болница са факт много от новите методики. Колегите от Отделението по електрофизиология прилагат т.нар. радиофреквентна аблация – инвазивен метод за лечение на сърдечните аритмии. В Отделението по интервенционална кардиология рутинно се използват съвременни диагностични методи като интракоронарен ултразвук, в лечението навлязоха иновации като медикамент-излъчващи стентове и ротаблация при калцирани стеснения на коронарните артерии. През последните 2-3 години се разви и интервенционалната детска кардиология – това са т.нар. неоперативни корекции на пороците. Те са по-малко травматични и носят след себе си по-малко последствия в сравнение с тежките отворени операции (и те, разбира се, имат своето място при определени показания). В детската кардиохирургия на болницата биват оперирани дори деца от чужбина – при нас идват много деца от Македония например. И въпреки че и там вече обучават свои детски кардиохирурзи, много болни деца продължават да идват при нас, тъй като следоперативният период е изключително важен. В Македония не разполагат с детска реанимация, а детската реанимация в НКБ е мощна структура, през която годишно преминават 600 деца.

Ефектът от тези нови методики е видим и в резултатите, които отчитаме всяка година. А именно, по-адекватно лечение на кардиологично болните, включително и на пациенти, които не са много перспективни – възрастни хора с тежки увреждания. Така реално помагаме на пациентите като удължаваме техния живот и подобряваме качеството му.

- Въвеждането на тези модерни методи е немислимо без добър и амбициозен екип. Кое мотивира и привлича специалистите?

- През годините успяхме да съхраним своя състав. На фона на разкриването на толкова много частни болници, много малко специалисти напуснаха леченото заведение. Това говори за една относителна стабилност както в условията на работа, така и на работната заплата. Стремим се да повишаваме непрекъснато заплатите, като през последната година увеличението е с близо 12%.

В лечебното заведение работят не само изключително добри специалисти, но и добре подготвени преподавателски кадри – това са професори и доценти от всички специалности, представени в структурата на болницата. Те от своя страна привличат и много специализанти. Припознати сме с добро име от младите специалисти. Те идват в болницата още като студенти, а някои от тях продължават да специализират при нас. Усилията ни са насочени към обучение на максимален брой специализанти, тъй като патологията е много разнообразна и лекарите, които лекуват, са с много богат опит. Именно това привлича младите хора. Впечатленията ми са, че все по-малко от тях искат да отидат в чужбина. Дори има и млади колеги, които чакат да обявим места за специализация по съдова хирургия например. Това ще се случи след около шест месеца, но те не си губят времето, а идват в клиниката да се обучават, въпреки че не получават заплата.

- Как се управлява такава специфична болница? Кое е най-трудното? А кое е най-удовлетворяващото?

- Болницата е много голяма – разполага с 330 легла и 930 души персонал. Може би най-трудното в работата е организацията на дейността при ограничен финансов ресурс. Както е в държавна болница, 98% от средствата идват от НЗОК. Финансовият дефицит на моменти е доста сериозен и понякога създава напрежение, особено в случаите на допълнително лимитиране на дейността. А всички специалисти заслужават добро заплащане. Различното остойностяване на клиничните пътеки по различните специалности също води до напрежение понякога: всички лекари са учили медицина, но не всички работят по клинични пътеки, които са добре платени. И въпреки това медиците не ни напускат, а ако решат да поемат по друг път, те стават водещи специалисти в другите лечебни заведения.

Удовлетворение ми носи справянето с възникналите проблеми. И най-вече, че мога да съчетавам управленската работа с дейността си на съдов хирург. Всеки ден оперирам и след това захващам административните задачи. Ако дойде момент, в който не се справям и с двете дейности, ще се откажа от едната, но в никакъв случай това няма да бъде хирургията…

- Кои са другите предизвикателства, с които се сблъсквате във всекидневието?

- Най-сериозният проблем е финансирането. Пациентите са налице, ние ги лекуваме, но при лимитиране на дейността финансовият ресурс е крайно недостатъчен за обезпечаването на огромния сграден фонд и на екипа. Смятам, че подобни ограничения не трябва да има. Привърженик съм на идеята, че парите трябва да следват пациента. Той е този, който трябва да избере мястото, където ще се лекува.

НКБ е позната и с това, че лечението се провежда без абсолютно никакво допълнително заплащане. Нямаме дори „избор на екип“ – в ценоразписа съществува такава услуга, но на практика тя изобщо не е популярна, както е в някои други лечебни заведения. Мога да кажа, че болницата има социална значимост, тъй като обслужва и едни от най-бедните райони на София – Банишора, Филиповци. Голяма част от пациентите ни от тези квартали нямат финансова възможност да се лекуват другаде.

- Каква е визията Ви за бъдещето на лечебното заведение? За какво мечтаете?

- Плановете за бъдещето са насочени към осигуряване на нова апаратура. Защото в края на краищата апаратурата в ръцете специалиста е голямо богатство. Усилията ни ще бъдат насочени и към спечелване на европейски грантове, тъй като не е тайна за никого, че МЗ няма достатъчен бюджет за подпомагане на държавните лечебни заведения. Ето защо европейските фондове са важни за развитието на лечебното заведение. С това са свързани мечтите ми. И разбира се, не на последно място – с подобряване на благосъстоянието на работещите в болницата. Това са изключително добри специалисти и с инвестиция в тях правим добро за пациентите. Защото лечението на болните не е самоцел, а наше призвание.

Разговаря Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.