Тържественото отбелязване на събитието се състоя на 19 април т.г. Присъстваха учредители, граждани и много гости, сред които проф. Цекомир Воденичаров, декан на ФОЗ в МУ – София, зам.-деканите на ФОЗ и ръководители на катедри, доц. Андрей Кехайов, президент на Югоизточноевропейския медицински форум, Янка Кюркчиева от МЗ, директори на РЗИ и др.
Бе представена юбилейната книга „20 години Обществена коалиция за здраве – Кърджали, и програма СИНДИ”. С благодарствени плакети и грамоти бяха отличени изявени членове и сподвижници в реализирането на дейностите по програмата.
Активистите на програмата бяха удостоени с Почетен знак на МЗ и поздравителен адрес, прочетени бяха много приветствия.
Инж. Хасан Азис, кмет на община Кърджали, председател на Управителния съвет на сдружение „Обществена коалиция за здраве – Кърджали”:
- Резултатите от инициативите на сдружението за по-добро здраве са най-точният показател, че сме постигнали много през тези 20 години. Това се случи благодарение на общите усилия на лекарското съсловие и здравните професионалисти, институционалната подкрепа на община Кърджали и Общинския съвет в Кърджали, подкрепата от бизнеса и журналистите, доброто сътрудничество с РЗИ, както и чрез личния принос на екипите СИНДИ.
Изразявам увереност, че ще продължим да работим заедно за по-висока информираност и култура в избора на здравословен начин на живот. Работата по нашата общинска програма за борба с хроничните незаразни болести, все още популярна като програма СИНДИ, ще бъде продължена и след 2020 г.
Проф. Тодор Черкезов, изп. директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, секретар на сдружение „Обществена коалиция за здраве – Кърджали”:
- Работата по програма СИНДИ винаги е била за мен особено професионално предизвикателство, голяма отговорност и удовлетворение. Дефинирането на общественозначими здравни проблеми, тяхното проучване, систематизиране и анализиране зареждат изследователите с чувството за достойно изпълнена работа, а гражданите – с размисъл и познание за собственото им здраве, и за това как да продължат да бъдат здрави, когато са здрави, как да подобряват здравето си, когато са го изгубили.
Доц. Дора Янчева, председател на Съюза на учените в България – клон Кърджали, член на Контролния съвет на сдружението:
- Много често във форумите на Съюза на учените в България се акцентира на здравеопазването като на един от най-важните проблеми, като необходим приоритет в дневния ни ред. Считам за изключителен приноса на нашите съюзни членове – проф. Жени Стайкова, и проф. Тодор Черкезов, за възможността община Кърджали да реализира принципите на програмата на СЗО, която днес е в основата на Националната програма за борба с хроничните незаразни болести.
Проф. Жени Стайкова, зам.-председател на Управителния съвет на сдружението:
Кауза за обществено благо
- Проф. Стайкова, Вие сте координатор на програма СИНДИ в Кърджали. Кога започнахте и какви са целите на коалицията?
- Програма СИНДИ на СЗО се развива възходящо в България до 2010 г. в осем зони на страната, една от които е Кърджали. Чрез нея у нас бе изграден модел на работа, който включва към медицинската служба в дейностите за здраве изпълнителната власт, общността, неправителствения сектор и семейството. Може да се каже, че Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. е правоприемник на СИНДИ.
Нашата коалиция (ОКЗ) има вече 20-годишно присъствие в обществения живот, както и широка подкрепа. Тя е изградена като модерен тип сдружение, чиито членове съсредоточават основно усилията си върху промоцията на здраве и профилактиката на хроничните незаразни болести в община Кърджали. От 2000 г. с Решение на Общинския съвет в града работим по програма за интегрирана профилактика на хроничните незаразни болести, приела принципите на програма СИНДИ на СЗО. Това е основен документ, организиращ работата ни, чието действие през 2011 г. бе продължено до 2020 г. с включване в него и на компонент за изграждане на здравословен начин на живот сред децата.
Хроничните незаразни болести (ХНБ) имат многофакторна етиология. СЗО посочва седем основни фактора на риска като причина за повечето от тях – повишено артериално налягане, тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, нездравословно хранене, ниска физическа активност, хиперхолестеролемия, наднормена телесна маса. Практиката показва, че редуцирането им може да намали смъртността и заболяемостта от ХНБ, съответно и бремето им за обществото. Това е и нашата цел.
- Какви резултати постигнахте през тези 20 години?
– Общият брой на изследваните лица на възраст 25-64 години през периода от 1997 до 2017 г. в община Кърджали е 10 109. Извадката е гнездова, двустепенна. За получаване на необходимата информация се провежда индивидуално интервю по стандартизиран за мрежата на СИНДИ/Европа въпросник. Извършват се измервания на артериално налягане, тегло и ръст, изследва се пълен липиден профил на анкетираните. Всички процедури са в съответствие с Протокол на СИНДИ.
Базовото епидемиологично проучване през 1997 г. показа, че замърсяването на околната среда в Кърджали е високо, здравословният статус на населението е незадоволителен, носителството на рисковите фактори по отношение на ХНБ буди основателна тревога, което налага разработване на общинска профилактична програма за период от 10 години (1997-2007).
В края на първия 10-годишен период ние отчетохме някои положителни промени в поведението за здраве. В храненето бе увеличен приемът на кисело мляко, млечни продукти, риба, намален бе този на червени меса. Близо 60% от анкетираните са увеличили консумацията на зеленчуци; 2/3 от тях са намалили консумацията на мазнини; всеки втори – на захарта и солта. Всеки четвърти е увеличил физическата си активност, почти всеки трети е намалил употребата на алкохол; намален е броят на изпушваните цигари сред 8,8% от анкетираните; всеки петнадесети ги е отказал.
Тези резултати и изводите от тях ни дадоха възможност да определим прогреса в реализацията на програмата и изпълнението на целите й за промени в нивото на факторите на риска. Оценката на адекватността на провежданите мероприятия наложи продължение на програмата за още 10 години.
Основният извод за втория период (2007-2017 г.) е, че е налице положително въздействие на провежданите местни политики и мерки за повишаване на здравната култура. Делът на населението в активна възраст, определящо здравословното си състояние като добро, нараства с 23%. Субективната оценка на изследваните към момента показва, че определят здравето си като добро 68,4%; като сравнително добро – 23,7%; като средно – 7,3%; по-скоро лошо – 0,3% и като лошо – 0,2% от анкетираните.
По отношение на нагласите за вредата от тютюнопушене резултатите не са задоволителни. Сравнителните данни отчитат, че стойностите са почти запазени, дори с леко нарастване при последното проучване, въпреки предприетите сериозни мерки за ограничаване. Навиците за хранене показват, че 92% от изследваните използват растителни мазнини; всяко второ лице закусва; намалена е стойността на средното количество хляб и захар. Нагласите към безвредна консумация на алкохол са нараснали с 3% по отношение употребата на концентрат, вино и бира. Отговорите на анкетираните по отношение на физическата им активност сочат подобрени показатели – 5,5% имат умерена физическа натовареност и 44% от хората са с нормално тегло.
Наред с проучванията, които за този период са пет, постигаме целите си с провеждането на много кампании за здравна информираност с профилактични дейности за ограничаване на основните фактории на риска за здравето, издаваме здравнопросветни материали, организираме курсове за обучение на медицински кадри и на населението с привличане на републикански консултанти по хранене, лечението на хипертонията, ранната диагностика на рака на гърдата, на остеопорозата и др. Наши партньори във всичко това са медиите.
- Какво се случи в последните години по отношение на здравето на подрастващите?
– Основен елемент на подпрограмата „Здрави деца в здрави семейства” е изграждането на училищна и семейна среда, укрепваща здравето на децата и семействата, в които те живеят. Реализирането й включва партньорството на учители, семейство, НПО, общината. Вниманието е насочено основно към възрастта 14-18 години. По решение на УС на коалицията в различни изследвания и кампании са включени и деца на възраст 3-9 и 9-14 години.
Дейностите в тази посока са също много. Направихме сравнителен анализ на резултатите от проведените два биологични мониторинга за периода 1991-2013 г. на деца на възраст от 9 до 14 години в Кърджали, който е високо рисков екологичен район. Резултатите показват връзка между замърсяването на околната среда с аерозоли на олово и нивото на олово в кръвта на децата. При интензивна работа на комбината в периода 1991-2002 г. при 29% от изследваните стойностите на олово в кръв са над 100 µg/l, докато през 2013 г. (при закрито производство) само 8% от децата са със съдържание на олово в кръв над 100 µg/l.
Направихме проучвания на здравния риск при деца от предучилищна възраст, изложени на пасивно пушене, както и на състоянието на спортната база в учебните заведения. Изследвахме храненето и двигателния режим през почивните дни и вечерите в делничните дни на деца от детски градини с цел да се анализират причините, задълбочаващи проблема със затлъстяването. Изготвихме анализи и оценки на хранителния режим и степента на съответствие с принципите за здравословно хранене за 35 детски заведения с препоръки и обучение с медицинските сестри. Проведохме изследване по фактора на риска за артериална хипертония с обхващане на 246 ученици на възраст 14-18 години от четири училища в Кърджали и др.
Основните ни кампании и обучения сред подрастващите са за разпространението на поведенческите фактори на риска тютюнопушене, нездравословно хранене, двигателна активност, за укрепване на психичното здраве и др.
- Програмата, която се развива в Кърджали вече 20 години, облагодетелства цялото общество, с което се превръща в ценен ресурс…
- Да, така е. Ние доказахме, че за постигане устойчивост на желаните промени в здравето на населението са необходими усилията на цялото общество, комплексен подход към проблемите и социална отговорност за здравето.
Тези резултати в Кърджали са факт благодарение и на добрата структура на органа на управление на програмата – сдружение „Обществена коалиция за здраве – Кърджали”, добрата комуникация на всички нива, добрия управленски подход при изпълнение на дейностите, високата отговорност и качество на изпълнението на участващите в тях, съпътстващия адекватен контрол, добрата работа в екип и финансовата обезпеченост на програмата.
Благодаря на всички членове на Управителния съвет за подкрепата и работата по дейностите на програмата и лично на инж. Хасан Азис като председател на коалицията и на проф. Тодор Черкезов – дългогодишен секретар.
Благодаря на всички бивши председатели на УС на ОКЗ през тези 20 години, кметове на Община Кърджали, председатели на Общински съвет-Кърджали и на общинските съветници, на колегите от съсловието и на всички участници в дейностите на Обществената коалиция и на Програма СИНДИ-Кърджали – екипите СИНДИ, директорите и колегите от РЗИ.
Благодаря на МЗ за подкрепата, която ни оказваше през всичките години.
Благодаря на доц. Никола Василевски – първият изп. директор на Програма СИНДИ – България за неоценимата му помощ и подкрепа.
Благодаря на нашите уважавани и активни сподвижници проф. Цекомир Воденичаров, проф. Ивона Даскалова, проф. Донка Байкова, проф. Петранка Троянова, проф. Елена Шипковенска, доц. Никола Василев, д-р Анета Начева, и много други, които през годините участваха безвъзмездно в реализирането на нашата кауза за по-добро здраве.
