Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг“ (World Health Organisation, 2006). Факторите, оказващи влияние върху здравето, имат комплексен и разнообразен характер. Експертите от СЗО групират огромното мнозинство от фактори на здравето в четири основни групи: генетични, състояние на околната среда, условия и начин на живот, медицинско обслужване.
Тясно свързани със здравето и неговите детерминанти са и рисковите фактори за здравето, които, според специалистите от СЗО „повишават вероятността за неблагоприятни последствия за здравето“ (СЗО, 2009). В речника на термините по въпросите на укрепване на здравето рисковият фактор се определя като „социален, икономически или биологически статус, модел или особеност на поведението или други състояния, свързани с повишена предразположеност към определено заболяване, влошаване на здравето или нещастни случаи, травмиране и пр.”(СЗО, 1998).
Рисковите фактори са опосредствена предпоставка за възможността за появата на определено заболяване, а не директна причина за неговото възникване.Те увеличават вероятността за появата, а възникването и развитието на дадено заболяване при индивида или групата индивиди се свързват със съчетаването на рисковия/рисковите фактори с непосредствената причина за болестта в организма на човека. По тази причина не всички индивиди, изложени на въздействието на някои рисков/рискови фактори, развиват дадено заболяване.
Броят на рисковите фактори е твърде голям. През 60-те години на миналия век са били идентифицирани не повече от хиляда фактора, а понастоящем броят им вече надхвърля няколко хиляди. Рисковите фактори за здравето се класифицират по различни начини: естествени (природни) и антропогенни; екзогенни (външни) и ендогенни (вътрешни); първични и вторични; основни и второстепенни; управляеми (предотвратими, подлежащи на корекция) и неуправляеми (непредотвратими, немодифицируеми); главни фактори, които са общи за най-различни заболявания; глобални, оказващи влияние върху здравето на населението от различните региони и в света като цяло. Най-често се разграничават няколко групи рискови фактори за здравето като генетични, демографски, свързани с околната среда, физиологични, поведенчески, социално-икономически.
В доклада на СЗО от 2009 г. „Глобални фактори на риска за здравето. Смъртност и бреме на болестите, обусловени от някои основни рискови фактори“ се подчертава, че съществува „безкрайно множество от рискови фактори“, като там се „осветяват“ двадесет и четири основни глобални рискови фактори за здравето“. Ново мащабно изследване от 2020 г. анализира дори 87 рискови фактора за 204 страни и територии за един дългосрочен период от почти тридесет години (Global Health Metrics,2020).
В настоящата студия изследването е ограничено само за някои поведенчески и физиологични първични фактори на риска за здравето като тютюнопушене, употреба на алкохол, наднормено тегло и затлъстяване, хиподинамия. Тези фактори са свързани с нездравословния начин на живот и спадат към групата на управляемите (предотвратимите). По оценка на специалистите от СЗО тези фактори и предизвиканите от тях заболявания са причина за 22,8% от смъртните случаи в света. Освен това анализираните в изложението рискови фактори пряко или косвено влияят върху останалите три от десетте основни глобални фактора на риска, групирани по равнище на дохода от СЗО. Подобен род изследване е из-
ключително актуално за страни, които са лидери сред държавите по смъртност в света и са изправени пред дълбока де-
мографска криза, каквато е нашата страна.
Тютюнопушене
По данни на СЗО от заболявания, свързани с тютюнопушенето, годишно в света умират 5,6 млн. души. В ЕС близо 13 млн. души страдат от едно или повече заболявания от шестте основни категории болести, свързани с употребата на тютюневи изделия: сърдечно-съдови, бронхити и инфекции на долните дихателни пътища, ХОББ, астма, рак на белия дроб и други видове новообразувания.
В ЕС-27 през 2019 г. делът на всекидневните пушачи на тютюневи изделия сред населението над 15 години е 18,4%, всеки ден пушат 22,3% от мъжете и 14,8% от жените. 12,6% от населението над 15 години в ЕС пушат по-малко от 20 цигари на ден, а 5,9% -над 20 цигари дневно.
В България за същата година делът на всекидневните пушачи сред лицата над 15 години е 28,7%, при мъжете – 37,6%, а при жените – 20,7%.
У нас от преждевременна смърт, свързана с тютюнопушене, годишно умират 17,6 хил. души. Делът на свързаните с тютюнопушене три основни причини за летален изход през 2019 г. (сърдечно-съдови, новообразувания и болести на дихателната система) е над 85%, а на първите две – 81%.(nsi.bg/bg/content3351/,2020).
Рисковете за здравето от тютюнопушенето са свързани със съдържащите се в цигарения дим над 7000 различни съединения, от които 69 с доказана канцерогенност. Част от тези вещества са токсични (циановодород, никотин, ацетон, въглероден оксид, изопрен, нитрозамини, бензопирен), други са радиоактивни.
С тютюнопушенето нараства рискът от заболявания като повишено артериално налягане, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, атеросклероза, инсулт, хроничен бронхит, бронхиална астма, емфизем, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), развитие на пневмонии, задух, възпаление на бъбреците, де-
пресии, деменции, диабет, язва на дванадесетопръстника, парадонтоза, инфертилитет и импотентност, еректилна дисфункция, раждане на недоносени деца, спонтанни аборти, преждевременно спукване на околоплодния мехур, откъсване на плацентата, нарушен обмен на веществата, хормонални заболявания, влияние върху изменение на ДНК и наследствеността, гангрена на долните крайници. Тютюневият дим е предпоставка за възникване на почти всички видове рак – на устната кухина, ларинкса, глътката, езика, устните, трахеята, хранопровода, белия дроб, бъбреците, пикочния мехур, панкреаса, стомаха, черния дроб, дебелото черво, жлъчния мехур, на гърдата, на шийката на матката и мн. др.
Ненапразно Агенцията по опазване на околната среда на САЩ отнася тютюневия дим към канцерогенен „клас А“. Това означава, че не съществува безопасен (незастрашен) орган на въздействие за човешкия организъм от тютюневия дим. Освен това вредните и отровни вещества, които се съдържат в тютюневия дим, затрудняват усвояването на лекарствени препарати (противовъзпалителни, обезболяващи и пр.), намаляват ефекта на лекарствата за „разреждане“ на кръвта (аспирин, антикуагуланти), подкопават имунитета и пр. (СЗО,1974). Според редица проучвания поради по-ниския имунитет и намаления капацитет на белите дробове за снабдяване с кислород, при пушачите е по-голяма вероятността от заразяване с COVID-19, по-тежка е и клиничната картина на заболяването. При пушачите е по-голяма необходимостта от хоспитализация за лечение на инфекцията, нараства нуждата от интензивни грижи, по-високи са рискът от интензивни грижи и вероятността от летален изход.
Пушенето на тютюн от наргиле не е по-безопасно, тъй като димът също не е пречистен от вредни компоненти. Мит е и твърдението за безвредността на електронните цигари. Принципът на тяхното действие е изпаряването на течност, която преминава през метални нагревателни спирали, зареждани с батерии. Течността включва разнообразни компоненти като пропилен гликол, растителен глицерин, никотин, ароматизатори, подсладители, охладители, оцветители, консерванти. Бездимното пушене или вдишването на пара също съдържа токсични вещества, канцерогени, тежки метали и пр. Японският изследовател Наоки Кунугита твърди, че в изследване на екипа, с който работи, в марка електронни цигари са открили 10 пъти по-високо ниво на канцерогени, в сравнение с обикновените цигари. Особената опасност според изследователите се състои в прегряването на жичката, която превръща течността в пара.
Злоупотреба с алкохол
По данни на СЗО през 2016 г. алкохол в света са потребявали около 2,3 млрд. души. Над половината население в три региона на СЗО/Европа, Америка и Западния Пасифик употребява алкохол. В света повече от една четвърт (26,5%) от младежите от 15 до 19 години също са употребявали алкохол, като лидер в това отношение отново е Европейският регион с 43,8%, следван от регионите на Америка (38,2%) и Западния Пасифик с 37,9%. На първо място по потребление, изчислено на база чист спирт, се нареждат твърдите напитки с дял от 44,8%, следвани от бирата с 34,3% и виното с 11,7%. Годишно в света през 2016 г. населението над 15 години е потребило по 6,4 литра чист алкохол на човек, като прогнозите за 2025 г. на СЗО са това потребление да достигне 7,0 литра.
Годишното потребление на алкохол в България на човек от населението на възраст 15+ (86% от 7098 хил. души през 2016 г.) е 12,7 литра чист спирт, при средно за Европейския регион от 9,8 литра. По видове алкохол разпределението е 43% твърд алкохол, 39% бира и 17% вино (СЗО, 2018). У нас 8,9% от хората потребяват алкохол всеки ден, 19,6% – всяка седмица, 25,3% – всеки месец, 12,3% – веднъж или по-малко в месеца, а алкохол не употребява 33,9% от населението (ec.europa.eu/eurostat /databrowser/view).
Употребата на умерени количества алкохол се приема за здравословна. Алкохолът има собствена енергийна стойност (7 kcal на грам), има антисептични свойства, притежава качества на афродизиак, подобрява здравината на костите, намалява риска от заболяване от Алцхаймер и Паркинсон, разширява артериите и подпомага кръвообращението чрез съдържащите се в него ресвератрол, антиоксиданти, биофлавоноиди и полифеноли. Сдържаното потребление на бира например подобрява храносмилателната система, понижава нивата на „лошия“ холестерол, намалява риска от камъни в бъбреците, допринася за по-висока костна плътност (Райдева, А., 2017). Националният институт по злоупотреби с алкохола и алкохолизма на САЩ приема за умерено количество потреблението на едно обичайно питие на ден за жените и две питиета за мъжете. Обичайното количество на едно питие съдържа 14,0 грама (0,6 унции) чист алкохол (National Cancer Institute, Alcohol and Cancer risk, 2018).
Според СЗО е препоръчителна употребата на не повече от 20 мl концентрат на ден и не по-често от пет дни в седмицата. Във Великобритания за разумно се счита потреблението от 112 милилитра чист спирт на седмица (като два дни от седмицата не се консумира), което означава не повече от 24 мl чист алкохол дневно за жените и 32 мl за мъжете. За безопасни се считат дозите погълнат алкохол, които могат да се приемат в рамките на едно денонощие без здравословен риск. Те са индивидуални и зависят от теглото на пиещия, скоростта на пиене, приемането на алкохола преди или след хранене, пола, физическото и здравословното състояние, възрастта и пр. За безопасно се счита приемането на една алкохолна напитка на ден, която съдържа 15 мl етанол (равни на една малка бира (330 мl), 150 мl вино и 40 мl твърд алкохол.
Алкохолната консумация според честотата на приемане се дели на епизодична – по-рядко от един път седмично потребление на алкохол, ре-
довна – при която алкохол се приема един или повече пъти седмично, независимо от дозата, и рискова, за която е характерна консумация или модел на потребление на алкохол, което би довело до увреждания, в случаи на запазване навиците на поемане на алкохол. Според консумираното количество употребата на алкохол се дели на умерено рискова (до 280 ml при мъжете и до 140 ml при жените), рискова (280-350 ml за мъжете и 140-210 мl за жените) и високорискова – над 350 мl за мъжете и над 210 мl за жените.(МЗ на РБългария).
Според диетичните ръководни принципи на САЩ за периода 2015-2020 г. умерената консумация е в количество едно питие дневно за жените и две питиета за мъжете. Прекомерната употреба се определя като потребление на 4 и повече питиета на ден или 8 и повече питиета на седмицата за жените. За мъжете прекомерната консумация е равна на 5 и повече питиета на ден или 15 и повече напитки за седмица. Пиянството се свързва с консумацията на 4 и повече напитки за жените и 5 и повече напитки за мъжете в рамките на една сесия (обикновено през 2 часа). (Alcohol and Cancer Risk,National Cancer Institute, 2018).
В теорията се разграничават и понятията „алкохолна зависимост“ и „алкохолизъм“ („злоупотреба с алкохол“). Американската психиатрична асоциация определя злоупотребата с алкохол като консумация, която води до „клинично зависимо увреждане или страдание“.
Злоупотребата с алкохол може да доведе до алкохолна зависимост. СЗО я определя като „медицинско и поведенческо заболяване с висок риск за хронично, рецидивиращо и прогресивно протичане“.[World Health Organisation. American Society of Addiction Medicine (ASAM), website, 2012]. Ако се използва клиничното описание за синдрома зависимост в МКБ-10, алкохолната зависимост може да се определи като комплекс от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, при които употребата на алкохол заема по-важно място в системата от ценности на човека, отколкото другите форми на поведение, които са били по-важни за него. Основната характеристика на алкохолната зависимост е желанието (често силно, непреодолимо) за употреба на алкохол. Резултатите от алкохолната зависимост намират отражение в здравословния и социалния статус на индивида.
По данни на СЗО през 2016 г. от употреба на алкохол в света са починали 3 млн. души, което представлява 5,3% от всички случаи с летален изход. 56,1% от общото „глобално бреме“ на болестите (потенциалните изгубени години живот от преждевременна смърт и нетрудоспособност, отчитани с показателя DALYs), също са причинени от употребата на алкохол (World Health Organization, 2018). От общото количество починали от употребата на алкохол през 2016 г. 21,3% се дължат на болести на храносмилателната система, 19,0% на кардиоваскуларни болести и диабет, 12,9% на инфекционни заболявания, 12,6% на злокачествени новообразувания (World Health Organization,2018).
Липса на достатъчно физическа активност
Естествена потребност за човека като биологично същество е движението. Обездвижването или липсата на достатъчно физическа активност (малко подвижен, слабо подвижен, седящ начин на живот, физическо бездействие), е известно с термина „хиподинамия“. Хиподинамията е резултат на много обективни причини и процеси като научно-техническият прогрес, комплексната механизация и автоматизация на производството и труда, развитието на транспорта, на телекомуникациите, на урбанизацията, промени в домашния бит, работа в офиси с продължително седене, стареенето на населението и пр., развили се активно от средата на миналия век насам. Макар и непризната за болест от медицината, хиподинамията е из-
вестна като „болестта на цивилизацията“, „болестта на века“, и дори „ленивата смърт“. През 2010 г. СЗО определя липсата на физическа активност като четвърти по важност рисков фактор за здравето. Тя е била причина за 6% от смъртните случаи в глобален мащаб (Всемирная организация здравоохранения, 2010). За Европейския регион на СЗО хиподинамията е причина за около 10% от смъртните случаи и на около 5% от потенциалните години живот, изгубени от преждевременна смъртност и инвалидност, отчитани с показателя DALYs (WоrldHealth Organization, 2021).
Обездвижването причинява атрофия или намаляване на мускулните тъкани, забавяне на кръвоснабдяването, стесняване на вени и артерии и намаляване притока на кислород и хранителни вещества към органите на тялото, както и отнасяне на ненужните продукти към изхвърлящите ги органи, нарушение на обмяната на веществата, намаляване на количеството на изгаряните калории, мастни натрупвания, намаляване на нивото на калция в костната тъкан и патологии на костните тъкани, психични разстройства и пр. С хиподинамията нараства рискът от сърдечно-съдови заболявания (хипертония, инсулт, инфаркт, атеросклероза), от увеличаване на кръвната захар и поява на диабет тип 2, някои видове новообразувания (на дебелото черво, ендометриума, белия дроб, матката и гърдата при жените и др.), заболявания като артрит, радикулит, остеопороза, ревматизъм, белодробни заболявания, разширени вени и тромбози, болести на пикочната система, простатит, остеохондроза, напълняване, загуба на потентност, отслабване на имунната система, психични заболявания като тревожност, депресия, раздразнителност и други. (Тhe Sedentary Lifestile: A 21st Century problem, 2018).
Антирисков фактор и антипод на хиподинамията е физическата активност. Според дефиницията на СЗО физическа активност е всяко движение на тялото, извършвано от скелетните мускули, за което е необходимо изразходване на енергия.
Движението е здраве, живот и път към дълголетието. Известна е сентенцията, че в своето въздействие движението е в състояние да замени всяко лекарство, но всички лекарства не са в състояние да заменят въздействието върху здравето от движението. Физическата активност, според експертите на СЗО поддържа здравето на сърцето, мозъка и целия организъм на човека. Тя има своя принос в профилактиката и лечението на неинфекционните болести, намаляване на симптомите на депресия и тревожност, подобряване на мисленето, обучението и критичната оценка, способства за здравословния растеж и развитие на младежите, повишава общото равнище на благосъстояние. През 2020 г. експертите на СЗО изчисляват, че до пет милиона смъртни случаи годишно могат да бъдат предотвратени, ако населението в света е по-активно физически.
Затлъстяване и наднормено тегло
Рисковите фактори не въздействат върху здравето изолирано и откъснато един от друг. Доказателство за това е обусловеността между заседналия начин на живот и наднорменото тегло и затлъстяването, където обездвижването е предпоставка за надебеляване. Затлъстяването и наднорменото тегло се считат за глобално заболяване, което по мащаба си приема епидемичен характер. По данни на СЗО през 2016 г. в света над 1,9 млрд. души на възраст над 18 години са били с наднормено тегло, а над 650 млн. души са страдали от затлъстяване. Тридесет и девет процента от населението на възраст над 18 години (39% от мъжете и 40% от жените) са имали наднормено тегло, а 13% (11% от мъжете и 15% от жените) са били измъчвани от затлъстяване. Триста и четиридесет млн. деца и подрастващи на възраст 5 до 19 години също са били с наднормено тегло или затлъстяване (Wоrld Health Organization, 2020). При това за периода от 1975 до 2016 г. броят на страдащите от затлъстяване е нараснал над три пъти.
В България със затлъстяване през 2016 г. е било 25% от населението, което нарежда страната на 53-ето място от 191 държави в света (Global Obesity Levels, 2020). Петият по значимост рисков фактор за заболявания, довели до летален изход през 2017 г. е затлъстяването (след високото кръвно налягане, тютюнопушенето, високите стойности на кръвна захар и замърсеност на въздуха). В света през 2017 г. от болести, свързани със затлъстяването, са починали 4,72 млн. души, а в България – 18 478 души (Global Obesity Levels, 2020).
Разграничението между затлъстяване и наднормено тегло се определя от индекса на телесната маса – ИТМ (Body mass index – BMI). Според препоръките на СЗО индексът се изчислява по формулата: те-
лесна маса (в кг)/височина на тялото (в м2). (Wоrld Health Organization, 2010).
В групата на затлъстяването също се обособяват три категории:
- Първа степен – с висок риск при ИТМ ≥ над 40,00. За възрастните, според експертите . степен на ИТМ от 30,00 до 34,99;
- Втора степен – при ИТМ от 35,00 до 39,99;
- Трета степен – с ИТМ, равен на 25 или повече, се счита за наднормено тегло, а ИТМ, равен на 30 и повече – за затлъстяване. За деца до пет години и деца и юноши над 5 години СЗО използва същите категории, но с различни норми от тези на възрастните (World Health Organization, 2020).
Заключение
Факторите, които повишават вероятността за неблагоприятни последици за здравето на хората, са известни като рискови. Те не са директна причина за възникване на определено заболяване, но увеличават вероятността за неговата поява в случаите, когато рисковият/рисковите фактори се комбинират с непосредствената причина/причини за заболяването в организма на човека.
Ето защо разумният и здравословен начин на живот следва да бъдат съвременните принципи в житейската философия и поведение на всеки индивид в нашето общество.