Изявление на д-р Ханс Клюге, директор на СЗО/Европа
- Накратко ситуацията е следната: вирусът отне живота на почти половин милион души по целия свят. Смъртта се превърна в трагедия за всички нас. Броят на потвърдените случаи в световен мащаб надхвърли осем милиона. Европейският регион включва 31% от общия брой на заболелите в световен мащаб и 43% от смъртните случаи.
След няколко седмици спад на инфекциите в някои държави, честотата на новите случаи се стабилизира, средно за СЗО/Европа на около 17-20 хиляди на ден.
Друга информация, която трябва да бъде тревожен сигнал за целия регион, е, че в няколко държави продължава да се наблюдава повишен процент на заболяемост, а в други, като Северна Македония, Армения, Азербайджан, Узбекистан и Израел, се увеличава броят на инфектираните.
През миналия месец броят на европейските страни, в които общият процент на заболяемост се увеличи значително, се утрои – от шест на 21.
Както напоследък често казвам, епидемията COVID-19 все още е в активна фаза. Задължително е да продължим да възстановяваме нормалния живот след общата карантина, но също толкова важно е държавните органи да инвестират всички необходими ресурси и усилия в създаването на активно работеща система за откриване на случаи, провеждане на тестове и установяване на контактните лица. От ефикасността на тези мерки зависи дали ще бъде избегнато ново въвеждане на обща карантина през следващите седмици и месеци, която е свързана с високи финансови разходи. Вече имаме примери за погрешни решения в няколко страни – например прибързано отваряне на училища. Това доведе до локални „скокове“ в броя на случаите и доказа, че трябва да бъдем бдителни и предпазливи при премахването на ограниченията.
Рискът остава висок във ВСИЧКИ държави
Получих много въпроси от журналисти относно влиянието на пандемията върху различни аспекти на здравето и благосъстоянието на хората.
Данните, които имаме, предизвикват безпокойство. Пандемията застрашава постигането на повечето от целите за устойчиво развитие до 2030 г.
В Европейския регион 68% от страните съобщават, че предоставянето на грижи за пациентите с неинфекциозни заболявания е прекъснато поради пандемията. Медицинските дейности по контрол на хипертонията са спаднали с 66%, на диабета с 58%. В Холандия степента на диагностика на рака намалява с 25%. Програмите за скрининг на рак са спрени в няколко страни. В Испания броят на случаите на лечение на миокарден инфаркт в кардиологичните отделения е намалял с 40% в сравнение с периода преди епидемията. Също така сме свидетели на 60% намаление на дейността по откриване на туберкулоза, което води до закъсняло лечение и увеличаване на смъртността. В някои страни имунизационните програми са преустановени. В други има спад в обхвата. Например в Обединеното кралство ваксините срещу морбили, паротит и рубеола са ограничени с 20% до средата на април т.г.
Това забавяне на динамиката в здравната помощ трябва да бъде преодоляно. Необходимо е спешно да възобновим предоставянето на всички жизненоважни услуги, като същевременно създаваме безопасна среда както за здравните работници, така и за пациентите.
Какво да очакваме?
С всеки нов ден научаваме повече за този вирус и стъпка по стъпка се приближаваме до създаването на безопасно и ефективно лечение, и ваксина. Всъщност тези дни научихме за наистина изключителните резултати от рандомизирано проучване, в което бе установено, че малки дози от стероидното лекарство дексаметазон могат да намалят с една трета смъртността сред пациенти с тежка форма на заболяването.
Тази новина бележи значителен напредък, но не трябва да отвлича вниманието ни от решаването на основните проблеми. Защото бъдещето дава надежда, но в същото време носи редица рискове.
Изследване, публикувано в списание Lancet, показва тревожна картина: 22% от световното население (1,7 млрд. души) живее с поне едно съпътстващо заболяване, което излага хората на повишен риск от развитие на тежка форма на COVID-19.
Освен това краят на лятото ще ни приближи до началото на грипния сезон. През 2018–2019 г. приблизително 152 000 души са починали от грип. Само една трета обаче от хората на възраст 65 години и по-възрастни боледуваха. Ваксинирането на хората с висок риск от тежък грип, в това число и на медицинския персонал ще помогне да се намали тежестта върху здравните системи, което трябва да помогне и на пациентите с COVID-19.
Подготовката за есента вече е приоритет за Регионалния офис на СЗО за Европа.
В заключение искам да изразя следната обобщена теза:
Тази криза все още не е преодоляна. Общата карантина и мерките за социално разстояние ни позволиха да спечелим време.
Трябва да използваме всяка възможност, за да проведем обучение и да подобрим подготвеността както на нашите системи за спешна помощ, така и на системата за планирана медицинска помощ. С други думи, трябва да се надяваме на най-доброто, но да се подготвим за най-лошото, а именно вероятното завръщане на COVID-19, което може да обхване държави, региони, градове и отделни области. Според народната мъдрост пилетата се броят през есента, обаче резултатите от нашата работа ще зависят от мерките, които предприемаме сега.
