Доц. Йордан Панов – началник на Клиниката по неврохирургия в УБ „Д-р Георги Странски“ в Плевен.

В началото на август т.г. в Клиниката по неврохирургия на лечебното заведение постъпва мъж на 57 години със забита пръчка в медиалния полюс на орбитата вляво. Пациентът е изпаднал в дълбока кома и е без реакции на болка. Той е приет в клиниката 5 часа след като се спъва в двора си и пада върху бамбукова пръчка, която е поддържала цветна леха. Първоначално пациентът е откаран в Ловешката болница и оттам е насочен към Плевен. Екип под ръководството на доц. Йордан Панов прави диагностична оценка на случая и в рамките на 15 минути организира операцията. Установява се, че бамбуковата пръчка с диаметър 1 см е проникнала с дълбочина 15 см през орбитата, преминала е покрай очния нерв и каротиса, достигнала е до малкия мозък и там е причинила масивен кръвоизлив. Екипът на доц. Панов извършва операция на задна черепна яма на малкия мозък и отстранява кръвоизлива. След това специалистите остават оперативното поле отворено и бавно и постепенно изваждат пръчката през орбитата, за да могат при евентуално кървене да имат контрол над ситуацията и да реагират. Операцията продължава 2 часа. Още на следващия ден болният идва в съзнание, което показва, че отстраняването на кръвоизлива в малкия мозък и четвърти вентрикул е било решаващо. Плавно и постепенно се възстановяват движенията на крайниците, както и говорът. Интелектуално съхранен и със запазено зрение пациентът е изписан на 14-ия ден след интервенцията. Направен е контролен скенер, на който кръвоизлив не се вижда. Предстои пациентът да бъде подложен на допълнителна рехабилитация, с която да се подобрят скоростта и обемът на движенията му.

- Това беше една спешна и импровизирана операция, коментира доц. Панов. Въздържам се да правя категорични прогнози, но смятам, че пациентът има потенциал да бъде толкова пълноценен, колкото и преди инцидента, допълни той.

Две основни послания след тази интервенция формулира доц. Панов:

- Борбата за живот трябва да се води до последно. Пациентът постъпи в изключително критично състояние, в което всеки момент можеше да бъде фатален, но ние безотказно продължихме битката за живота му.

- Добрата организация на медицинските екипи и бързото диагностично уточняване са от решаващо значение за успеха.

Интересно е да се отбележи, че пациентът преди 5 години е опериран с диагноза рак на ларинкса. Тогава лекарите съобщават на близките, че е терминално болен, онкологичният процес е много напреднал и му остават месеци живот. Болният не знае за тежката диагноза и се възстановява напълно. Година след това се връща на работа. Пет години по-късно той няма никакви индикации за онкологичен процес, коментира още доц. Панов.

Извършеното от екипа на доц. Панов бе повод за разговор за науката и практиката днес и в бъдеще

- Уважаеми доц. Панов, разкажете малко повече за клиниката, която ръководите?

- Клиниката поема цялата неврохирургична патология и спешност за пациенти от областите Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново. През последните години обемът на работа се увеличи двойно както по отношение на спешната, така и в плановата патология. Клиниката е оборудвана с необходимата апаратура. С инвестиция в размер на 500 хил. лв. от министерството за нуждите на структурата бяха закупени две нови операционни маси, операционни лампи, два анестезиологични апарата, инструментариум. Разполагаме с мобилен рентгенов апарат. Извършените ремонтни дейности промениха облика на двете операционни зали и днес те отговарят на европейските стандарти.

- Модерната апаратура и комфортни условия са нищо без специалистите зад тях…

- Броят на неврохирурзите в клиника е минимално достатъчен. Тази професия е тежка, малко хора се насочват към нея. Но и не е необходимо да бъдат повече. Неврохирургът трябва да бъде призван за това. Защото винаги това, което дава от себе си, е повече от това, което ще получи. Такава трябва да бъде нагласата на неврохирурга през целия му професионален път.

- Как стои въпросът с финансирането на неврохирургичната дейност у нас?

- Моето мнение е изградено на базата на 34-годишен опит и няколко специализации в чужбина, по време на които имах възможност да се запозная отблизо с организацията и финансирането на здравеопазването по света. В световен мащаб стойността на дейностите отдавна е калкулирана, за разлика от нашата страна. Така например във Франция стойността на една голяма неврохирургична операция е по-висока от една кардиохирургична операция. У нас разликата е едно към пет в полза на кардиохирургията. Разбира се, финансирането на клиничните пътеки по неврохирургия не е достатъчно, в тях не е калкулиран трудът на персонала – лекари, сестри, санитари. От приемането на пациента до напускането на лечебното заведение отношение към неговото диагностициране и лечение имат около 20 души. И въпреки това съм убеден, че макар и бавно, необходимите промени ще се случат и българският лекар ще получи едно по-достойно заплащане.

- Достъпна ли е неврохирургичната помощ до българския пациент?

- По статистически данни, които съвпадат и с моите собствени наблюдения, около 3000 пациенти годишно не получават необходимата им неврохирургична помощ. И не става въпрос само за спешността.

По отношение на спешността от десетилетия е налице една инерция. И въпреки че е регламентирано, че спешният пациент трябва да бъде откарван в най-близкото лечебно заведение, където може да получи адекватна помощ, все още спешни пациенти, които имат нужда от неврохирургична помощ, биват превозвани първо до лечебни заведения, където такива структури няма.

По отношение на плановата неврохирургия не ми е известно да има друга страна в света, в която семейни лекари да съветват пациентите си да не се оперират при заболявания, при които адекватното лечение изисква хирургична намеса. Шиповете например са чест здравословен проблем, който може да се реши оперативно с висок процент на излекуване. В практиката си съм срещал много пациенти, чиито лекари, без да се аргументират, са ги разубеждавали да се подложат на операция. В резултат на което болните продължават да живеят с изключително тежки болки, започват да носят бастуни, може да се наложи и да ползват инвалидна количка. Подобна е и ситуацията с пациентите с дискова херния. Ако до 10-15 дни болният с доказана дискова херния не се подобри, той трябва да бъде насочен за оперативно лечение, за да може в рамките на месец и половина да се възстанови и да се върне на работа. У нас има много болни с тази диагноза, които получават решения от ТЕЛК с продължителност 6 месеца до една година. В Западна Европа никой лекар не си позволява подобно поведение както заради качеството на живот на болния, така и заради финансовите последствия, до които води неадекватната терапия – излишни разходи за обезболяващи медикаменти, средства за болнични.

Искам да отбележа, че въпреки тази негативна тенденция, с много колеги от мрежата сме установили добра колаборация.

Разбира се, не трябва да се изпада и в другата крайност – да се оперират болни, когато няма показания за това. Но това е отговорност на неврохирурзите и дейност, която може да бъде контролирана лесно и на всички нива.

- През последното десетилетие случиха ли се революционни промени в неврохирургията?

- С натрупването на професионален опит през годините внезапният ентусиазъм за революционни постижения в медицината въобще и в частност в неврохирургията, който ми беше присъщ като млад лекар, някак поохладня. С времето видях много революционни открития, голяма част от които се оказаха не толкова ефективни, колкото бяха обещанията и надеждите. Случваше се фирми, производители на сложна и скъпоструваща апаратура, да ни уверяват, че техният апарат е бъдещето и решението на всички проблеми, а след 2-3 години се оказваше, че това не е така. И когато това се повтори няколко пъти, човек става по-умерен. Нека да има нови открития в медицината, нека да има развитие във всички насоки, но всяко едно революционно откритие трябва да се докаже през годините. Това не означава да чакаме и да не приемаме новостите, но нека да ги изследваме и проучваме.

Доказано е например, че резултатите при минимално инвазивни операции са с 30-40% по-лоши, отколкото при използване на открит метод. Ето защо това, което предстои да се разработва, са функционално съхраняващите техники и операции. Ендоваскуларната неврохирургия е друго перспективно направление, доказало вече своята незаобиколимост и предимства пред отворената оперативна работа.

Една област, която трябваше да се разгърне, но по много причини не бе развита у нас, е лечението със стволови клетки. В този нов клон на медицината аз виждам бъдещето. Убеден съм, че там ще бъдат новите революционни открития и модерни терапии на болестите, които сега са нелечими.

Бъдещето е на чистите и наистина призвани лекари. Бъдещето не е на лекарите търговци. Търговия трябва да има, тя е движила цялата цивилизация през хилядолетията, включително и в медицината. Но лечението на пациента трябва да бъде основано на конкретни медицински показания за приложение – на най-обикновената марля и на  скъпоструващите консумативи и медикаменти. Убеден съм, че идващото поколение лекари ще притежават тези качества.