От 29 септември до 1 октомври т.г. в кк „Златни пясъци“ бе проведена ХII национална конференция по колопроктология, организирана от Българското хирургическо дружество, МУ във Варна, УБ „Св. Марина“ във Варна и Съюза на учените в България.
Специално за „Форум Медикус“ проф. Красимир Иванов – ръководител на Катедра по обща и оперативна хирургия в УБ „Св. Марина“ във Варна и председател на конференцията, обобщава основните теми и дискутираните проблеми по време на форума:
- Традиционната национална конференция по колопроктология с международно участие през тази година отбеляза рекордно присъствие на специалисти от почти всички болници в страната. Регистрирани бяха над 250 участници, сред които водещи български хирурзи и над 15 чуждестранни лектори от Австрия, Турция, Израел и Русия.
Въпреки прогреса на медицинската наука честотата на доброкачествените и на злокачествените заболявания на дебелото черво, на правото черво и на ануса е много голяма. Колоректалният карцином е огромен социалнозначим проблем. В света всяка година заболяването се диагностицира при един милион души, а около 500 хиляди от засегнатите умират. Ето защо подобни научни срещи, на които споделяме постигнатите резултати и обсъждаме проблемите, са изключително необходими, за да можем заедно да намерим пътища за решаване на проблемите, които стоят пред нашето съсловие, да набележим бъдещите насоки за развитие и правилата за клинично поведение. По време на конференцията си сверихме часовниците с водещите европейски колопроктолози и освен това обсъдихме начините да приложим техните постижения в българската практика.
Една от приоритетните задачи в овладяването на заболяванията на колона, ректума и ануса е профилактиката. В тази насока има още много да работим. Освен това не ни удовлетворяват и резултатите от лечението, тъй като честотата на рецидивите при доброкачествените и злокачествените заболявания при на пръв поглед адекватно и правилно проведено лечение остава висока.
Трябва да отбележа, че хирургията сама по себе си не е в състояние да реши посочените по-горе проблеми. Ето защо нашата конференция се превърна в интердисциплинарен форум, в който участваха и лекари от медицинските специалности, с които работим в пряка колаборация – гастроентеролози, онколози, патоанатоми, рентгенолози, нуклеарни медици, генетици.
По време на научното събитие обсъдихме новите тенденции в диагностиката и лечението на злокачествените заболявания на колона, на ректума и на ануса. Интерес предизвикаха и лекциите, посветени на доброкачествените заболявания – фистули, фисури и хемороиди. Те също са доста разпространени и макар на пръв поглед да са лесно лечими, те представляват сериозен проблем. Така например честотата на рецидивите след оперативно лечение на перианалните фистули си остава много голяма, а всяка следваща операция е по-травмираща и по-тежка за пациента, свързана е с дълъг период на десоциализация, по време на който пациентът не може да изпълнява обичайните си ангажименти.
Основният проблем, с който всекидневно се сблъскват колопроктолозите, е късното поставяне на диагнозата
За съжаление пациентите идват при нас в напреднал стадий на заболяването. Това не е просто проблем на лекарите, а по-скоро на здравната система. Липсата на актуална здравна информация е причина пациентите да не се преглеждат навреме, а ако потърсят консултация, те не се обръщат към правилния специалист.
Вторият голям проблем е липсата на адекватна лъчетерапия у нас. А без модерна предоперативна и следоперативна радиотерапия не можем да очакваме адекватно излекуване, постигане на добри резултати и на по-висока преживяемост. Надявам се с целево отпуснатите от Европейския съюз средства и у нас да бъдат изградени съвременни лъчетерапевтични центрове с модерни линейни ускорители. Създаването на подобни звена ще позволи предоперативната терапия да бъде извършвана в пълен обем, което ще осигури и при авансирали тумори т.нар. down-staging.
Следващият сериозен проблем е финансирането
Средствата, които се отделят за лечение на тези заболявания, са много малко. И докато в някои медицински направления е постигнато съвсем адекватно финансиране, каквото и трябва да бъде (например в интервенционалното лечение на сърдечно-съдовите заболявания), не така стои въпросът с този не по-малък социален бич за България – колоректалния карцином. Средствата, които се заплащат за лечение на пациентите, са десетки пъти по-малко от това, което получават европейските болници. След като има такава диспропорция във финансирането, каквито и виртуози да сме като хирурзи, не можем да постигнем желаните резултати. Защото на всички е известно, че днес добрата хирургия се постига не просто с висококвалифицирани специалисти, но и с техническа обезпеченост. В своята дейност хирургът се нуждае от модерна диагностична апаратура, апарати за интраоперативна ехография, лапароскопска техника, съвременни уреди за електро- и ултразвукова хирургия, автоматични съшиватели, шевни материали, тъканни лепила. Със средствата, които получават болниците у нас, е трудно да се обезпечи самата хирургична манипулация, невъзможно е да се акумулират ресурси за закупуването на модерно оборудване. Докато този проблем не бъде разбран и решен, не виждам как бихме се похвалили с добри резултати. Искам да подчертая, че искането ни за адекватно финансиране не е самоцелно и просто заради самата хирургия, а заради пациентите. Амбицията ни е да осигурим на нашите болни адекватно лечение на европейско ниво.
Важно е да отбележа, че българските хирурзи владеят всички съвременни оперативни техники и методи и не отстъпват на чуждестранните специалисти. Това, което спъва развитието на българската хирургия, е техническата обезпеченост и липсата на възможност да прилагаме авангардните хирургически постижения. Освен това, ако не бъде осигурено адекватно финансиране на нашата дейност, повече български хирурзи ще бъдат изкушени да потърсят препитание в чужбина. Формално погледнато излиза, че проблемът с кадровата обезпеченост не е в България, а в ЕС, тъй като квалифицирани лекари се търсят във Великобритания, Франция, Германия, Скандинавските страни. От тази гледна точка ние имаме огромен потенциал, който се крие в българските медицински университети, даващи качествено образование. Гаранция за това е, че току-що завършилите медицина у нас лекари без специалност намират работа в престижни болници в цяла Европа. Така на практика бедна България с малкия си финансов ресурс спонсорира богатите европейски държави, като подготвя специалисти за тях. Оказва се, че българските медицински университети са ковачница на кадри за европейските държави. Това е тема, върху която управляващите трябва да се замислят. Инвестирането в медицинското образование, подготвянето на специалисти, които да работят в България и по света, е направление с огромен потенциал, който трябва да бъде използван адекватно.
