Изначален, книжовен български поздрав за мир, любов и благоденствие. Знам го от дедите си, предадоха ми го родителите, ще го завещая на децата и внуците…
Когато отправяме тези думи към обичани хора, винаги поглеждаме носталгично назад и песимистично напред. Защото е Коледа и Нова година, но и поради един безметежно отминал къс от живота ни, скъсил младостта, зрелостта или старостта ни. А помътнелият поглед в бъдещето не вещае нищо по-добро: популизъм в костюми и рокли, реваншизъм със стиснати зъби, крясък в различен отблясък на съскането, достоен да бъде изучаван като принос в българската сценична реч.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО!? И там – нищо ново… Нямате ли усещането, че и след години ще прелитаме с въображаем медицински хеликоптер над площадката за изграждане на Национална детска болница, в търсене на виртуална здравна карта? Ще съкращаваме болнични легла и хоспитализации, ще ревизираме броя на болниците и на аптеките, ще…
Но се случиха и немалко неща, което е видно от преобладаващите заглавия в нашия медиен сектор: „Тежки обвинения на здравния министър към неговите предшественици”. Всъщност те, министрите на здравеопазването, колко се изредиха през последната година, година и половина? И какво оставиха след себе си? Какво завещаха на пациентите, на лекарите, сестрите и санитарите, на РЗИ и ТЕЛК, на малчуганите, на планинските спасители? Сещам се за кадруване, разместване на ръководните пластове, зле прикрит реваншизъм – за изпълнението на тези мероприятия управляващите имат много лостове: Инспекторат, ИАМН, ко-
мисии и конкурси за избор на болничен борд. Сещам се и за преименуването на болници, за щедри обещания и най-вече – неприкрито лобиране за онази част от здравната система, която не е публична, обществена, общинска или държавна.
Справка: Националният раков план! Или Националната карта за дългосрочната нужда от здравни грижи. Като „наследство” останаха и неизползвани ваксини за около 50 млн. лв. Затова обаче сме виновни всички ние, пациентите. Неверници по природа, ние българите се съпротивлявахме докрай на ваксините. И успяхме, за жалост.
Всичко това обаче оставяме в отминалата 2022 г. Какво ни очаква занапред? В какво да вярваме, на какво да се надяваме? На лозунгите и заклинанията, на обещанията и заглавията: „до дни започва разчистването на площадката за изграждането на детска болница”, „до края на 2023 г. ще имаме първия медицински хеликоптер”, „скоро ще финализираме електронното здравеопазване”, „готова е методиката за остойностяване на лекарския труд”, „НЗОК ще сключва договори според здравната карта“, „ще прехвърлим дейности в по-евтината доболнична помощ“, „ще ревизираме стандартите и нивата на компетентност“…
Е, ако не друго, поне ви заредих с оптимизъм…
За много години, уважаеми читатели!

Стойчо СТОЕВ