Проф. Емил Паскалев – началник на Клиника по нефрология в УБ „Александровска“, специално за „Форум Медикус“:

- При пациентите с хронично увредена бъбречна функция се развива вторична (ренална) анемия, която се дължи на намалено производство на човешки еритропоетин. Терапията е задължителна, защото в противен случай би могло да се стигне до критични състояния, което не бива да се допуска.
Лечението на реналната анемия се осъществява чрез човешки рекомбинантен еритропоетин, като медикаментите от този клас се разделят на три групи: с бързо, но кратко действие; интермедиерна група; с продължително, но бавно действие. Така е навсякъде по света. При всеки отделен случай са налице съответните показания. Когато пациентът е наблюдаван от самото начало, най-често няма изненади – може да бъде лекуван директно с интермедиерен медикамент или с препарат с дълго действие. Но ако болният изведнъж ни се представи с много силно влошена бъбречна функция и анемия, тогава трябва да приложим бързо действащи препарати. Впоследствие, след като състоянието му бъде стабилизирано, може да се премине към терапия с медикамент от третата група.

У нас хората, които се лекуват за вторична ренална анемия, са около 1800 души. При една трета от тях терапията се провежда с бързодействащи препарати, по-малко от една трета са на интермедиерно лечение, а най-голям е делът на пациентите, при които се използват препарати с бавно и продължително действие.

Какво обаче се случва? В болничната помощ посоченото разделение е налице. В доболничната помощ обаче – при лекарствата, осигурявани по линия на НЗОК, всички еритропоетини са включени в една единствена група, което е абсолютно неправилно. Както е известно, здравната каса реимбурсира на 100% препарата с най-ниска стойност от съответната група. На практика в момента всички еритропоетини в групата се реферират помежду си, макар че цените на медикаментите от трите вида са различни. С най-дълго приложение в клиничната практика са лекарствата с бързо, но кратко действие. Цената им е най-ниска и НЗОК заплаща на 100% именно тези продукти. Те обаче се прилагат еднократно в продължение на два-три, а понякога и до шест дни седмично и най-често това става венозно, което задължително изисква намесата на медицинско лице.

От друга страна еритропоетините с бавно, но дълго действие се приемат веднъж месечно и манипулацията може да се извършва вкъщи – осигуряват се изключително добър комфорт за пациента и с много добър терапевтичен резултат. Тези продукти са сравнително отскоро на пазара и са доста по-скъпи, а са в една и съща група в реимбурсния списък.

Известно е, че всяко едно лекарство от различните групи притежава кратка характеристика със съответните показания, които обаче не се припокриват. И ако реферирането става на базата на най-евтиния от всички продукти, това означава, че болните ще бъдат лишени от възможността да се лекуват с дълго действащите медикаменти, защото трябва да доплащат разликата. Това не е възможно, защото става дума за стотици левове, които пациентите ще отделят всеки месец, а лечението на реналната анемия е продължителен процес.

От икономическа гледна точка събирането на всички еритропоетини в една група е доста изгодно за здравната каса, защото излиза по-евтино. Но финансовата изгода никога не би могла да бъде показание за лечение и не може да бъде водеща за лекаря професионалист.

В момента на нашия пазар се появи нов биоподобен продукт, който ще бъде включен в реимбурсния списък от 1 юли т. г. Става дума за изключително евтин бързодействащ препарат. Поради ниската му стойност се очаква той да бъде референт – за него НЗОК да заплаща на 100%. Ще се получи така, че по изкуствен и административен начин ще трябва да заменим лечението с досега работещите еритропоетини с нов биоподобен продукт, с който нямаме опит. И всичко, което сме съобразявали с показанията на всеки отделен болен, ще отпадне. Това означава наново пренаписване на протоколи, а цялата процедура ще отнеме най-малко един месец. Ако през това време болният остане без терапия, много е вероятно състоянието му да се влоши.

На практика пациентите ще бъдат изненадани, че трябва да доплащат разликата. Това е голям стрес за тях и нарушение на правилата от страна на лекаря специалист за професионален подход в лечението. Вината обаче не е в лекаря. Още по-малко виновен е болният, който ще поеме цялата тежест от промяната. Без да се знае какъв ще бъде ефектът, без лекарите да имат опит с този продукт.

Заедно с други нефролози нееднократно сме изпращали експертни становища в НЗОК. Нашата идея е еритропоетините да бъдат разделени на групи и в доболничната помощ.

Колегите в НЗОК разбират проблема, но крайното решение се взима в реимбурсната комисия към МЗ. За съжаление на последното заседание на комисията на 27 юни т. г. въпросът отново не бе уреден.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ