Здравните последици от замърсяването на въздуха стават все повече и предизвикват поредица от проучвания в развиващите се страни. Настоящото изследване има за цел да покаже връзката между дългосрочното излагане на фини прахови частици и газови изпарения за развитието на диабет и повишаването на маркерите на глюкозната хомеостаза.
Между 1 април и 31 декември 2009 г. в проучването са включени 15 477 души на възраст от 18 до 74 години, като са рандомизирано разпределени за изследване в четири фази на голямо междусекторно проучване в три големи града на провинция Liaoning, Североизточен Китай. Използваните маркери за оценка на глюкозната хомеостаза са нивата на инсулин на втория час, глюкозната концентрация и моделът на хомеостазата при инсулинова резистентност с индекс на функцията на β-клетките. Диабетът е дефиниран според препоръките на Американската диабетна асоциация. Екипът изчислява излагането на замърсен въздух според измервателните станции в градовете, където са отчитани концентрации на фини прахови частици и ултрафини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и озон.
Всички замърсители на въздуха трайно се свързват с увеличаване на случаите на диабет. Отделните замърсители корелират с висока концентрация на кръвната захар, глюкозата на втория час и инсулина на втория час. В рамките на проучването не са открити връзки с други биомаркери. Стратифицираният анализ обаче посочва, че по-засегнати са младите (под 50 години), както и хората с наднормено тегло и затлъстяване.
Генералният извод от проучването е, че дългосрочното излагане на замърсен въздух води до увеличаване на риска от диабет сред китайската популация.
Диабетът е метаболитно заболяване, което представлява хипергликемия и инсулинова резистентност. Заболяването е едно от най-разпространените в света и е една от основните причини за смърт. Междувременно замърсяването на въздуха е определено като една от основните заплахи за човешкото здраве в развиващите се страни. Натрупването на доказателства по отношение на заболяването и околната среда водят до извода за пряка връзка между мръсния въздух и диабета. Възможната патогенеза включва дисбаланс на нервната система, оксидативен стрес, възпаление на мастните депа, ендотелна дисфункция, нарушение на инсулиновата чувствителност, дисбаланс на глюкозния метаболизъм и на метаболизма на гликирания хемоглобин.
Няколко проучвания показват потенциална връзка между замърсяването на въздуха и диабета. През 2015 г. изводите от едно изследване открояват подобна връзка, като се предлага по-задълбочен анализ. В други научни публикации се споменава увеличаване на риска за развитие на диабет, а в трети не се открива пряка връзка. Повечето от тези изследвания са направени в Северна Америка и Европа. Много малко подобни научни студии са реализирани в развиващите се страни, където всъщност е най-висок рискът за развитие на диабет вследствие на замърсения въздух. Доказателствата показват още, че азиатските популации (включително и в Китай) проявяват различен рисков профил за развитие на диабет в сравнение с популациите в Европа и Америка. В допълнение – в повечето публикации наличието, инцидентите и нивата на смъртност от диабет се основават на анкети, административни бази с данни, на болнични регистри, които не са проверени от медицинско лице. Не на последно място – нивата на кръвната захар и инсулиновата хомеостаза са използвани като маркери само в няколко от проучванията. Обобщението е, че са необходими повече и по-задълбочени изследвания на връзката между замърсяването на въздуха и диабета, като усилията трябва да се насочат към развиващите се страни.
Според наблюдатели в Китай е извършено най-голямото епидемиологично проучване досега, което търси връзката точно между замърсяването на въздуха и диабета в развиваща се страна, като обръща внимание на фините прахови частици в диабетогенезата. Със сигурност е доказана връзката между продължителното излагане на замърсен въздух и концентрацията на кръвна захар и инсулин. С още по-голяма острота се наблюдава ефектът върху генезиса на заболяването от страна на ултрафините прахови частици и серния диоксид, като най-застрашени са младите хора и хората със затлъстяване, на фона на по-възрастните групи и участниците с нормално тегло.
Точните биологични механизми на връзката между въздуха и развитието на диабет още не са установени, но няколко подобни причинно-следствени взаимодействия се предполагат. Едната хипотеза е свързана с голям оксидативен стрес и възпаление на мастните тъкани, които водят до ендоплазмен стрес, промени в нивата на инсулин и апоптоза. Тези процеси засягат инсулиновата резистентност и метаболизма.
По отношение на възрастта се откроява ясно изразена връзка при по-младите хора (под 50 години), което е в противовес с предишни проучвания, според които от замърсяването на въздуха са засегнати по-възрастните. Едната предполагаема причина е, че възрастните притежават понижена чувствителност към определени стимули, свързани с диабета и инсулиновата резистентност. В допълнение, част от възрастните хора вече приемат определени медикаменти за предпазване от диабет или за подобряване на глюкозния баланс, което „пречи“ на вредното въздействие на мръсния въздух. Важно е да отбележим и факта, че възрастните прекарват повече време у дома, докато младите и активни хора са много по-дълго време навън. Не на последно място, ако младите хора са предразположени към диабет, заболяването ще се отключи много по-рано, а не когато достигнат възрастта на другите участници в проучването.
Установена е връзка между замърсяването на въздуха и диабета повече при мъжете, отколкото при жените, при по-ниско образованите, отколкото при висшистите, както и повече при пушачите. Въпреки че подобни резултати показват по-застрашена субпопулация, изводите трябва да бъдат интерпретирани внимателно. В няколко предишни проучвания също се прави разграничаване по отношение на пол, социоикономически статус, тютюнопушене, но резултатите са непотвърдени все още.
В заключение – проучването показва, че повишените нива на фини прахови частици, ултрафини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и озон засягат пряко хомеостазата на кръвната захар, включително увеличават концентрацията на глюкоза и инсулин, като така увеличават риска от развитие на диабет сред хората в Китай. Нещо повече – младите хора с наднормено тегло и затлъстяване са рискова група за развитие на диабет, пряко свързан със замърсения въздух. Като се има предвид високата замърсеност на въздуха в Китай и пандемията от диабет, резултатите от изследването са от изключителна важност за общественото здраве. Ето защо правителствените служби трябва да вземат мерки за подобряване качеството на въздуха, както и да положат междусекторни усилия за ограничаване на останалите рискови фактори за развитие на диабет.
