Вие сте в: Начало // Всички публикации // Европейската комисия препоръчва универсална йодна профилактика

Европейската комисия препоръчва универсална йодна профилактика

Тъй като проблемът с йодния дефицит не е решен във всички страни от ЕС, Европейската комисия е взела решение в рамките на програма „Хоризонт’2020“ да бъде разработен първият паневропейски проект за използване на йод като средство за профилактика на йоддефицитните заболявания – Рroject “EUthyroid”. Идеята е страните да разработят свои програми за йодна профилактика, които да бъдат обсъдени на европейско ниво, след което да се подготви общовалиден за ЕС документ.

За изпълнението на “EUthyroid” комисията е упълномощила консорциум, специално създаден за целта през 2015 г. За негови членове са били поканени по двама представители на всяка от 28-те страни членки. От България участват проф. Людмила Иванова, зам.-декан на МФ към СУ „Климент Охридски“, и проф. Боян Лозанов, началник на Клиниката по ендокринология и нефрология към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

За дейността по мащабния проект, за дългогодишната успешно прилагана у нас йодна профилактика, за българските постижения, които Европа възприема, както и за каузата на живота си разказва проф. Боян Лозанов:

- На 18 април т.г. в Краков се състоя работна среща на членовете на консорциума, на която беше приета Декларация за ролята на йодираната сол за профилактика на йоддефицитните заболявания – проблем, известен в целия свят и в повечето европейски страни. Декларацията е резултат от  тригодишната работа на експертите от консорциума за хармонизиране на националните програми и на законодателството на страните – членки на ЕС, по темата. Документът вече е внесен в Европейската комисия и в Европейския парламент. Изпратен е до министерствата на здравеопазването с препоръка да бъде съобразен в националните програми на страните от ЕС.

Всичко, което правим, се налага поради съществените различия в отношението на страните към йодната профилактика. Някъде консумацията на йодирана готварска сол е задължителна, другаде решението е оставено на свободния избор на населението. Освен това практиката показва, че в едни страни йодирането се извършва с калиев йодид – съединение, което е лабилно и се разлага лесно на светлина. А в други страни, като България например, се ползва калиев йодат, който е с 2-3 пъти по-голяма трайност при съхранение в търговската мрежа и в домакинствата. Големи разлики има и в количествата, с които се обработва солта.

В редица западноевропейски страни  досега действащите програми

не включват изисквания  за  задължителна консумация на йодирана сол. У нас, както и в други страни, консумацията на йодирана готварска сол е задължително изискване и грижа на общественото здравеопазване  с цел ефективна  и контролирана превенция на йоддефицитните заболявания като социалнозначим проблем.

Йодната профилактика в България  е въведена законодателно  през  1958 г., когато основателят на нашата ендокринологична школа  акад. Иван Пенчев прави големи научни проучвания върху йодния статус на 1 100 000 ученици и на 60 000 възрастни – те са преглеждани един по един от неговия екип, изследвани са и проби от вода, почва, растения. Установено е, че на 1/3 от територията на страната – в планинските и полупланинските райони  с население около 40% от населението на страната – 55% от хората имат гуша и до 2% са с ендемичен кретенизъм. Доказва се, че причината за тези заболявания  е  недостатъчно съдържание на йод в биосферата, а оттам и в хората. На базата на тези резултати е създадена първата Национална програма за йодна профилактика  със задължително използване на йодирана готварска сол  за домакински цели, както и допълнителна профилактика  с таблетки  калиев йодид на най-рисковите групи – деца, бременни и кърмачки. Профилактиката се прилага в районите с установен йоден дефицит. В резултат, след около 15 години се наблюдава  спад в честотата на гушите  при  децата до 12% , както и  липса на нови случаи с  кретенизъм в ендемичните райони.

През втората половина на 80-те години на миналия век бе установено нарастване на  гушавостта в сравнение с предишния период. По същото време  заедно с моите колеги от Клиничния център по ендокринология и геронтология  установихме, че 23% от учениците в редица ендемични селища имат гуша. С помощта на експерти от СЗО  бяха извършени  изследвания за количество на йод в уринни проби, които показаха значително ниско йодно съдържание в сравнение  с нормите. На тези основания бе изработена и приета нова стратегия, почиваща на  универсална и задължителна йодна профилактика на територията на цялата страна, която бе приета с нормативен акт през 1994 г. (Постановление на МС № 94/ 1994 г.). Съгласно този документ държавният стандарт за йодиране на готварската сол бе променен, като калиевият йодид  бе заменен с по-стабилно съединение на йода (калиев йодат, 28-55 мг/кг сол), неразлагащо се на светлина и с  много по-дълъг срок на годност. Въведена  бе забрана относно предлагане на нейодирана сол в търговската мрежа за домакински цели, задължително използване на йодирана сол в хранителната промишленост, както и в хранителните смески за домашните животни.

Изпълнението на тези изисквания бе подложено на изключително строг контрол, осъществяван от бившите санитарно-хигиенни инспекции /ХЕИ/, с ежемесечно отчитане на резултати от взети от търговската мрежа проби. Създадена бе Централна референтна лаборатория  в Националния център по хигиена към Министерството на здравеопазването, с ръководител ст.н.с. д-р Людмила Иванова, която за кратко време се утвърди като една от добрите референтни лаборатории в Европа. Под ръководството на Министерството на здравеопазването  бяха проведени  няколко представителни национални проучвания върху йодния статус на рисковите групи /деца и бременни жени/, успоредно с клинична оценка на тиреоидния и хормоналния статус, извършвани от лекари – ендокринолози, с личното методично участие на специалисти от Клиничния център по ендокринология към МУ в София. В резултат на тази универсална, трикомпонентна и задължителна йодна профилактика към 2003 г. честотата на  гушавостта при децата от 7 до 10 г. се снижи 10 пъти – от 23% на 2,5%. Съответно средните количества на йод в урината на популацията от деца и бременни достигна горната референтна граница – идеален ефект, показател за адекватна йодна суплементация.

Тогава в Европа много не ни повярваха. Съмняваха се в коректността на отчетените резултати. Затова изпратиха група водещи специалисти от СЗО, УНИЦЕФ и други институции, които извършиха проверка и оценка на данните. Скоро след това, през 2005 г., тези институции официално обявиха, че на този етап България е ликвидирала йоддефицитните заболявания като социалнозначим здравен проблем.

Но проблемът не е от днес до утре. Неговата същност е геоекологична, затова ще съществува и в бъдеще. Спрем ли програмите, бързо ще се върнем в изходна позиция. За съжаление през последните години  на пазара се предлага и рекламира нейодирана готварска сол /хималайска, тибетска, алпийска/. В нея се съдържат  много микроелементи, но няма йод. Това, опасявам се, ще наруши постигнатия чрез йодна профилактика баланс и би довело в бъдеще  до нарастване честотата на йоддефицитните състояния, включително до намаляване на интелектуалния потенциал на децата и възрастните, нарушения в репродуктивните функции – увеличение на честотата на  стерилитета, спонтанните аборти, патология на бременността, сексуални нарушения и др.

Общоприето е, че най-достъпният и икономически изгоден начин за профилактика на йоддефицитните заболявания  е йодираната сол, прилагана системно  в домакинството и приготовлението на храни.

През април т.г. в  Краков /Полша/ бе проведена заключителната   среща на консорциума по паневропейския проект “EUthyroid”, включен в програмата на Европейската комисия „Хоризонт’2020“. На тази среща бе приета Декларация за основните принципи, касаещи ликвидирането и превенцията на йоддефицитните заболявания в Европа, която бе изпратена до правителствата, здравните и научните  институции на 28-те страни от ЕС. Те съответстват на принципите, възприети и  в нашата национална стратегия.

Водещото послание  на Декларацията от Краков е задължителна и универсална йодна профилактика с йодирана готварска сол. Акцентите  в документа са в няколко аспекта: контрол върху актуалния йоден  прием чрез изследване на уринната йодна екскреция  при рисковите групи от населението; проследяване на биологичните и клиничните показатели на щитовидната жлеза и контрол върху търговията с нейодирана сол за масова употреба.Тези изисквания не са сложни за изпълнение, но имат толкова силен здравен резонанс за бъдещето, че си заслужава да положим необходимите усилия.

Удовлетворен съм, че в изработването и приемането  на  Декларацията  по паневропейския проект „EUthyroid”  участието на  България със свои представители има съществен принос. За мен това е и лична кауза,  свързана с целия ми професионален път  като лекар ендокринолог.

Записа Снежана БОРИСЛАВОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.