В началото на новата година потърсихме болнични мениджъри от страната, за да споделят пред „Форум Медикус“ с какви резултати изпращат 2016 г. и с какви предизвикателства посрещат 2017 г.

Зададохме следните въпроси:

- Кое отчитате като най-добро постижение в болницата през изминалата година?

- Коя задача не успяхте да реализирате и ви амбицира да търсите решение през новата година?

- Какво очаквате от здравните институции?

Д-р Даниела Костадинова – изп. директор на областната болница в Силистра:

Нужен е рестарт на здравната система

- Мога да кажа, че 2016 г. не беше щастлива година за нас. Колегите все повече боледуват, защото са пренатоварени и средната възраст е висока – над 50 години. Специалистите не ни достигат, изискванията се покачват. Ето защо най-доброто, което ни се случи, бе успешната защита на специалност по кардиология на наш млад колега в края на декември. Зачислен е един специализант по анестезиология и реанимация, предстои през новата година друг лекар да започне специализация по урология. По време на празниците в спешното отделение бе изключително натоварено, защото всички граждани, които имат нужда от медицинска помощ, отиват в спешното отделение. Семейните лекари почти не са търсени. Ето защо тонът ми изобщо не е оптимистичен нито за изминалата, нито за новата година.

Много неща не успяхме да реализираме през 2016 г. Рестриктивните бюджети, определяни месец за месец от НЗОК, бяха катастрофални за болниците. От 1 януари т.г. минималната работна заплата в страната се покачва, а ние изоставаме със заплащането на персонала, който и без това е толкова дефицитен. Ако продължи да се дава превес на доболничната помощ при пресиране на болничната помощ, нищо оптимистично не предстои.

Очаквам през настоящата година да се направи тотален рестарт на цялата здравна система, която в момента не работи. И това е известно на всички. Според мен системата на семейните лекари трябва да отпадне. Защото при тази организация не виждам как ще се подобри качеството на медицинските услуги. Смятам, че методиката, по която от НЗОК определят лимитите на лечебните заведения, е изключително несправедлива. Именно тя ни доведе до нови задължения. За какво управление да говорим, когато от НЗОК месец за месец ни определят колко да работим. Несправедливо е неусвоените пари да се разпределят централно от Надзорния съвет на НЗОК по тяхна преценка. Несправедливо е да не ни се плаща, когато надхвърлим лимитите, а имаме тежки спешни ситуации. А няма как да предвидим колко пострадали от катастрофи ще приемем, колко пациенти ще получат инфаркт. Ето защо е нужна кардинална промяна във визията за здравеопазването.

Празниците отминаха, делникът започва с всички проблеми и те стават все по-болезнени. Не може без пари да се прави здравеопазване и да се говори за качество на медицинската помощ. Задължават ни 24 часа да осигуряваме специалисти, а как да ги осигурим с това заплащане? Все повече колеги напускат болницата и започват да работят само в доболничната помощ. И защо да не го направят, когато в кабинета получават 5 пъти повече и не дават дежурства…

Д-р Пламен Цеков – управител на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“, Севлиево:

Очаквам реално остойностяване в болничната помощ

- През изминалата година окомплектовахме състава на лечебното заведение с достатъчно специалисти по изискванията на медицинските стандарти. Успяхме да намалим значително разходите по издръжка на лечебното заведение, което позволи да увеличим леко заплатите и в същото време да осигурим нужното за пациентите. Реализирахме икономии като оптимизирахме цените на обществените поръчки и прекратихме ненужните договори. Но лимитирането на бюджетите се отрази негативно върху дейността най-вече по отношение на изплащането на задълженията към доставчиците.

Това, което не успяхме да направим през изминалата година, бе да подобрим осезаемо материалната база. Ето защо водещ приоритет през тази година ще бъде ремонтът на отделението по хирургия и на вътрешното отделение. Разбира се, има и ред други важни текущи неща, които трябва да преследваме и да постигнем. Изключително трудно се управлява общинска болница, която разчита единствено и само на приходи от НЗОК. Общината помага доколкото е по силите й. Но непроменените години наред цени на клиничните пътеки и растящата минимална заплата, която води до увеличение и на останалите заплати, рефлектират доста негативно върху общия финансов резултат на лечебното заведение.

От институциите очаквам най-после да проведат сериозен дебат как да изглежда здравната ни система. Очаквам реално остойностяване на медицинските услуги в болничната помощ. Надявам се, най-после държавата да спре да разделя болниците на областни, общински и университетски, а да се осигури еднакъв достъп на всички лечебни заведения до иновации и надеждна апаратура…

Д-р Мария Радойкова – управител на МБАЛ „Иван Скендеров“, гр. Гоце Делчев:

Да се премахнат лимитите

- Резултатите от изминалата година показват, че броят на пациентите, преминали през лечебното заведение, не намалява. Радваме се, че липсват сериозни и основателни жалби и оплаквания от пациенти. Хората са удовлетворени от услугите, които предлагаме. През изминалата година започнахме подготовка за акредитация на лечебното заведение.

Основните приоритети в работата ни през 2017 г. ще бъдат приключване на процеса по акредитация с добри оценки и привличането на млади специалисти на работа в болницата. Съвместно с общината издържаме шестима специализанти (по акушерство и гинекология, ендокринология, педиатрия, пулмология), които след като завършат ще се върнат в нашата болница. Така се опитваме да решим проблема с осигуряването на кадри, който е още по-болезнен в такива отдалечени райони като нашия.

Друга трудност е работата с лимитирани средства, особено през последния месец на изминалата година. Както знаете, на 28 декември м.г. бяхме извикани да подпишем анекси, с които бяха намалени бюджетите за месеца – за нашата болница с 12,5% в сравнение с предходния месец. Не е нормално в края на месеца, и то когато масово започнаха да постъпват пациенти с усложнения от вирусните инфекции, да ни се налагат такива ограничения. Ето защо смятам, че борбата с лимитите ще продължи и през тази година. В нашата болница имаме неизплатени средства и от 2015 г. и от 2016 г. Те не са толкова много, но все пак са за изработена дейност.

В това направление са и очакванията ми към институциите през тази година. Нека се направи така, че да се заплаща за реално извършена дейност – да се премахнат ограниченията, налагани с лимитите, за да можем действително да лекуваме по-спокойно и да осигурим качество. Нека да има контрол над изработеното, но не и да ни спират да приемаме пациенти. Защото в един такъв район като нашия – с една единствена болница, пациентите няма накъде да бъдат пренасочени. Също така се надявам да отпадне и пръстовият автентификатор, който води до големи затруднения при регистрацията на възрастни хора, деца, непълнолетни родилки от малцинствен произход. Според мен автентификаторът не пести средства на касата, а напротив създава допълнителни проблеми и ни затруднява при извършване на основната ни дейност, а именно да лекуваме пациентите.

Д-р Иван Димитров – управител на МБАЛ във Велики Преслав:

Нека спазваме европейските закони

- През 2016 г. не допуснахме оплаквания от пациенти до РЗОК или РЗИ за лошо отношение при лечение или за допуснати груби грешки от страна на работещите. За мен това е важeн индикатор и част от чара на общинските болници. Благодарение на дарение на колега, работил в Канада и посмъртно оставил завещание, обновихме най-необходимата медицинска апаратура в отделенията. Мисля, че успяхме да отговорим на очакванията на населението, но беше изключително трудно предвид въведените лимити. Ще отбележа, че не сме имали проблеми с регионалната здравноосигурителна каса и при мотивиране на извършената дейност сме получавали изработените средства.

Голямото предизвикателство за 2017 г. е очакваното остойностяване на лекарския труд. Това, което се подготвя от БЛС, по мое лично мнение не е направено по изискванията на европейското законодателство. Така например европейските правила забраняват да

се заплаща за еднакъв труд различна цена. Знам, че болниците имат различни категории и там, където лекуват тежки случаи и разполагат с високоспециализирана апаратура, са необходими повече финансови средства, но механизмът, по който средствата се осигуряват, не трябва да бъде този.

Тревожи ме и повишаването на заплатите в здравеопазването. По-високата минимална работна заплата изисква корекция на работните заплати и на медицинските специалисти, за да се запази съотношението между различните категории. Това не е залегнало в следващия бюджет или поне на мен не ми е

известно. Налагат ни да повишим заплатите и в същото време ни налагат лимити. А на фона на тези изисквания трябва да осигурим здравната карта… От институциите през новата година очаквам да направят така, че да се надгради здравноосигурителната система и НЗОК да не бъде монопол. Средствата, които се отделят за здравеопазване у нас, са малко в сравнение с другите държави. И се надявам държавата да предприеме мерки, за да се реши проблемът с демотивацията на гражданите, които плащат солидарно здравните си вноски, но не получават еднаква медицинска помощ. Така например в периферията на страната дори общопрактикуващите лекари са далеч за някои здравноосигурени пациенти, да не говорим за специалистите. Налице е неравенство. Трябва да се спазва европейското законодателство. Нека преди да се приемат законови и подзаконови актове, да бъде направена и оценка за въздействието им, както и предварителен икономически анализ.

Накрая искам да кажа още нещо. Високите стойности на показателя за смъртност на населението у нас са следствие не толкова на финансов недостиг, а на недобре управлявана система. Заблуда е, че чрез високотехнологични дейности ще се понижи смъртността. За решаване на този проблем е нужно да се осигурят общодостъпни и масови медицински услуги. Необходими са по-рационално изразходване на средствата за здравеопазване и по-добра регулация.