Първо я чух компетентно да обсъжда смъртен случай на дете – последователно, аналитично, въз основа на данни от изследвания и на резултати от консултации. Овладяна. Уверена. Изводите извежда логично по принципа на медицината, основана на доказателства.
После я поканих да сподели подхода си към прословутото сливане на двете големи болници в Стара Загора. Известно е, че през юни 2012 г. тогавашното ръководство на МЗ обяви официално, че ще създаде едно лечебно заведение със статут на университетска структура, което да обедини най-добрите страни на съществуващите две болници. Проф. Чакърова поема управлението на новата структура през септември миналата година. Днес – седем месеца по-късно, вече говори за свършеното и несвършеното по-спокойно и по-категорично. Днес вече смята, че първият Рубикон е преминат.
- Уважаема проф. Чакърова, доста се изписа преди и по време на назначаването Ви за изпълнителен директор на болницата със сложното име МБАЛ /университетска/ в Стара Загора. Тогава обаче не Ви представихме.
- Родена съм в Пловдив, там завърших медицинското си образование. Работих за кратко във филиала на университета в Пазарджик, но той бе изведнъж закрит. Открай време имах аспирации да обучавам студенти, смятам, че това ми е амплоа. Откриването на факултета по медицина в Стара Загора бе повод да се насоча натам. Кандидатствах за асистент по педиатрия и фактически преминах през цялата академична йерархия. Професура защитих преди две години.
- Защо избрахте за тясна специализация хематологията?
- Защото в медицината има един момент, в който разбираш кое би ти носило удоволствие от работата – с интуиция или шесто чувство. Още в трети курс осъзнах, че терапевтичните дисциплини ще бъдат мой професионален път. Педиатрията избрах, защото свекърът ми бе много добър детски лекар. Никога не съм съжалявала.
- Да продължим в другата посока – сливането на двете болници в Стара Загора. Ние във „Форум Медикус“ сме писали за такава необходимост още в началото на 90-те години на миналия век и много пъти след това.
- Сливането на нашите две болници за съжаление стана механично преди две години. Известно е, че от дълго време съществуваше антагонизъм между двете болници, макар да бе необясним за мен. Налице бяха и напрегнати взаимоотношения между структурите, които си съществуваха двойни. Когато станах директор, намерих всичко дублирано – 1628 души персонал на 738 легла и непоносими отношения.
Първото, което направихме, бе изработване на структурна промяна, която да консолидира звената. Не бе самоцел да създаваме само клиники. Внимателно се ориентирах къде са силните структури, кои са тези, за които не е индицирано да бъдат клинични звена. Запазих тези, които работят добре. Така от 39 структури създадохме 24 клиники и отделения, има и още промени да се правят. Промяната вървеше успоредно с редуциране на персонала. Когато представих намеренията за промени на министър Андреева, тя ми възложи персоналът да остане до 1100 души, а и леглата да бъдат съкратени до 500-600. Много трудна задача. Случи се така, че в същото време бе открита частна болница в Стара Загора и доста служители от МБАЛ отидоха на работа там по една или друга причина. Фактически това улесни извършването на реформата. Останаха две структурни единици, където не сме събрали колективите, предстои и една последна редукция в администрацията.
В момента е налице един хибрид – МБАЛ „Проф. Ст. Киркович“ АД – /университетска/. На този етап смятам, че още не сме готови да кандидатстваме за университетски статут.
- След толкова години Вие сте първият човек, който се нае да направи такава грандиозна промяна. Кой Ви помогна в този процес?
- Кой да ми е помогнал? Когато поех длъжността, поканих един представител от университетската болница и запазих един от старите зам-директори на МБАЛ. Той е детски хирург, насочи дейността си и към лекарския съюз, а на мен ми трябваше добър администратор, който да бъде през цялото време в болницата. Колегата трудно съчетаваше и оперативната дейност, и другите си задачи. После поканих друг служител от МБАЛ. Мога да кажа обаче, че с единия заместник през първите седмици почти полудяхме – д-р Тодор Пасев е съдебен лекар, страшно етичен, много мотивиран и той е човекът, който много помогна. Няма да скрия, че в началото бях ужасена дали ще можем да се справим, защото навсякъде бе негативизъм, навсякъде обструкции, навсякъде междуличностни войни. Веднага трябва да допълня обаче, че за 7 април тази година организирахме грандиозно тържество за целия персонал на болницата – дойдоха към 500 души, без да правим деление между хората от МБАЛ и от университетската болница. Всички бяха очаровани, защото се оказа, че от 30 години никой не е събирал целия екип, а са канени само директори, завеждащи и старши сестри. Тържеството стана повратна точка във взаимоотношенията между бившите два колектива.
- Какви са краткосрочните Ви цели?
- Първо да довърша най-спешно структурните промени. Паралелно с това, за да бъдат хората мотивирани, започнах повишаване на заплатите между 15 и 20 процента. Смятам, че след клиничните съвети, които проведох, съм ориентирана коя структура колко работи, всеки месец засичаме изработеното и разходите. Не правим увеличението по шаблон, а според резултатите и професионалните достойнства. Това е второто. Третото е да започнем подготовка за кандидатстване за университетски статут. Четвъртото е, че много упорито се опитвам да разплащам стари задължения – те са около 20 млн. лева. Надявам се на една обещана финансова помощ. Сега рестрикциите са тежки и по отношение на консумативи, и на медикаменти – ясно е обаче, че старите дългове трябва да се плащат. Ще преминем през сътресения, защото през предните година и половина е имало една политика на високи стойности на допълнителното материално стимулиране и нищо не е плащано. Сега така не може, нужен е баланс, за да не настъпи запор от фирмите. Важното е, че получавам разбирателство, че хората са разумни.
- А медицинският факултет помага ли?
- Освен идейно, нищо финансово. Дори трябва да споделя, че изпитах болка, защото бях при ръководството на Тракийския университет и помолих за малко помощ, която да върна след това. Отговориха ми, че няма параграф, по който да ми помогнат. И аз бях много обидена. Ето например малко преди нашия разговор се обади служителка от университета да помогна в осигуряването на кислородна бутилка за неин близък човек. Веднага помогнах и не съм поставяла условие – първо платете. Докато в университета ми беше казано от главния счетоводител – ние не сме банка, за да дадем заем. Член съм на академичния съвет от дълги години, ръководител на катедра съм, мисля, че не съм заслужила такъв отговор.
- А в дългосрочен план? Нали там, където има обучение, факултетите помагат на болниците за апаратура?
- Проблемът е, че бюджетът на Медицинския факултет е фактически определян от Тракийския университет, деканът на МФ е субординиран, не разполага със собствен бюджет, за да помогне.
- Откъде другаде Ви подкрепят? Как реагира обществеността в Стара Загора?
- Направих презентация пред консултативния съвет към областната управа – всички са съпричастни, но помощ не съм видяла. Изпитвам известно огорчение и от общината, защото кметът е идеен и млад човек, много е нахъсан да направи промени в града. Например разбрах, че предстои общината да обнови обзавеждането в детските градини – много е хубаво. Но аз като дългогодишен ръководител на детската клиника питам – ще станат ли децата по-здрави с новото обзавеждане. От страна на общината няма съпричастност. Поставих въпроса да се възстанови една бариера, за да не се използва дворът на болницата като за рали и очаквах да получа разрешение – все пак дворът е общински. Вече 4 месеца чакам. Много съм разочарована, че няма съпричастност.
- Стара Загора е динамично развиващ се град. Може би някои фирми?
- Никой не помага. Може би очакват да видят как ще се справя…
- Как си представяте задачите до края на годината?
- За да намаля разходите, бих искала да „изведа“ АГ-клиниката от сградата, където е сега – сградата е ненужно голяма и разходите са огромни. Министър Андреева обеща известна финансова подкрепа, за да ги пребазираме и всички звена да бъдат на едно място. Заданието е готово, колегите са съгласни. Наскоро освободихме една друга постройка, която изпълняваше функциите на морга, но е била преди това църква. Сега чакаме разрешение от МС да я върнем на митрополията – едно хуманно дело.
Та до края – да довършим структурните промени, да повишим заплатите, да довършим няколко търга за техника. Нужно е да довършим и няколко ЗОП, които намерих в плачевно състояние с изминал срок на годност. Имаше бъркотия и в „Личен състав“ – непълни, неистинни досиета – изчистихме и този проблем.
- Това, че сте педиатър помага ли в административната дейност?
- Страшно много ми помогна. С ръка на сърцето казвам – педиатрията е много трудна дисциплина и тя, заедно с факта, че съм минала по всички стъпала, ми помагат да удържа. Не се срамувам да кажа, че първите три месеца бяха инфарктни. Само си мислех, че никога не съм губила битка, не бива и сега. Няма да кажа, че с д-р Пасев вдигнахме кръвно, пихме лекарства. Удържахме. Преборихме се. Педиатрията е стресова специалност, изисква пъргав мозък, услужлива памет, способност да контролираш нервите си и да бъдеш устойчив при динамични ситуации.
- По принцип рядко има педиатри на управленски постове.
- Знаете ли защо приех такъв път – защото идеята съвпадна с приключването на професурата и се питах – сега накъде. Беше се отворила една празнина. Ето защо говорим за подходящото предложение в подходящото време. Работя с удоволствие, не съжалявам.
-Моля споделете няколко думи с хората, които ще работят с Вас. Какво им казвате, за да Ви вярват?
- Смятам, че отношенията са колегиални. Смятам, че вече колегите ми вярват, защото говоря реални неща, не обичам фантасмагории и те го разбират. Вече съм напълно ориентирана кои носят иновативни идеи, кои имат хъс и се получава добра хармония между нас. Стана симбиозата, контактуваме нормално, хората работят добре. Абсолютно съм безпристрастна кой е от МБАЛ, кой е от университетска. За мен това е минало.
- Как реагира семейството Ви на административния кръст?
- Ние сме трима педиатри вкъщи и тримата обичаме педиатрията. Съпругът и синът ми са съпричастни. Нито за минута не са ме карали да се откажа…
Такава е проф. Петрана Чакърова – открита, разумна, уверена. Дори премълчава за много от препятствията и подводните камъни, трупани от времето и от недоброжелатели. Дори не желае да коментира факта, че е сред малцината, които не говорят за промяна, а я правят. Които атакуват детските болести на здравната реформа у нас, вместо да ги заобикалят.
Такива хора заслужават подкрепа и искреното – „На добър път!“
