Вие сте в: Начало // Всички публикации // Скандалът Theranos – призив за събуждане

Скандалът Theranos – призив за събуждане

Елизабет Холмс е основател и главен изпълнителен директор на биотехнологичната компания за кръвни тестове Theranos. 31-годишната Холмс е най-младата жена милиардер в САЩ, която е натрупала състоянието си сама. Компанията се оценява на 9 млрд. долара, от които над 4.5 млрд. е личният капитал на Холмс. Запазила е повече от половината от акциите в компанията. Умен ход…

Наричат я втори Стив Джобс. На стената в нейния кабинет е окачена разпечатана биография на Джобс. Дори стилът на Елизабет припомня за имиджа на основателя на Apple: скромна дреха в тъмни цветове, любим предмет от гардероба – черно поло. И тя като Джобс не е дипломирана във висше учебно заведение. Университет не са завършили и Марк Зукърбърг, Бил Гейтс и основателят на PayPal Питър Тил.

През 2003 г. Холмс основава компанията си с идеята, че човек би могъл да тества кръвта си за различни здравословни проблеми само с леко бодване на пръста и без да е нужно да дава големи количества кръв. Повече от десетилетие по-късно компанията процъфтява. Партнира си с Walgreens – най-голямата верига аптеки в САЩ, като във всяка аптека може да се направи анализ на кръвта, а резултатите стават готови след няколко часа.

Елизабет мразела иглите. През 2014 г. тя заявява пред CNN: „Наистина вярвам, че ако бяхме от друга планета и бяхме помислили заедно за методи за изтезание, идеята за забиване на игла в някого и за източването на кръвта му би била доста добра“.

Още докато била ученичка, Елизабет се обаждала многократно в университета в Станфорд, откъдето й повтаряли, че не приемат ученици. Тя настоявала, докато ръководителят на факултета не се съгласил да я изпита. Била приета веднага. Учила инженерна химия, но скоро напуснала университета.

Един от бившите й преподаватели в Станфорд в момента работи в нейната компания. Когато Холмс казва на Чанинг Робъртсън, че ще напусне Станфорд, за да създаде собствена компания, тя му предложила да го направи първия член на борда на директорите. Пред него тя споделила „целта ми е да създам система, която напълно да революционизира ефективността в здравеопазването. Искам да направя изцяло нова технология, която е насочена да помага на хората на всички равнища, независимо от географското им положение, етноса, възрастта или пола им.“ Робъртсън приел предложението за съвместна дейност и запознал Холмс с някои рискови инвеститори.

През октомври 2015 г. в Wаll Street Journal бе публикувана разследваща статия, в която се казва, че технологията, разработена от компанията Theranos, е достигнала своя лимит на възможности. Медицински експерти изразяват скептицизъм по отношение на високите цели, които компанията си поставя.

От своя страна Агенцията по храните и лекарствата (FDA) огласява свое решение, с което одобрява изследвания с миниатюрните кръвни контейнери само за херпес. Докато амбицията на Theranos е да прилага технологията за всички тестове, които разработва. FDA обявява кръвните контейнери за „неизяснено медицинско изделие“. Инспекторите са открили и пропуски в процеса по осигуряване на качеството в Theranos.

Технологията се нарича „Едисон“. Поради факта, че за изследване се ползва много малка фракция от кръвна проба, медицински специалисти се съмняват в точността на резултатите. Освен това те твърдят, че технологията е обвита в мистерия и компанията пази в тайна своите разработки.

В статията се подчертава, че Theranos избирателно предоставя информация на регулаторните органи, а това е огромна грешка за всяка компания, която иска да докаже, че нейната нова технология действително е работеща…

В публикацията на Wаll Street Journal се отправя критика, че в компанията има хора, които не разбират технологията. Те са членове на борда, сред

които са бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Джордж Шулц, пенсиониран адмирал, бивши правителствени служители, бивши сенатори и др.

Хората в борда, които имат необходимата професионална квалификация, са само двама – епидемиологът Уилиям Фъдж и бившият сенатор Бил Фръст – хирург.

Холмс отвръща на атаките. На пресконференция тя заявява, че изнесеното в доклада е необосновано и е базирано на фиктивни обвинения на некомпетентни и недоброжелателни бивши служители на Theranos, които не са били в позиция да разберат същността на технологията. Обвинява и журналистите от Wаll Street Journal, които не са проявявали интерес към многото доказателства, които определят технологията като пробив в науката.

„Престрелката“ продължава с огласяване на мнения на различни специалисти и наблюдатели. Джордж Чърч – учен в Харвардския медицински университет, е учуден, че в борда на компанията няма повече медицински експерти. Ерик Лейкин от консултантска фирма за медицински изследвания, който отишъл да си направи изследване в лаборатория на Theranos, казва, че не получил най-рекламираната услуга, а стандартна венозна процедура. Според Лейкин в борда на Theranos участват хора с политически връзки, които могат да влияят на законодателството в полза на компанията. Например сенатор Джон Маккейн, който не е в борда, се е ангажирал да лобира за законови промени, които да позволят пациентите сами да си взимат кръв, без участие на медицинско лице в процеса.

Обобщени, мненията изразяват по-скоро скептицизъм към технологията на Theranos заради липсата на публична информация за научните подходи и реализации в дейността на компанията, за качествата и възможностите на продукта. А тайнствеността, обграждаща компанията, е с цел да се държи критиката надалеч.

От всичко, казано по темата, се налага сравнението, че това, което прави Theranos, е изпитаната във времето стратегия за лов на инвеститори на Силиконовата долина – компаниите да спечелят от медийния шум, обграждайки продукта си в мистерия. Това обаче не е добра практика, защото откритията, особено тези в медицината, не трябва да се основават на недоказани твърдения.

Списание „Time“ определя Елизабет Холмс за една от 100-те най-влиятелни личности на 2015 г. В юбилейния си брой №400 списание „Форбс“ я поставя на корицата си и я класира на 121 място в ранглистата на най-богатите американци. Обширни очерци за нея публикуват много водещи американски издания. Неотдавна президентът Обама я нарече посланик на САЩ за глобалното развитие. Тя е сред носителите на престижни награди, член е на ръководствата на обществени организации и фондации.

Майкъл Черни – анализатор на инвестиционния риск, казва:

- В случая с Холмс става дума за успешна PR стратегия. Всичко си съвпада чудесно. Тя подреди парчетата от пъзела – напускането на университета, фобията от игли, хуманитарната цел на бизнеса. Прибавете и лозунга на Theranos „Една малка капка променя всичко“. Известно е, че всяка компания от тази сфера подлежи на партньорска проверка. Защо от Theranos я избягват толкова упорито, щом имат за цел добруването на човечеството, пита анализаторът.

Франк Партной – професор по право и финанси в университета в Сан Диего, автор на бестселъра „Изкуството на отлагането“, анализира стратегията на Холмс:

- Пренаситени сме с информация и постоянно сме притискани да вземаме решения. Хората обичат вдъхновяващите речи, чуват историята на една 31-годишна жена, която иска да промени света, виждат известни личности в борда, който я подкрепя. И си мислят: „това е толкова прекрасно и аз вярвам, че всичко е наред“. Постоянно се сблъсквам с това. Интелигентни и състоятелни хора започват напълно да вярват в невъзможни неща.

Ейлийн Шийл – говорител на стратегическия партньор на Theranos „Кливлънд клиник“, споделя:

- Theranos предлага пълен спектър изследвания по новата технология, но това е тяхно решение, не наше. Ние не можем да ги подкрепим.

Проф. Джери Йео – патоанатом в университет в Чикаго, директор на Клиничната химична лаборатория, казва:

- Не зная дали Холмс е следващата Стив Джобс, но не може да станеш невидим за няколко години и след това един ден да обявиш, че си създал технология, която ще промени света. Моите колеги и аз искаме информация за „Едисон“, след като продуктът бъде тестван в независими лаборатории. Известно е, че това може да бъде направено, без да се разкриват търговски тайни. Theranos обещават, че ще предоставят информация, но все отлагат, оправдавайки се със защита на интелектуалната собственост, или с опасения, че детайлната информация може да разколебае инвеститорите. Всъщност това поведение може да е добро за компанията, но е лошо за медицината.

Заради корпоративната тайна дори на най-далновидните инвеститори им е трудно да преценят къде да вложат средства, а какво да се каже за тези, които не са специалисти в дадената област… Такава ситуация е предпоставка за висока доходност, защото се привличат рискови инвестиции на хора, които залагат на успех въпреки скептичните оценки на специалистите. Примери не липсват. Над 5 млрд. долара е получила компания, обявила, че е близо до откриване на лечение на тумори чрез регенерация на стволови клетки … но резултати липсват.

От първоначалното финансиране на едно откритие до неговото признаване и въвеждане в клиничната практика минава много време. Междувременно инвеститорите, особено ако не са специалисти, могат да бъдат подвеждани да финансират проекта неограничено.

Експерти коментират, че в тези случаи намесата на регулаторните органи би била много полезна, но за съжаление обикновено те се включват твърде късно в процеса.

Лъженауката е проблемът

Вълнението около евентуално бъдещо откритие може да „източи“ сериозно финансиране от инвеститорите много преди институции като FDA да се намесят. Съществуват законови механизми за регулиране и контрол на дейността на Theranos, но това няма да спре други компании с подобни проекти.

В търсенето на сензационни публикации медиите не могат да устоят на разказваните от компаниите красиви приказки за постижения в името на хуманни цели. Колкото по-възторжени са публикациите, толкова по-бързо щраква капанът и инвестициите потичат. Едва когато избухне скандал, репортерите се осъзнават и започват да правят по-задълбочени проучвания. Но тогава вече е късно.

Източници:The Washington Post, New York Times, STAT, Bloomberg TV

Скандалът Theranos – призив за събуждане

Елизабет Холмс е основател и главен изпълнителен директор на биотехнологичната компания за кръвни тестове Theranos. 31-годишната Холмс е най-младата жена милиардер в САЩ, която е натрупала състоянието си сама. Компанията се оценява на 9 млрд. долара, от които над 4.5 млрд. е личният капитал на Холмс. Запазила е повече от половината от акциите в компанията. Умен ход…

Наричат я втори Стив Джобс. На стената в нейния кабинет е окачена разпечатана биография на Джобс. Дори стилът на Елизабет припомня за имиджа на основателя на Apple: скромна дреха в тъмни цветове, любим предмет от гардероба – черно поло. И тя като Джобс не е дипломирана във висше учебно заведение. Университет не са завършили и Марк Зукърбърг, Бил Гейтс и основателят на PayPal Питър Тил.

През 2003 г. Холмс основава компанията си с идеята, че човек би могъл да тества кръвта си за различни здравословни проблеми само с леко бодване на пръста и без да е нужно да дава големи количества кръв. Повече от десетилетие по-късно компанията процъфтява. Партнира си с Walgreens – най-голямата верига аптеки в САЩ, като във всяка аптека може да се направи анализ на кръвта, а резултатите стават готови след няколко часа.

Елизабет мразела иглите. През 2014 г. тя заявява пред CNN: „Наистина вярвам, че ако бяхме от друга планета и бяхме помислили заедно за методи за изтезание, идеята за забиване на игла в някого и за източването на кръвта му би била доста добра“.

Още докато била ученичка, Елизабет се обаждала многократно в университета в Станфорд, откъдето й повтаряли, че не приемат ученици. Тя настоявала, докато ръководителят на факултета не се съгласил да я изпита. Била приета веднага. Учила инженерна химия, но скоро напуснала университета.

Един от бившите й преподаватели в Станфорд в момента работи в нейната компания. Когато Холмс казва на Чанинг Робъртсън, че ще напусне Станфорд, за да създаде собствена компания, тя му предложила да го направи първия член на борда на директорите. Пред него тя споделила „целта ми е да създам система, която напълно да революционизира ефективността в здравеопазването. Искам да направя изцяло нова технология, която е насочена да помага на хората на всички равнища, независимо от географското им положение, етноса, възрастта или пола им.“ Робъртсън приел предложението за съвместна дейност и запознал Холмс с някои рискови инвеститори.

През октомври 2015 г. в Wаll Street Journal бе публикувана разследваща статия, в която се казва, че технологията, разработена от компанията Theranos, е достигнала своя лимит на възможности. Медицински експерти изразяват скептицизъм по отношение на високите цели, които компанията си поставя.

От своя страна Агенцията по храните и лекарствата (FDA) огласява свое решение, с което одобрява изследвания с миниатюрните кръвни контейнери само за херпес. Докато амбицията на Theranos е да прилага технологията за всички тестове, които разработва. FDA обявява кръвните контейнери за „неизяснено медицинско изделие“. Инспекторите са открили и пропуски в процеса по осигуряване на качеството в Theranos.

Технологията се нарича „Едисон“. Поради факта, че за изследване се ползва много малка фракция от кръвна проба, медицински специалисти се съмняват в точността на резултатите. Освен това те твърдят, че технологията е обвита в мистерия и компанията пази в тайна своите разработки.

В статията се подчертава, че Theranos избирателно предоставя информация на регулаторните органи, а това е огромна грешка за всяка компания, която иска да докаже, че нейната нова технология действително е работеща…

В публикацията на Wаll Street Journal се отправя критика, че в компанията има хора, които не разбират технологията. Те са членове на борда, сред

които са бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Джордж Шулц, пенсиониран адмирал, бивши правителствени служители, бивши сенатори и др.

Хората в борда, които имат необходимата професионална квалификация, са само двама – епидемиологът Уилиям Фъдж и бившият сенатор Бил Фръст – хирург.

Холмс отвръща на атаките. На пресконференция тя заявява, че изнесеното в доклада е необосновано и е базирано на фиктивни обвинения на некомпетентни и недоброжелателни бивши служители на Theranos, които не са били в позиция да разберат същността на технологията. Обвинява и журналистите от Wаll Street Journal, които не са проявявали интерес към многото доказателства, които определят технологията като пробив в науката.

„Престрелката“ продължава с огласяване на мнения на различни специалисти и наблюдатели. Джордж Чърч – учен в Харвардския медицински университет, е учуден, че в борда на компанията няма повече медицински експерти. Ерик Лейкин от консултантска фирма за медицински изследвания, който отишъл да си направи изследване в лаборатория на Theranos, казва, че не получил най-рекламираната услуга, а стандартна венозна процедура. Според Лейкин в борда на Theranos участват хора с политически връзки, които могат да влияят на законодателството в полза на компанията. Например сенатор Джон Маккейн, който не е в борда, се е ангажирал да лобира за законови промени, които да позволят пациентите сами да си взимат кръв, без участие на медицинско лице в процеса.

Обобщени, мненията изразяват по-скоро скептицизъм към технологията на Theranos заради липсата на публична информация за научните подходи и реализации в дейността на компанията, за качествата и възможностите на продукта. А тайнствеността, обграждаща компанията, е с цел да се държи критиката надалеч.

От всичко, казано по темата, се налага сравнението, че това, което прави Theranos, е изпитаната във времето стратегия за лов на инвеститори на Силиконовата долина – компаниите да спечелят от медийния шум, обграждайки продукта си в мистерия. Това обаче не е добра практика, защото откритията, особено тези в медицината, не трябва да се основават на недоказани твърдения.

Списание „Time“ определя Елизабет Холмс за една от 100-те най-влиятелни личности на 2015 г. В юбилейния си брой №400 списание „Форбс“ я поставя на корицата си и я класира на 121 място в ранглистата на най-богатите американци. Обширни очерци за нея публикуват много водещи американски издания. Неотдавна президентът Обама я нарече посланик на САЩ за глобалното развитие. Тя е сред носителите на престижни награди, член е на ръководствата на обществени организации и фондации.

Майкъл Черни – анализатор на инвестиционния риск, казва:

- В случая с Холмс става дума за успешна PR стратегия. Всичко си съвпада чудесно. Тя подреди парчетата от пъзела – напускането на университета, фобията от игли, хуманитарната цел на бизнеса. Прибавете и лозунга на Theranos „Една малка капка променя всичко“. Известно е, че всяка компания от тази сфера подлежи на партньорска проверка. Защо от Theranos я избягват толкова упорито, щом имат за цел добруването на човечеството, пита анализаторът.

Франк Партной – професор по право и финанси в университета в Сан Диего, автор на бестселъра „Изкуството на отлагането“, анализира стратегията на Холмс:

- Пренаситени сме с информация и постоянно сме притискани да вземаме решения. Хората обичат вдъхновяващите речи, чуват историята на една 31-годишна жена, която иска да промени света, виждат известни личности в борда, който я подкрепя. И си мислят: „това е толкова прекрасно и аз вярвам, че всичко е наред“. Постоянно се сблъсквам с това. Интелигентни и състоятелни хора започват напълно да вярват в невъзможни неща.

Ейлийн Шийл – говорител на стратегическия партньор на Theranos „Кливлънд клиник“, споделя:

- Theranos предлага пълен спектър изследвания по новата технология, но това е тяхно решение, не наше. Ние не можем да ги подкрепим.

Проф. Джери Йео – патоанатом в университет в Чикаго, директор на Клиничната химична лаборатория, казва:

- Не зная дали Холмс е следващата Стив Джобс, но не може да станеш невидим за няколко години и след това един ден да обявиш, че си създал технология, която ще промени света. Моите колеги и аз искаме информация за „Едисон“, след като продуктът бъде тестван в независими лаборатории. Известно е, че това може да бъде направено, без да се разкриват търговски тайни. Theranos обещават, че ще предоставят информация, но все отлагат, оправдавайки се със защита на интелектуалната собственост, или с опасения, че детайлната информация може да разколебае инвеститорите. Всъщност това поведение може да е добро за компанията, но е лошо за медицината.

Заради корпоративната тайна дори на най-далновидните инвеститори им е трудно да преценят къде да вложат средства, а какво да се каже за тези, които не са специалисти в дадената област… Такава ситуация е предпоставка за висока доходност, защото се привличат рискови инвестиции на хора, които залагат на успех въпреки скептичните оценки на специалистите. Примери не липсват. Над 5 млрд. долара е получила компания, обявила, че е близо до откриване на лечение на тумори чрез регенерация на стволови клетки … но резултати липсват.

От първоначалното финансиране на едно откритие до неговото признаване и въвеждане в клиничната практика минава много време. Междувременно инвеститорите, особено ако не са специалисти, могат да бъдат подвеждани да финансират проекта неограничено.

Експерти коментират, че в тези случаи намесата на регулаторните органи би била много полезна, но за съжаление обикновено те се включват твърде късно в процеса.

Лъженауката е проблемът

Вълнението около евентуално бъдещо откритие може да „източи“ сериозно финансиране от инвеститорите много преди институции като FDA да се намесят. Съществуват законови механизми за регулиране и контрол на дейността на Theranos, но това няма да спре други компании с подобни проекти.

В търсенето на сензационни публикации медиите не могат да устоят на разказваните от компаниите красиви приказки за постижения в името на хуманни цели. Колкото по-възторжени са публикациите, толкова по-бързо щраква капанът и инвестициите потичат. Едва когато избухне скандал, репортерите се осъзнават и започват да правят по-задълбочени проучвания. Но тогава вече е късно.

Източници:The Washington Post, New York Times, STAT, Bloomberg TV

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.