Роботизираната хирургия може да бъде прилагана при пациенти с различни заболявания – сърдечно-съдови, коремни, гинекологични и урологични. Ние използваме робота „Да Винчи” за гинекологични интервенции предимно за жени с онкологични заболявания. Наистина става дума за скъпа дейност, която обаче е с доказан ефект.

В продължение на две години и половина системата работеше със средства по проект на европейските фондове за развитие на високите технологии. Парите обаче свършиха и бе необходимо държавата да поеме своя ангажимент, като създаде този тип остойностена клинична пътека. Още през февруари м.г. започнах контакти с МЗ, с председатели на комисии, срещнах се с премиера Бойко Борисов, както и с директора на НЗОК. Получавах само обещания, които не доведоха до нищо. Самият аз се уморих да обикалям по институциите. Моята задача е да работя, да се грижа за пациентите си, а не да ходя и да търся пари за робота. Това е ангажимент на държавата. Защото става дума за работеща ефективна технология, призната в целия свят. За интервенции са записани жени дори за април.Какво ще се случи в крайна сметка?

Поддръжката на апаратурата, което включва сервиз и инструменти, струва около 8 хил. лв. за 90 операции. В момента разполагаме с инструменти за интервенции на още 6 жени, които ще бъдат оперирани през първите две седмици на месец януари. След това няма да спрем да работим, но пациентките сами ще трябва да заплащат.
Една операция струва не по-малко от 13 хил. лв. и не бива да се допуска болните да бъркат в собствения си джоб. В Румъния например също разполагат с 2 робота, но те са хирургични. Там функционира Национална програма по хирургия, провеждана от държавата, която осигурява част от средствата. В Гърция и в Италия пък държавата финансира цялата дейност. Единствено в България болните ще трябва да заплащат.

До момента над 300 пациентки са се възползвали от предимствата на роботизираната хирургия. Става дума предимно за млади жени с онкологични гинекологични заболявания. Така например имахме случай на 200-килограмова жена на 30-35 години и никой не пожела да я оперира, защото беше много пълна и една интервенция можеше да бъде фатална. Единствената алтернатива беше роботът. Днес жената е жива и здрава.

Проф. Григор Горчев – ректор на МУ в Плевен