Темата за трансджендър идентификацията сега е много съществена в обществото, медиите, политиката и в други среди като спорта, включително и на последната олимпиада в Токио. Въпросите там бяха за тяхното участие в спортните състезания, в кои обществени тоалетни те могат да влизат и много други, включително се търсеше отговор на въпроса дали са „той“ или „тя“.
В средата на миналия век тези личности са се наричали транссексуални, като през 1965 г. J. Oliven въвежда термина трансджендър, който започва да се налага вместо транссексуалност. Сега се използва предимно следната терминология: трансмъж – личност, която е родена като жена, но се идентифицира като мъж, трансжена – личност, която е родена като мъж, но се идентифицира като жена, цисмъж – личност, която е родена като мъж и се идинтифицира като такъв, и цисжена – личност, която е родена като жена и се идентифицира като такава.   Невронауката има възможност да отговори на редица въпроси, свързани с трансджендър състоянието, но това често не е много лесно.
Stuart Ritchie и неговите сътрудници от Университета в Единбург през 2018 г. са изследвали 2500 мозъка на мъже и жени. Установили са, че мъжките мозъци имат по-голям обем и по-голяма повърхност на крайномозъчната кора. Жените са имали по-малки мозъци, но при тях кората на крайния мозък е била по-дебела. При тях по-голяма е била повърхността на медиалната префронтална кора, а при мъжете хипокампусът е бил по-обемен. Винаги трябва да бъдем много внимателни с такива данни, тъй като не всички мозъци отговарят на намерените резултати.
Някои изследователски групи от невроучени търсят в мозъка информация за половата идентичност. Установени са части на мозъка, които показват известни полови различия. Такава структура е nucleus striaе  terminalis,  която е част от лимбичната система. Преди повече от двадесет години заедно с д-р Стефанова, сега професор в Инсбрук, Австрия, публикувахме монография на английски в Springer за половите различия в nucleus striae terminalis, в която описвахме, че при плъхове половите различия се изразяваха в обема на ядрото, броя на невроните и различията в развитието на някои неврони, които използват различни трансмитери. При хората това ядро е 2,5 пъти по-голямо при мъжете, отколкото при жените, като регулира емоционалното състояние, поведението, мотивацията за социално поведение и поведенчески полови различия. Смущения във функциите на ядрото водят до психични и психиатрични проблеми – страх, агресивно и антисоциално поведение, неадекватно родителско поведение и други.
Групата на Dick Swaab в Амстердам изследва мозъците на трансжени, които са били родени като мъже, но след това са станали жени. Те са имали един много малък nucleus striae terminalis, който е отговарял на размера на това ядро при жените. Все пак трябва да се има предвид, че изследваните мозъци са били само на шест личности и остава въпросът може ли тези данни да ги пренасяме към живия мозък, а и не се е знаело дали тези личности не са вземали женски полови хормони приживе.
Съществен проблем е малкият брой на изследваните мозъци. Всъщност броят на трансджендър индивидите е малък – около 4.6 на 100 000 население, следователно в нашата страна трябва да има около 300 такива случая. В последните 10 години редица изследователски екипи са включени в изследването на този проблем. За да имат по-голяма достоверност, изследователските групи в света
са формирали ENIGMA-Gender Studies Working Group, за да съберат повече случаи за изследване. Важно условие е изследваните да не са вземали хормони. Изследванията с магнитен резонанс са показали, че мозъчната структура на трансиндивидите не може  изобщо да се причисли към структурата на мъжките и женските мозъци на цисиндивидите. Някои области на мозъка на изследваните са имали обеми, типични за  “женските“ мозъци, а при други съответните области са имали обеми, типични за „мъжките“ мозъци. При други изследвани области, като площта на крайномозъчната кора, са открити междинни стойности между мъжките и женските мозъци. Изследователският екип на Ute Habel от университетската клиника в Аахен е установил, че трансджендър личностите имат собствен генотип на мозъка, като той не може да се причисли към цисмъжете и цисжените. Rosa Fernandez  от университета в Ла Коруня в Испания е установила, че генът на естрогенните рецептори при трансмъже има по-често определени вариации отколкото при цисжените. Следователно има генетична основа при трансиндивидите, която е модулирала развитието на техните мозъци. Пример за това е, че индикатор за нивото на тестостерона е повлияването на съотношението на дължината на безименния пръст, който при мъжкия пол е по-дълъг от показалеца. При жените съотношението е обратно – по-дълъг показалец и по-къс безименен пръст. Изследователската група на Johannes Kornhuber от университета в Ерланген-Нюрнберг е установила, че трансжените са показвали стойности подобни при цисжените. Би трябвало да се приеме, че нивата на тестостерон в плода по време на бременността повлияват на половата идентичност на момчетата и мъжете.
Някои изследователи възприемат, че трассексуалността е свързана също и с промени в невроналните мрежи в хипоталамуса, който е свързан с регулацията на редица хормони, включително и половите, и участва в осъществяването на редица сексуални реакции. В подкрепа на това са резултатите на групата на Hans Berglund от Каролинската университетска болница в Стокхолм. Те са установили, че при подушване на мъжки мирис се е активирала една част от хипотоламуса на трансжените и цисжените. Тази част на хипоталамуса се е активирала при цисмъжете, които са подушвали женски мирис. Една друга част на хипоталамуса се е активирала, когато трансжени са подушвали женски мирис. Тези изследователи приемат, че транссексуалността е свързана с определени невронални кръгове в хипоталамуса, които не са типично организирани, както е при вродения пол.
Има изследвания на деца по тези
проблеми, като се установява, че пубертетът има една решаваща роля за половото диференциране на мозъка. По правило половата идентичност отговаря на тази, която е приета при раждането, но при трансиндивидите не е така.
Голям брой от трансджендърите са нещастни с определения си пол при раждането, не могат да предприемат никакви мерки да променят това си състояние. Много от трансджендърите са редовно дискриминирани, отхвърляни от обществото и са жертва на насилие. Трябва да се има предвид, че не малко от тях страдат от депресии, страхови неврози, мисли за самоубийство.
Трябва да се има предвид още, че са изследвани трансджендъри, които ясно се определят като мъж или жена. Освен тях има и други варианти: джендър различни хора (странни, флуидни, но не бинарни), които не се идентифицират с двата пола, с никой от тях, с един „свободен“ пол – един път като жена, друг път като мъж. Невронауката все още не е достигнала до тяхното изследване.
Всички тези случаи съществуват в обществото и никои не е виновен как се е формирал мозъкът му по време на пренаталното развитие.

Акад. Владимир Овчаров