Внедряването на изкуствен интелект (ИИ) в здравната система вече не е далечно бъдеще, а реална необходимост. Докато водещи болници по света използват ИИ за анализ на данни, управление на ресурси и прогнозиране на здравни грижи, България се изправя пред ключов въпрос: как да се възползва от тази технологична вълна, за да подобри здравните грижи и да подготви системата за предизвикателствата на утрешния ден.
България не тръгва от нулата. Имаме традиции в сферата на информационните технологии, а българските специалисти – както в медицината, така и в ИТ-сектора – са търсени в цял свят. Това е стратегическо предимство, което може да се използва за изграждане на собствен модел на дигитална трансформация в здравеопазването.
В основата на този преход обаче трябва да стоят ясна визия и координирана стратегия. Нужно е широко професионално и обществено обсъждане – с участието на лекари, здравни мениджъри, ИТ-експерти, университети и пациентски организации. Така ще се гарантира, че технологиите се прилагат не само ефективно, но и етично и в полза на пациента.
Законодателството също трябва да бъде подготвено. Все още липсва нормативна рамка, която ясно да дефинира отговорността при използването на алгоритмични решения, защитата на чувствителни здравни дан-
ни и етичните граници в автоматизацията. Създаването на такава рамка трябва да започне още сега – в диалог с експертите и с поглед към добрите международни практики.
Не по-малко важна е нуждата от разяснителна кампания. Сред медицинския персонал често се срещат опасения, че ИИ ще замени човешкия труд. Всъщност целта е различна – да се автоматизират рутинните за-
дачи и да се освободи време за по-важната, човешката част от медицинската професия: общуването, грижата и преценката.
Изкуственият интелект ще промени ролите, но и ще създаде нови – като анализатори на здравни данни, координатори на цифрови системи и експерти по дигитална етика.
Подготовката на кадрите трябва да започне сега. Необходими са целенасочени обучения по дигитална грамотност – както за лекарите, така и за специалистите по здравни грижи, които често първи боравят с болнични информационни системи. Също така трябва да се инвестира в повишаване на квалификацията на т.нар. „тихи герои“ в болничната администрация – отчетници, административни сътрудници, системни администратори. Именно те ще бъдат гръбнакът на устойчивото прилагане на ИИ в практиката.
Един от големите плюсове на ИИ е способността му да анализира огромни обеми данни за кратко време. Така той може да подпомогне мениджмънта на болниците, да прогнозира нуждите от легла или персонал, да оптимизира логистиката и дори да сигнализира за рискови па-
циенти още преди появата на симптоми. Но, за да се използва този потенциал, са необходими инвестиции не само в технологии, а и в инфраструктура, свързаност и киберсигурност.
Въвеждането на ИИ в здравеопазването не трябва да става прибързано. Това е стратегическа промяна, която изисква лидерство, визия и дългосрочен ангажимент. България има шанс не просто да догонва, а да изгради свой, адаптиран и работещ модел – чрез съчетание на местни ресурси, европейски партньорства и световен опит.
Изкуственият интелект не е заплаха, а инструмент. А в ръцете на подготвени хора и при ясно дефинирани правила, той може да се превърне в ключ към по-достъпно, ефективно и хуманно здравеопазване за всички българи.
Станимира Томова