Проф. Пенка Переновска – председател на организационния комитет и началник на Детска клиника в УБ „Александровска“:
Ще започна с факта, че по традиция юбилейната национална конференция за ОПЛ и педиатри с международно участие организираме в навечерието на светлия български празник 24 май. Пак по традиция провеждаме форума край морския бряг. Историята на този форум датира от 1999 г., когато по инициатива на доц. И. Калев и двама около него – проф. Бошева и аз, спонтанно решихме да стартираме педиатрични дни. Започнахме в Созопол с 50-60 участници, с няколко фирми и всички лектори бяха от нашата клиника. Почетен председател на оргкомитета бе тогавашният декан проф. Н. Цанков. От 2006 г. станаха до 200 участниците. През тази година бяха регистрирани 650 участници и още 40-50 слушатели. Вече за осма година форумът се организира на Слънчев бряг.
Винаги сме срещали подкрепа от Медицинския факултет – от 6 години почетен председател е деканът проф. М. Маринов. През последните години събитието премина под патронажа на ректората на МУ в София.
С времето преценихме, че е подходящо форумът да прерасне в конференция, за да поканим и общопрактикуващи лекари – сред тях интересът е голям, а е известно, че голяма част от тях лекуват и деца. Постепенно разширихме тематиката и лекторите – през тази година събитието включваше над 80 лектори, като 70 на сто от тях са хабилитирани лица. Присъстваха и 8 национални консултанти по различни специалности. Всичко това е важно, то очертава научната значимост на форума.
И през тази година тематиката бе многообразна. Първата сесия е свързана с имунология и алергология, сега включихме и дерматология. Винаги има интерес към тези проблеми, залата бе пълна, модератори бяха проф. Е. Наумова, проф. Л. Митева, акад. Б. Петрунов. Основните разгледани проблеми бяха свързани с имунната система, с лекарствената практика, с особеностите на псориазиса при децата. Встъпителната лекция на акад. Петрунов за алергичните заболявания предизвика огромен интерес, значимостта се определя от факта, че тези заболявания зачестяват.
По данни за ЕС сега всяко четвърто дете в Европа е алергично, очаква се след 2020 г. всеки втори човек да има някакви алергични проблеми. В България и в нашата клиника спазваме европейските консенсуси за лечение на астмата и смятам, че българската школа за лечение на алергичните заболявания – специално на бронхиалната астма, е на много високо ниво.
Ваксинопрофилактиката бе втора изключително важна тема. Модератори бяха двамата водещи специалисти – проф. Т. Кантарджиев и проф. М. Кожухарова. За пръв път бе презентирана шествалентна ваксина, която предстои да бъде включена в имунизационния календар. Представени бяха и три национални програми – срещу папилома вирусните инфекции, срещу респираторния синцитиален вирус, и бъдещата национална програма срещу ротавирусните инфекции.
Трите ваксини – срещу HPV, срещу RSV, срещу ротавирусните инфекции, са препоръчителни, но според националните програми са реимбурсирани – ще бъдат заплащани от НЗОК на всеки, който пожелае. Смятам, че това е голямо достижение за България.
Кръгла маса по социална медицина събра много участници. Модераторите проф. Г. Петрова и проф. Вл. Пилософ създадоха атмосфера за градивна дискусия по основни проблеми – финансиране на редките болести, диабет и неговите усложнения, офталмологичните проблеми на децата /те са обект и на Българската Коледа/, хроничните заболявания на децата и необходимата грижа, медицинските стандарти в сферата на пневмологията и фтизиатрията. Не бяха подминати и стресът, храненето на децата, както и тенденциите в детската заболяемост и смъртност.
По решение на организационния комитет изводите и препоръките от кръглата маса бяха обобщени, приети и изпратени до съответните институции – МЗ, НЗОК, комисия по редки болести и т.н.
Повече от 10 години голям интерес предизвиква сесията по неврохирургия и неврология, модерирана от проф. И. Литвиненко и проф. И. Иванов. Лекциите бяха изключително интересни, коментирани бяха гърчовите състояние, епилептичните пристъпи и тяхното овладяване. С голям интерес бе изслушана презентацията на екип от УБ „Св. Иван Рилски“ с ясна насоченост към ОПЛ и педиатрите.
Темите от сферата на хирургията, ортопедията и травматологията – толкова актуални при децата, бяха обект на сесия, модерирана от проф. О. Бранков, доц. П. Стефанова. Разгледани бяха различни аспекти на хирургичните заболявания в детската възраст с акцент върху ранната диагностика в доболничната помощ и пътя на детето до специализирана клиника. Интересна бе презентацията на доц. Г. Момеков за болката в детската възраст. Това е една много разисквана тема в последните години, СЗО дори бе обявила година на болката при децата.
Бих искала да откроя симпозиума на фирма „Натурпродукт“ с акцент върху най-честата симптоматика при острите респираторни инфекции. Презентациите не бяха фирмени, а представиха актуални данни за честотата, етиологията, клиниката и терапевтичните подходи при остри инфекции в детската възраст от чисто практическа гледна точка.
Друга тема, която се посреща с интерес повече от 12 години, бе по кардиология, пулмология и онкохематология. Модераторите проф. Т. Донова, доц. В. Калева, проф. Т. Шмилев подпомогнаха лекторите за създаване на възможности за активна дискусия.
В постерната сесия бяха представени 28 постера на български и чуждестранни автори с различна тематика. Комисия с председател проф. П. Минчев модерира сесията, най-добрите получиха награди.
При пълна зала премина сесията, която е обичана от всички – за случаи от клиничната практика. Представиха се млади специалисти, които разискваха конкретни казуси с анализ на симптоми, изследвания, поведение на лекуващия лекар, ниво, на което да се извършва лечението и др. Модератор бе един от доайените на българската педиатрия доц. А. Анадолийска, която има огромен практически опит. Традиционна е и сесията за генетика и ендокринология, тъй като вече почти няма заболяване, в което да не участват генетични фактори. Свои лекции представиха водещи специалисти – проф. И. Търнев, проф. Е. Симеонов, проф. Здр. Каменов и др.
Професионалистите по здравни грижи участваха в специална сесия за обсъждане и коментар за ролята им при конкретни състояния и заболявания, за мястото на медицинската сестра при медицинското обслужване и обгрижване на бежанците. Всичко това стана възможно поради доброто партньорство с асоциацията на специалистите по здравни грижи.
Искам да подчертая, че националната конференция за ОПЛ и педиатри не бе място за формално изнасяне на доклади, а средище за срещи на много специалисти и колеги от различни нива на здравната система. Важно е да се отбележи, че в продължение на 15 години бяха създадени и много приятелства, които помагат във всекидневната работа.
Разбра се още, че няма енциклопедисти в наше време, че съвременната диагностика и лечение изискват интердисциплинарен подход и добра връзка между доболничната и болничната помощ. Защото всички ние сме от едната страна на барикадата и никакво противопоставяне не може да има между нас.
Въпросите от участниците бяха различни. Много коментирана бе бронхиалната астма, която стана често срещано заболяване – има пациенти с хипердиагностика, други са неразпознати, коментирани бяха въпроси къде да бъдат изпращани децата за уточняване. Обсъдени бяха и инхалаторните устройства, тъй като у нас има доста грешки и неуспешно лечение поради това, че се прилагат неподходящи, несъответстващи устройства. Когато става дума за малки деца, често те не могат технически да изпълнят процедурата и това опорочава резултатите.
Друг много обсъждан въпрос бе, че у нас родителите и децата невинаги са добре обучени за поведение при определено състояние – например при диабета, при астматичен пристъп, при аспирация на чужди тела, при хроничните болести. Оказа се, че в забързаното ни темпо често не намираме време за такова обучение, което е изключително важно.
В дискусията за вирусните инфекции стана дума и за антибиотичното лечение. Получава се парадокс. Цифрите сочат, че 70-80 процента от заболяванията са с вирусна етиология, но пък става ясно, че в 80 процента се назначават антибиотици.
Беше цитиран главният здравен инспектор на Великобритания, който пред Ройтерс казва, че резистентността означава катастрофа, защото ще дойде един момент сред години, когато можем да загинем от една обикновена рана.
Педиатрията включва и превенция, хранене, закаляване, ваксинопрофилактика и т.н. Нашата генерация е обучавана като педиатри. В последните години бяха създадени т. нар. подспециалности. Причината е в огромния обем на информация, на диагностични и терапевтични познания. Но ние сме обсъждали въпроса и пледираме, че е нужно първо специализиращите да учат педиатрия, а след това например детска гастроентерология, детска нефрология и др. Стандартът по педиатрия е готов от февруари 2014 г. Сега се изработват стандартите по малките специалности. Аз смятам, че те трябва да имат за основа стандарта по педиатрия.
В заключение ще споделя, че на конференцията присъстваха за щастие и много млади колеги – 70 на сто от членовете на организационния комитет бяха наши сътрудници, докторанти, специализанти и те работиха много, защото такова мащабно събитие не се организира лесно. По принцип обаче педиатрите намаляват и това подчерта на конференцията проф. Вл. Пилософ, който е председател на Българската педиатрична асоциация. Педиатрията не е атрактивна за младите лекари, нашата задача е да я направим искана, желана специалност. Твърдя, че българската педиатрична школа осигурява подготовка на високо ниво. И българските педиатри се представят блестящо в чужбина. Въпрос на институциите е как да задържат специалистите у нас. И обществото, и родителите, и медиите са длъжници на педиатрите.
