Николай Хаджидончев – председател на БГФармА, отговаря на въпроса как да излекуваме лекарствената политика.
- Уважаеми г-н Хаджидончев, как оценявате българския пазар на лекарства с днешна дата?
- Ще започна с факта, че от публичния ресурс за лекарства все още много малка част се отделя за генерични медикаменти. Не за пръв път нашата асоциация БГФармА изтъква, че генеричните продукти са голяма част от обема на предписваните лекарства, която потребява малка част от средствата. Трудно е да се цитират точни цифри, защото все още НЗОК не предоставя публична информация колко са разходите за иновативни и колко за генерични медикаменти, които са заплащани от институцията. Така или иначе доминиращо публичните средства се разпределят за иновативни продукти – таргетна терапия, редки болести и т.н. Това донякъде е нормално. Не е нормално обаче да бъде практика тогава, когато е налице недостиг на финансов ресурс.
- Какво се прави при недостиг, който у нас е хроничен?
- Отговорът може да се открие във всяка друга държава – и в Европа, и в САЩ – започва се прогенерична политика. Правителствата и здравните власти се обръщат към генеричната индустрия, за да спестят средства.
Лекуват се максимален брой болни – качествено, подчертавам, с минимални средства. И така останалият ресурс се насочва за иновативни терапии, които са скъпи, защото за тях са вложени големи инвестиции. Ето елемент от рецептата.
-У нас налице ли е такъв прогенеричен процес?
- Определено в България не е такава посоката при вземане на решения. Отчитаме прецеденти – изключително бързо се включват новите иновативни терапии, те изискват голям ресурс. После – в края на годината, ресурсът е изчерпан. Например в сферата на масовите хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови и др. все още голяма част от потребяваните продукти са оригинални. Това води до една налагана мантра, че у нас цените на лекарствата са високи. Експертите многократно са обяснявали, че това не е вярно, защото механизмът на рефериране включва най-ниски цени от Европа.
Коректността изисква да кажем, скъпо става за пациента тогава, когато трябва да доплаща частично за оригинални медикаменти. Защото НЗОК поема процент от най-ниската цена в една група, а болният доплаща за цената на оригиналния продукт. Затова е скъпо.
Голям е броят на болните с масови заболявания и точно те най-много доплащат за оригиналните продукти – така се формира мнението колко са скъпи лекарствата. Ако се предписват генерични лекарства, доплащането е минимално, нещата ще се успокоят. Ще кажа например, че моите родители се лекуват само с генерични продукти. Ще повторя – бързият достъп до иновативните продукти е добър за болния и е минус за ограничения обществен ресурс. Следователно друг елемент от рецептата е да се открие баланс – как да излекуваш максимален брой болни с оптимална и качествена терапия, да осигуряваш и нови животоспасяващи продукти така, че едното да допълва другото. Труден баланс. Ние от БГФармА смятаме, че баланс може да се постигне, когато там, където има генерични, НЗОК не заплаща за оригинални. Защо не се каже – например в кардиологията, където има много продукти – НЗОК отпуска безплатно за осигурения болен тези и тези генерични продукти, а ако някой желае оригинален, да си доплати. Известно е, че сърдечно-съдови болести се лекуват от комбинация от 3 или 4 медикамента. Те могат да бъдат гарантирани от системата. Доказано е, че генеричните медикаменти в пъти намаляват харча на обществени средства. Не бива да се спекулира повече и с темата за качеството на медикаментите – те подлежат на същите правила, както и оригиналните.
-Къде сме ние в момента?
- Не сме на правилното място. Не сме изработили правила за адекватна лекарствена политика. Не бива да подминаваме и факта, че за да има такава политика, нужна е и адекватна здравна политика. Така се случи в последните години, че правим здравната реформа на парче.
Вземат се внезапни решения, за да се овладее дадена криза – обикновено когато средствата свършват. Тези решения обикновено не помагат, после се отхвърлят и т.н. Следователно, за да постигнем адекватна лекарствена политика, трябва да извървим пътя на прословутата здравна реформа – колко и какви болници, качество на дейностите, качество на лекарите, заплащането им, стандартите и др. Става дума за теми, които непрестанно се дискутират, но никога в контекста на единна здравна стратегия, а като отделни елементи – дори понякога се стига до взаимно изключващи се решения. За да се постигне стратегия, първо е необходима приемственост – у нас всеки следващ отрича всичко от предишните, макар всички да се съгласяват, че една здравна стратегия, една реформа не може да се направи в един мандат. Затова е необходимо национално съгласие за здравната политика на всички субекти, нужно е обединение – дали за политика 2020, или вече за стратегия 2025. Има ли консенсус по темите на здравеопазването, тогава ще говорим и за консенсус по темата за лекарствената политика.
Сега знаем, че действа Съвет по национална сигурност. Защо да не бъде формиран и Съвет за национална здравна политика? Във всяка политическа партия има експерти и подготвени хора – те обаче не се събират заедно, а резултатите виждаме. Една здравна политика не се прави за кратко и на парче. Тя трябва да гарантира сигурност за нас, за нашите родители, но и за нашите деца.
Ще се спра и на друг аспект. Наскоро Световната банка в доклад за стратегическите задачи на икономиката на България постави на трето място укрепването на фармацевтичната индустрия у нас. В момента в заводите на членовете на БГФармА работят 15 хиляди души, които са заети с производството, дистрибуцията и продажбата на генерични медикаменти. Ние заемаме 10-процентен дял от европейската генерична индустрия, а е известно, че Европейският съюз е прогенерично настроен. Нашите заводи са част от икономиката на страната, изнасяме в чужбина. Затова смятам, че заслужаваме съответното внимание.
Развитието на българската генерична индустрия е част от икономическото развитие на страната, нали?
Трябва да се подпомага това развитие. А не с различни хаотични мерки да съсипваме този клон от българското производство.
- Съгласна съм. Но продължавам да питам кой ще напише рецептата: МЗ прави правилата, ИАЛ контролира, НЗОК пък разпределя ресурса. Кой?
- Трудно е да се напише рецепта при ограничен финансов ресурс. Ще напомня още нещо, което често коментираме – държавата не е коректен платец на вноските за възрастни и за деца, а самата тя налага правилата, по които да се разпределят средствата. Сега плащащите здравни вноски върху най-високата ставка всъщност финансират лечението на тези хора, за които отговорност има държавата. Затова и правилата трябва да се пишат от т.нар. staкeholders, т.е. от всички заинтересовани страни. Което пак поставя въпроса за необходимия консенсус за развитието на системата.
- Има и друг аспект – лекарствената политика се прави от политиците, но терапевтичните решения вземат лекарите…
- Естествено е представители на БЛС да участват във всички процеси. Може икономистите да напишат перфектни икономически правила и да се окаже, че те са неприложими. Защото лекарят е пряката връзка на системата с пациента.
Сега твърдим, че правим всичко за пациента. Но у нас това е само на теория, а най-често болният остава извън скобите на уравненията. Кое е главното – болният да бъде излекуван. Кой знае как – лекарят. После останалите трябва да създадат условия това да се случи.
- Българският лекар също се пообърка в тия реформи на парче…
- Да, защото и българският лекар често оставаше извън скобите на уравнението – други пишеха и уравненията, и решенията в здравната система.
- Сега да погледнем и актуалната тема за предложените промени в Закона за здравното осигуряване, които се отнасят до лекарствената регулация. УС на БГФармА реагира почти светкавично.
- Нашите възражения са в няколко посоки. Да започнем с идеята да закрият съвета по цени и реимбурсация и да направят комисия в МЗ. Ако нещо ще се подобри, добре. Но на базата на исторически опит ние помним, че когато създаваха съвета, работата спря почти шест месеца, докато се формира новата структура. Натрупани бяха заявления за цени, за проценти – тогава системата бе блокирана. За нас това означаваше забавяне на един генеричен продукт почти с шест месеца. По-важно е обаче, че тези шест месеца натовариха финансово системата, защото, докато генеричният медикамент чака разрешение, продаван бе оригиналният скъп продукт. Няма как да не се тревожим, ако пак се допусне прекъсване на дейностите по ценообразуването на лекарствата, защото всяка компания е планирала производство, доставки и т.н. Следователно нашата позиция е – дали съвет или комисия няма значение, важно е да се избегнат прекъсване и забавяне на дейностите. Мислим, че това е постижимо, нужни са добра воля и управленски умения.
- Струва ми се, че напоследък ролята на Изпълнителната агенция по лекарствата се промени – МЗ прави цените и процентите, НЗОК разпределя средствата, а ИАЛ?
- Актуално за ИАЛ в момента е увеличението на тарифите, което те предлагат. Ние реагирахме остро / „Форум Медикус“, бр.6, 2014 г./. Защото без логика се предлага 4 пъти увеличение например на таксата за поддържане на регистрация – от 250 на 1000 лева. От една страна, борбата е за намаляване на цените чрез рефериране и ние продаваме на максимално ниски възможни цени, а и производствените разходи зависят от цялостната конюнктура. От друга страна – увеличават таксите. Като не можем да пипнем цената, трябва може би да намалим работните заплати или да съкращаваме работници? Предстои официална среща на БГФармА в Министерството на финансите, за да коментираме много сериозно въпроса. МФ препоръчва увеличение на таксите въобще – но ние не говорим за оценка на недвижим имот, а за регистрация на лекарства.
Такова увеличение реално с нищо не допринася за усъвършенстване или оптимизиране на лекарствената политика. Дори пречи. Идеята за увеличаване на таксите у нас срещна удивлението на Европейската генерична асоциация.
Възраженията ни по предложените промени имат и друга насока – т.нар. договаряне на отстъпки. Първо, не бива да забравяме, че за големите световни производители българският пазар не е приоритетен, не е голям, когато сравняваме бюджета за лекарства независимо с коя държава от ЕС. Когато се изисква договаряне, трябва да има за какво. При иновативните компании може да се преговаря, защото те са сами. Но когато говорим за доста генерични медикаменти по една молекула, ние така или иначе сваляме цените до минимум – тогава какво да договаряме? Какви отстъпки да правим?
Генеричният продукт трябва да бъде включван автоматично в списъка, без допълнителни отстъпки, защото той реално е достигнал оптимална цена. Преди време в МЗ бяха договаряни отстъпки и цени, но на база гаранции за пазар. Сега как ще стане – хем ще договаряш отстъпки, хем ще отиваш на тръжна процедура по болници и ще се съревноваваш с другите компании…
Друг факт също е тревожен – как точно се прави реферирането и как се подбират държавите. Въпросът е важен не само за България, но отнесен към малък пазар, става изключително сериозен. Ще дам пример с генерични продукти за онкологични заболявания – вече има 10-15 продукта, които никой не иска да произвежда, защото те са стигнали на ръба или са под себестойността си. От компаниите в БГФармА става дума за 10-12 продукта, които отпадат от пазара, заличават се.
Когато няма генерични на пазара, те се заместват с оригинални – съответно с по-скъпи. И се получава, че вместо да изпишем вежди, изваждаме очи. Вместо да пестим реално, като държим оптимално ниво, ще плащаме повече.
Получава се така, защото цените се реферират на европейско ниво, вече казах, че един германски пазар е съвсем друго нещо. Сега при реферирането се вземат най-ниски цени от 17 държави. Ние предлагаме реферирането да не бъде постоянно, а веднъж годишно, а и за генеричните продукти да бъде, като се съобразяват най-ниските цени от последните 3 държави, като ни се даде и възможност за някаква флексибилност. Често се определят цени, които не са адекватни и в националния съвет постъпват жалби срещу решения, базирани на грешни цени. Освен това предлагаме прецизиране на държавите, с които се реферира. Дания например има съвършено различна система за ценообразуване, по друг начин там правят реимбурсацията – предлагаме Дания да бъде извадена от списъка на страните, с които се реферира. Да се включи държава, близка до нас по начина на ценообразуване.
Възразяваме категорично и срещу намерението Надзорният съвет на НЗОК да решава за лекарствата за домашно лечение. Няма никаква логика Надзорният съвет да има такава функция.
Предстои като цяло да огласим нашите възражения върху предложените промени. Нужно е да има диалог, да се формират работни групи, да се анализира, да се елиминират подводните камъни предварително, а не след като станат норматив.
Да премахнем предпоставките, а не после да носим вода да гасим пожара. БГФармА дава сигнал за последствия, които няма да донесат добро никому – нито на държавата, нито на индустрията, нито на болните.
- Напоследък тече доста шумна дискусия и за биоподобните продукти…
- Ние непрестанно алармираме, че се спекулира със страховете на пациентите по отношение на биоподобните медикаменти. Пациентите биват настройвани. И примерът е с имуносупресорите, които през 2010 и 2011 г. са били генерични, когато решенията са вземани в МЗ. После процедурата се прехвърли в болниците чрез заплащане от НЗОК. И пак започна кампания колко са лоши генеричните.
Първо, ще заявя отговорно – и като ръководител на компания и като председател на БГФармА – ние не коментираме автоматично включване на пациенти, които вече приемат оригинални имуносупресори. Говорим за нови пациенти, които да започнат лечение с генерични продукти, които са регистрирани и в ЕС, и в света. Лечението с генеричен продукт не води до никакви проблеми, не са докладвани никакви последствия. Така или иначе започна натиск да се премахнат генеричните и да се върнат оригиналните имуносупресори. Тъй като няма механизъм да се договорим, ние изтегляме от пазара тези продукти, защото са на загуба – става дума за TEVA и за Actavis. Цените, които НЗОК ще плаща, ще бъдат увеличени с 50 процента, не е ясно откъде НЗОК ще вземе тези средства. Ето това е пример как се спекулира със страховете на болните.
В заключение ще кажа, че Управителният съвет на БГФармА взе решение, което ще сподели и с Асоциацията на чуждестранните изследователски фирми – ще предложим да бъдат публикувани и огласени средствата, с които са финансирани пациентските организации. Това е важно от гледна точка на прозрачността, ние например сме публични дружества, данните и резултатите от дейността ни са публични. Смятаме, че би трябвало изискването за прозрачност да се отнася до всички структури, които имат отношение към толкова деликатните процеси в системата.
Разговаря Дарина СТОЕВА