Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Радиационната защита в медицината – територия на ново познание

Радиационната защита в медицината – територия на ново познание

Между 1 и 3 септември т.г. курортният комплекс „Ривиера” край Варна бе домакин на международна конференция на тема”Радиационна защита в медицината”. Специално за „Форум Медикус” доц. Женя Василева – председател на организационния комитет, разказва за основните акценти от събитието, както и за някои от най-новите тенденции в областта на радиационната защита.

- Конференция на подобна тема се осъществява за пръв път, като инициативата идва от нашата страна. В края на 2009 г. група съмишленици, работещи в областта на радиологията (най-вече медицински физици), решихме, че провеждането на такъв форум е необходимо. Конференцията бе организирана от Националния център по радиобиология и радиационна защита, Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство и фондация „Рьонтген”, която бе създадена точно с такава цел – да пропагандира и да работи за увеличаване на информираността на медицинските специалисти и на пациентите за риска, свързан с радиологичните процедури. Получихме подкрепа и от някои световни организации като Международната агенция за атомна енергия (IAEA). Председател на научния комитет прие да бъде един от водещите експерти на агенцията проф. Madan Rehani. В научния комитет се включиха и други известни личности от областта на радиационната защита в медицината. Сериозна подкрепа ни бе оказана и от Българската асоциация по радиология, МУ във Варна и Агенцията за ядрено регулиране.

За наша радост интересът към събитието бе доста голям – участваха 260 души от 56 страни. Преди конференцията създадохме добър уебсайт, което също изигра роля за сериозното присъствие.

Мотото на форума бе „Къде сме и накъде вървим в радиационната защита в медицината”, като научната програма включваше повече от 200 доклада и постери, посветени на новите тенденции в тази област. Проведохме също така дискусии и кръгли маси, по време на които бяха обсъдени въпроси, свързани със: осигуряването на качествена диагностика и лечение; защитата на пациентите; квалификацията и професионалното развитие на специалистите; ролята на общопрактикуващите лекари при използването на радиационните методи и др.

Известно е, че и трите области на радиационната медицина са свързани с приложението на високотехнологична апаратура, която се развива изключително бързо – навлизат нови компютърни томографи, многосрезови скенери; нова апаратура в лъчелечението; в нуклеарната медицина се появяват нови методи като позитрон-емисионната томография и т.н. Вече съществуват и хибридни техники, които обединяват методите на нуклеарната медицина и рентгенова диагностика в едно устройство. Всичко това изисква много висока квалификация на лекарите. Новите технологии дават изключително мощна информация в ръцете на специалистите, но в същото време са свързани и с облъчване на пациентите. В наши дни изследванията стават все по-лесно, по-бързо, обхващат по-големи части от тялото. Така например в миналото, за да бъде направен срез на човешкото тяло, се изискваше време, а днес едно целотелесно скениране става за минути. Това обаче води до неглижиране на риска от възможни нежелани ефекти.

През последните две години много често чувам, че щом един скенер е нов, той практически не облъчва пациента. Действително дигиталните методи позволяват намаляване на облъчването, но само ако бъдат използвани интелигентно. В противен случай може да бъде постигнат обратният ефект – за пръв път се появяват информации за остри лъчеви реакции в резултат на неправилно използване на модерната апаратура. Само допреди няколко месеца в САЩ това бе тема номер едно, като американският Конгрес разгледа проблема на медицинското облъчване. Защото се оказа, че при компютърно томографско изследване десетки пациенти са били облъчвани с дози, в пъти по-големи от допустимите. Ние също отделихме сериозно внимание на този проблем по време на една от сесиите на конференцията. Все по-модерни стават инвазивните процедури, които заменят някои рискови хирургични интервенции – това е бъдещето. Но в тази област също са налице десетки случаи на кожни изгаряния в резултат на недобро познаване на апаратурата, с която работят съответните специалисти – най-често кардиолози или рентгенолози.

В световен план изключително актуална е темата за ограничаването на ненужното облъчване

на пациентите. Защото един от основните принципи в радиационната защита е обусловеността на облъчването – ако рентгеновото изследване може да бъде заменено с магнитенрезонанс или с ултразвук, това трябва да бъде направено. На този проблем бе посветена една от сесиите на конференцията – как да включим в процеса на обосноваване общопрактикуващите лекари и специалистите, които насочват. Оказва се, че те имат най-малко информация за възможните рискове. В България съществува и още един фактор – част от изследванията са включени в клиничните пътеки като задължителни, но в немалко случаи те не са необходими. По този въпрос се опитваме да работим с НЗОК. Така например при всяко постъпване в болница и преди всяка операция се изискват рентгенови снимки на бял дроб, но се смята, че голям брой от тях може и да не бъдат правени. Това бе причината да поканим за участие в конференцията не само специалисти по радиационна защита и медицински физици, но и рентгенолози, нуклеарни медици, лъчетерапевти, както и ОПЛ. За съжаление не участваха представители на семейните лекари от България.

По принцип у нас, като се каже

радиационна защита

много от хората разбират лицензионния процес – как да бъде лицензиран кабинетът и как да се осъществи физическата защита на помещенията. Но все още не се осъзнава, че лъчезащитата включва и редица други фактори – пациентът да знае правата си, да се интересува с каква апаратура е направено изследването и каква е дозата на облъчване, какви рискове крие, може ли да бъде заменено с друго изследване и т.н. В Националния център по радиобиология и радиационна защита работим много в тази насока – създали сме разяснителни брошури за пациентите, през миналата година за втори път проведохме национално проучване на дозите на болните, обучаваме лекарите и т. н. Опитваме се да предоставяме достатъчно информация на специалистите, които са по-близо да пациента.

Както вече споменах, новите технологии дават повече клинични възможности – по-добро качество на образа, по-бързо изследване и т.н. Разбира се, в по-голямата част от случаите става дума за методи, при които образът се получава и с по-малко облъчване. За съжаление в България доста голяма част от

апаратурата е стара

Не е тайна, че може би над 60% от конвенционалните рентгенови апарати са над 20-30-годишни. Това обаче не означава, че облъчването е по-голямо. През последните пет години у нас съществува нормативен документ, който въведе европейска директива за защита на лицата при медицинско облъчване. Става дума за Наредба № 30 от 2005 г., която поставя доста високи изисквания към апаратурата. На практика у нас не е възможно да бъде лицензиран апарат, ако параметрите му не съответстват на заложените критерии – апаратите, които наистина облъчваха повече и имаха лошо качество на образа, са спрени или са в процес на подмяна. Съществуват също така и някои изисквания, според които техниката трябва да разполага с уред за измерване на радиационната доза на пациента. Много хора например не са запознати, че една компютърна томография на главата се равнява на десетки рентгенови снимки. Затова, ако е възможно диагнозата да бъде поставена с обикновена снимка, по-добре е така да се направи.

У нас съществуват добри традиции по отношение на

обучението на кадрите

и в международен план сме поставени доста добре. Наред с това, налице е изискване всички, които работят с йонизиращи лъчи, задължително да преминават курсове за правоспособност да извършват тази дейност. Курсовете се провеждат поне веднъж на пет години – в нашия център и в още две лицензирани организации, като опитваме да предоставим на колегите най-новата информация. Оценките за обучението са много положителни, защото много хора за пръв път чуват за възможните рискове. Така например, когато започнахме да контактуваме с кардиолозите преди 4-5 години, те бяха категорични, че у нас проблеми за пациентите не могат да възникнат. Практически обаче всички описани случаи в литературата са примери от развити държави – в Западна Европа, в САЩ и т.н. Според мен се наблюдава доста сериозна промяна в положителна посока по този въпрос. Разбира се, има още много какво да се желае за подобряване на квалификацията на кадрите, но като цяло смятам, че системата е добре организирана.

Пред нас обаче седи и друг важен проблем за решаване – за да гарантираме поддържането на апаратурата в едно отделение, така че да осигурява винаги едни и същи нива на качество, е необходимо да бъде въведен

контрол на качеството

За да стане това обаче, са необходими още определен брой медицински физици, които в България не достигат. Изисква се също така разбиране от болничните мениджъри, че те се нуждаят от такива кадри. Това би трябвало да бъде в интерес на работещите с апаратурата, защото контролът на качеството включва и начина на изпълнение на изследванията. Така например резултатите от нашето национално проучване на дозите показаха, че при едно и също изследване, направено на стандартен пациент в различни болници, облъчването може да се различава в пъти. Това е недопустимо. В известна степен стандарти съществуват и гилдиите работят за още по-детайлното им разработване за всички видове процедури. Но тези стандарти трябва да бъдат спазвани.

С МЗ обсъждаме въвеждането на т.нар. медицински одит в трите области на радиационната медицина. Тази тема също бе коментирана по време на конференцията, защото има отношение към радиационната защита, а и не само.

Клиничният одит

означава да бъде проследен целият процес от приемането на пациента, стадирането на заболяването, назначаването, планирането и осъществяването на облъчването, както и последващото наблюдение. Този процес не може да бъде едностранен и в одиторската група трябва да участват освен лекар, също така лаборант, физик, може и химик, и инженер. В момента има раздвижване на този процес, като ръководството на министерството е поискало съставянето на комисия, която да започне да осъществява контрола поне в лъчелечението. Надяваме се този процес да стартира през следващата година. През 2008-2009 г. бе направен частичен одит, който обхвана само дозиметричната част. Той бе осъществен по проект на програма ФАР и се видя, че един такъв одит действително открива пропуските, които – ако бъдат показани навреме – се отстраняват и се подобрява практиката. Същото трябва да случи и с рентгеновата диагностика.

В конференцията участваха представители на СЗО, на Международната комисия по радиационна защита ( организацията, която дава препоръките в тази област на световно ниво), на Международната агенция за атомна енергия, на Европейската асоциация по радиология, на Международната асоциация на рентгеновите лаборанти и т.н. Всяка от тези организации имаше възможност да представи активностите в отделните направления.

Убедена съм, че с проведената конференция бяха поставени основите на бъдещи подобни инициативи. Доказателство за това са както големият интерес, така и единодушно изразеното мнение за необходимостта от такива форуми. Защото специалистите от тази област имат нужда да споделят опита си, да дискутират проблемите, да обсъждат методологията и подходите.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.