Вие сте в: Начало // Всички публикации // Може ли да се реализират исканията на медицинските специалисти за достойни трудови и допълнителни възнаграждения при сега действащото законодателство?

Може ли да се реализират исканията на медицинските специалисти за достойни трудови и допълнителни възнаграждения при сега действащото законодателство?

В началото на реформата в здравеопазването след 1990 г. икономиката на България започна своята трансформация съгласно изискванията на „Плана Ран-Ът“ за икономически растеж и преход към пазарна икономика.

Началото бе поставено с приемането на Закона за здравното осигуряване (Обнародван в ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.)(ЗЗО) и Закона за лечебните заведения (Обнародван в ДВ. бр.62 от 9.07. 1999 г.)(ЗЛЗ), в който изрично се изисква лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, да се създават по Търговския закон, както и другите законови и подзаконови нормативни актове.

Здравеопазването бе приватизирано постепенно, без да са приватизирани активите на държавните и общинските лечебни заведения. Управителите на лечебните заведения държавна и общинска собственост, със или без изричното разрешение на собственика (държавата или общината) започнаха да аутсорсват редица дейности, необходими при предоставяне на медицинска помощ, като кетъринг, пране, външни лаборатории, охрана и други, което създава възможности за корупция. Загубите в сектора са и по линията на Закона за данък добавена стойност, като ежегодно са между 800 млн. и 1 млрд.  лв. (към 2018 г.).

През последните години в здравеопазването  бе реализирано вътрешно преразпределение  по посока увеличаване доходите на определени кръгове лекари и намаляване доходите на младите лекари и медицинските специалисти. Съотношението между брутните работни заплати в някои лечебни заведения надхвърля едно към сто. Намалената покупателна способност на минималната работна заплата и голямата данъчно-осигурителна тежест (13,78% за осигуровки и 10% ДОД) поставя под въпрос не само оцеляването на преобладаващата част от тях, но и на гражданите на България като цяло. Само за пример при 600 лв. брутна работна заплата нетната сума, получавана след удържани лични осигуровки и ДОД, е в размер на 465,59 лв.  С тази сума не могат да бъдат платени цените, определяни от монополите за специфични и жизнено важни стоки и услуги.

За да си осигури достоен месечен доход, преобладаващата част от лекарите и медицинските специалисти започнаха работа на две и повече места. По тази причина натовареността, особено на медицинските специалисти, се повиши в пъти. Започна проявлението на т. нар. бърнаут синдром и емиграция.

В здравеопазването се откроиха отчетливо два парични потока – осигурителен и частен. Осигурителният поток ежегодно нараства с растежа на брутния вътрешен продукт, а частният е в пряка зависимост от управляващите лечебните заведения, независимо от вида собственост. Достигна се до там, че частният паричен поток надхвърли по дял и по стойност осигурителния паричен поток. Към края на 2019 г. публичните финанси за здравеопазване се очаква да бъдат от порядъка на 5 млрд. лв., а частните – над 7 млрд. лв. (в т.ч. 30% сива икономика).

Във финансирането  на лечебната дейност бяха въведени инструменти, които нямат нищо общо с икономиката, като „клинична пътека“, „капитация“ и др. Същевременно отчитането на разходите се извършва на базата на счетоводните стандарти. По този начин приходът (финансирането на лечебната дейност) и разходите (съгласно счетоводните стандарти) са несъпоставими, като по този начин се гарантира невъзможността за контрол. За да има сравнимост между приходите и разходите в лечебните заведения – търговски дружества, е необходимо икономическите инструменти да бъдат едни и същи.

По тази причина медицинските специалисти, подкрепяни и от преобладаващата част лекари, са вече на улицата и искат промяна.

Един от възможните варианти на промяната, която може да удовлетвори лекарите, медицинските специалисти, пациентите и всички страдащи, които не могат да си платят медицинската помощ, е чрез промяна на инструментариума за управление на паричните потоци в здравеопазването.

Кои са тези инструменти:

1. Националната здравна карта, чрез която националната здравна система трябва да бъде разделена на две системи – „осигурителна“ и „пазарна“. Всяка система да се захранва със собствен паричен поток. Министърът на здравеопазването, в рамките на своите пълномощия, да определи кои лечебни заведения ще бъдат включени в „осигурителната“ система и кои в „пазарната“; кои ще предоставят безплатна медицинска помощ, финансирана с публични финансови ресурси (чрез осигурителната и данъчната система) и кои – чрез частни финансови ресурси.

2. Да се въведат икономически инструменти във финансирането и заплащането на медицинските дейности съгласно изискванията на стандартите на Закона за счетоводството (за търговските дружества), на Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ и Закона за публичните финанси, за ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните финанси, като се осигури възможност за контрол както на паричните потоци, така и на лечебната дейност.

3. Да се гарантира приходната част на лечебните заведения, като ежемесечно НЗОК превежда в началото на всеки месец авансови суми на своите договорни партньори за покриване на условно постоянните разходи, като през следващия месец доплаща условно променливите разходи за реализирана медицинска помощ.

4. В Закона за лечебните заведения в Раздел III „Персонал в лечебните заведения“ изрично да се разпишат:

а) минималните нива на основната работна заплата на базата на притежаваното образователно и квалификационно ниво, а именно:

- до завършено средно образование – една минимална работна заплата;

- при завършено средно образование – една и половина минимална работна заплата;

- при завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър“ – две минимални работни заплати за страната;

- при завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ – три минимални работни заплати за страната.

б) конкретни стойности на различните видове доплащания, като:

- за образователна и научна степен „доктор“, свързана с изпълняваната работа на наетото лице, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от една минимална работна заплата;

- за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа на наетото лице, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от две минимални работни заплати;

- за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит (клас) в системата -  един процент от основната работна заплата по трудов договор;

- за нощен труд – за всеки отработен час – един процент и половина от минималната часова ставка за труд, през съответния период;

- за извънреден труд, върху индивидуалната работна заплата:

- 50 на сто – за работа през работните дни;

- 75 на сто – за работа през почивните дни;

- 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;

- 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

- до 30% от индивидуалната работна заплата – за „постигнати резултати“;

- за всеки час на разположение – едно на сто от минималната часова ставка за труд, през съответния период.

- ежемесечно, тримесечно и годишно да могат да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения „за дейност“ и „специфични условия на труд“.

5. Да се премине към заплащане за лечебен процес за основно (основни) и/или съпътстващи заболявания.

6. Да се промени управлението на НЗОК, като от управителните органи се извадят участниците в договарянето на цените и обемите на медицинските услуги. По този начин ще се преустанови наличието на конфликт на интереси и целевото остойностяване на определени медицински дейности.

7. И не на последно място – участие на медицинските специалисти в договорните процеси, касаещи съсловието им.

С всичко това, исканията на медицинските специалисти, както и на повечето лекари за достойни трудови и допълнителни възнаграждения, могат да се реализират. Но трябва да има политическо решение.

Д-р Валентина Найденова, народен представител в 44-тото Народно събрание от „БСП за България

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.