На 18 юни 1882 г., преди 137 години, едва на 45-годишна възраст е починал Главният лекар на Българското опълчение, първият Главен лекар на Българската земска войска полк. д-р Константин Борисов Бонев. Кратък живот с необикновено впечатляваща, почти невероятна биография.
Роден е през 1837 г. в многочислено възрожденско търновско семейство. Учи във взаимните училища на родния си град и в гр. Елена.
12-годишен заминава в Букурещ и започва да учи занаят под наставленията на по-големите си братя. Чиракуването обаче не му е по сърце и очите му непрекъснато се взират в борбите за освобождението на поробеното отечество. Когато става ясно, че Русия ще воюва срещу Османската империя, Константин, въпреки възраженията на семейството, се записва в доброволческия корпус на волентирите и участва в сраженията през цялата Кримска война (1853-1856). Тогава е на 16-19 години, но това не му пречи, или може би именно поради това, показва чудеса от храброст. От обикновен войник се издига през фелдфебел до чин капитан – нещо необичайно за чужденец, който се сражава в доброволческа част към руската армия. За проявен героизъм е награден със златен медал.
Веднага след войната младият офицер пристига в Москва, където завършва гимназиално образование и със стипендия от Славянския комитет се записва в Московския медицински факултет. И като студент Бонев е неудържим – изявява се като обичан и уважаван лидер, участва активно в издаването на вестник „Братски труд“. След като се дипломира той е назначен за уезден лекар в град Подолск, Московска губерния. Тази длъжност е много престижна в руската империя и съответства на званията подполковник от пехотата и на капитан от гвардията, с което българинът заема видно място в дворянското съсловие с привилегиите на „придворен съветник“.
През лятото на 1876 г. д-р Бонев напуска „топлото местенце“ и се включва в доброволческите отряди под командването на генерал Черняев в Сръбско-турската война. Участва в сраженията, които обаче не носят успех за българската кауза. Тогава още зрее идеята да се формира самостоятелна българска единица към руската армия, която да участва в предстоящата война с Турция. На 13 ноември 1876 г. император Александър II утвърждава „Правила за създаване на Българско опълчение“ и на 7 януари 1877 г. то е обявено с командир генерал Николай Григориевич Столетов (1837-1912). В редовете на опълчението се включват около 7500 доброволци. За такъв многочислен състав е било абсолютно необходимо да се организира и медицинска служба. На генерал Столетов препоръчали за целта да привлече д-р Бонев. Столетов пише спешно настоятелно писмо до граф Милютин, военен министър на Русия: „…Д-р Бонев ми е нужен точно сега не само като медик, а и като човек, който има многочислени връзки в България. Той, между впрочем, е женен за дъщерята на известния българин Йованчо ефенди, заемащ видно положение в турската йерархия. Жената на г-н Бонев живее в Русия. За самия Бонев много е слушал и княз Владимир Черкаски, пълномощник за административното управление на войската. За запазването в пълна неизвестност командироването на д-р Бонев, той може да бъде изпратен като делегат на дружеството „Червен кръст“.
Замисълът на генерал Столетов е изпълнен. На 8 януари 1877 г. той издава заповед, с която са назначени първите военни лекари на шестте дружини към Българското опълчение – пет българи и двама руснаци. За Главен лекар е определен д-р Бонев, комуто е присвоено званието подполковник. На църковния обряд за освещаването и връчването на Самарското знаме (6 май 1877 г., Плоещ, Румъния) до генерал Столетов е коленичил д-р Бонев, станал дясна ръка на командира при създаването и ръководенето на Българското опълчение. Като такъв д-р Бонев участва във всички сражения – при Казанлък, Стара Загора, Шейново… По време на епичната Шипченска битка ръководи лазарета и заедно с останалите лекари прибира и превързва ранените под свистящите турски куршуми. В най-критичния момент призовава всички болни, които могат да държат оръжие, да излязат на огнева позиция и заедно с тях стреля срещу настъпващите пълчища. За проявен героизъм руското командване го награждава с три ордена за храброст и възпоменателен медал.
Веднага след края на войната Временното руско управление създава Българската земска войска и за неин главен лекар, съвсем логично, е назначен д-р Константин Бонев с чин полковник. Тази длъжност той изпълнява до края на живота си. Прави анализ на медицинската дейност през войната и съставя първата класификация за ранените и жертвите от Опълчението. През март 1880 г. е избран за член на първия, а след това и на втория Висш медицински съвет – главната институция, която организира здравеопазването в младата държава. Изиграл е важна роля като председател на Комисията за построяването на сградите на Александровска болница. Бил е подпредседател на първото научно медицинско дружество в София – Физикомедицинското общество (1880-1881 г.).
Д-р Константин Бонев е един от инициаторите за създаването на Българския червен кръст. Дейно е участвал при изготвянето на неговия устав и лично го е представил за утвърждаване на княз Александър I Батенберг. За съжаление не е могъл да види това дело завършено поради преждевременната си кончина.
Името на д-р Константин Бонев остава в историята – като основоположник на българската военна медицина и като един от първите организатори на гражданското здравеопазване.
