Пробиотиците се използват за допълнително лечение при няколко заболявания: синдром на раздразненото черво, още наречен „Колон иритабиле (IBS)“, идиопатични хронични възпалителни заболявания на червата (IBD) и хранителни алергии.
Пробиотиците са живи микробактерии, които са нормални обитатели на червата и по-специално на дебелото черво. Някои пробиотици са бактерии, които наподобяват нормалната чревна флора. Най-общо казано, пробиотиците са „добрите бактерии“. Те могат да бъдат приемани под формата на таблетки, хранителни добавки, съдържат се и в киселото мляко. Най-известните млечнокисели бактерии са бифидобактериите и Lactobacillus bulgaricus.
Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма, като избирателно стимулират растежа или активността на определени видове бактерии в дебелото черво и по този начин укрепват здравето.
Синбиотици са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.
Изискванията към микроорганизмите за приложение като пробиотици са: точно дефинирани щамове посредством генетични, микробиологични, серологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране в дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект. Някои от ефектите на Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато предстои други да бъдат изследвани.
Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Крон, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства и др.
За пробиотиците се смята, че имат следните ефекти: антитуморен ефект на дебелото черво, променят туморната активност на чревната флора, стимулират имунната функция, намаляват свръхрастежа на бактерии в тънките черва, спомагат за асимилирането на холестерола, антиокислителен ефект, антиалергичен ефект, предпазват от чернодробна енцефалопатия, спомагат смилането на лактозата и др.
Пробиотиците се използват за лечение на продължителна диария вследствие на Синдром на раздразненото черво (IBS), болест на Крон или язвен колит. В скорошно проучване, публикувано online през март т.г., са взели участие 179 пациенти с диария вследствие от IBS. Те са били проследени в период от 12 седмици. Едната група е лекувана с пробиотици, а другата – с плацебо. Проучването установява, че при двете групи има еднакви резултати. Въпреки че предишни изследвания установяват ползата от приеманите през устата пробиотици, авторът на проучването съобщава: „Изследването не даде сигурни данни за ефективността на пробиотиците при лечението на синдром на раздразненото черво“.
В друго проучване, публикувано през март т.г. в „Cochrane Database of Systematic“, се установява, че пробиотиците са безопасни и ефикасни при лечението на диария, предизвикана от употребата на антибиотици. Ефикасни са също така при лечение на диария, предизвикана от Clostridium difficile (CDAD). В мащабното изследване са взели участие 4213 пациенти, при които употребата на пробиотици е дала значително 64% намаление на риска от усложнения. Изводът на това изследване е, че пробиотиците са допринесли значително спрямо групите с плацебо. Това в крайна сметка е важно, като се имат предвид честата употреба на перорални антибиотици и тяхното влияние за предизвикване на стомашно-чревни разстройства.
Според изследване, публикувано на 12 октомври 2012 г. в Journal of Allergy and Clinical Immunology, децата на майки, които са взимали пробиотици по време на бременността, са с по-малък риск от развитието на екзема. Обаче деца до 2-годишна възраст, лекувани за хранителни алергии към мляко, соя, пшеница и др., не са имали значителен ефект от приема на пробиотици.
Смята се, че храна, богата на пробиотиците, повишава мозъчната активност. Направено е изследване, при което на жена, приемала всекидневно кисело мляко, богато на пробиотици, периодично се прави ядреномагнитен резонанс – установява се повишена активност на зони на кората на мозъка, отговорни за емоциите и сетивата (изследването е спонсорирано от „Данон“). Д-р Кирстен Тилиш от Университета в Калифорния – Лос Анджелис, смята, че тези данни са противоречиви и трябват допълнителни изследвания. До момента няма категорични данни за ефект на пробиотиците върху мозъчната активност.
Според друга публикация от International Liver Congress, май 2013 г., пациенти, които страдат от лека степен на чернодробна енцефалопатия вследствие на чернодробна цироза и са лекувани с пробиотици, показват подобрение в 50% от случаите. Патогенетичният механизъм на употребата на пробиотици при това заболяване е чрез инхибиране на уреаза продуциращата флора в дебелото черво. По този начин се намалява количеството на амоняк, който постъпва в мозъка. Амонякът е един от причинителите на чернодробната енцефалопатия. Учените смятат дори, че пребиотиците имат по-добър ефект при чернодробната енцефалопатия. Пробиотиците не са стандартни лекарства при тези пациенти, но като допълнителна терапия могат да повишат ефективността и да попречат на развитието на енцефалопатията.
Противоречиви са и данните от проучванията върху ефекта на пробиотиците върху липидите и холестерола в кръвта. Патогенетичният механизъм е чрез повлияване експресията на NPC1L1 протеина, след което се повлиява функцията на ХМГ КоА редуктазата, 7-алфа хидроксилата, 27-алфа-хидроксилазата, които имат отношение към обмяната на мастните киселини и синтеза на холестерола.
Ще представим и един клиничен случай, публикуван на 12 декември 2012 г. в American Journal of Clinical Nutrition. Става въпрос за пациент, получил пробиотик преди и след операция от колоректален карцином. Според клиничния случай броят на бактериите, които са инвазирали стената на червото, след операцията е значително по-малък. Няма наличие на туморни клетки в участъка на съединяване на червото. Но тези резултати могат да се дължат не на употребата на пробиотик, а на перфектно извършената операция.
Ефектът от лечението с пробиотици е в зависимост от състоянието на пациента, неговата възраст, придружаващите заболявания и др. При изброените заболявания лечението може да доведе до облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живот. Може постигнатите резултати да не са много добри, може да има противоречиви данни относно ефекта от пробиотиците спрямо някои заболявания, но трябва да се има предвид, че страничните нежелани реакции на пробиотиците са минимални. При дългосрочна употреба тези медикаменти имат добър и траен ефект. Не бива да се забравя, че при повечето изброени заболявания не трябва да се ползват пробиотиците като монотерапия, а трябва да бъдат допълнително лечение към основната терапия. Не трябва да се спекулира с тяхната употреба и не трябва да се преекспонират техните положителни ефекти за търговски цели. Лечението с пробиотици трябва да се прецизира строго индивидуално за всеки отделен пациент.
Д-р Иван ЛЮТАКОВ
