Исхемичните инсулти са една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в света и в България. Модерното лечение при такава диагноза у нас обаче не е добре развито. В пъти по-малко от средното за ЕС са били осъществените тромболизи през изминалата година в страната, а броят на тромбектомиите е по-малко от 50. За да се подобрят тези резултати, е нужно да се повишат знанията на обществото за тази диагноза, да се подобри организацията на здравната система и да се обучат медицинските специалисти за лечението на остър исхемичен инсулт. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите“, организирана от „Индекс на болниците“ и Българското дружество по инсулт (БДИ). Лектори бяха проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина“, доц. Росен Калпачки, председател на БДИ, Първан Симеонов, съучредител на „Индекс на болниците“.
Актуалните данни
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 болници у нас през миналата година. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година, по-
казва анализът на „Индекс на болниците“. Процентите на па-
циентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче остават изключително ниски – 2,5% и 0,1%. Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма.
През миналата година 87 от всички 130 болници с договор с НЗОК за лечение на исхемични инсулти са заявили желание да правят и тромболизи. Реално обаче тази процедура е осъществявана едва в 44 болници. За пореден път най-много тромболизи са извършени в УМАБЛ „Св. Анна“ в София – 277. След нея се нареждат областните болници в Хасково и Кърджали, „Св. Марина“ във Варна, „Св. Георги“ и „Св. Пантелеймон“ в Пловдив, „Медика“ в Русе, „Пирогов“.
(Данните за всички лечебни заведения за 2022 г. може да видите на https://clinica.bg, Индекс на болниците).
Общият брой на тромболизите у нас през 2022 г. е бил 1030. В същото време според различни медицински проучвания показани за тромболиза са над 20 и дори над 24 процента от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в ЕС е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15. На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна те-
рапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0,1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – „Св. Анна“, „Пирогов“ и „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ в София, както и в „Св. Марина“ във Варна. В останалите четири болници с договор за тази дейност – ВМА и „Св. Ив. Рилски“ в София, „Св. Георги“ в Пловдив, „Сърце и Мозък“ в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. Лидер в интервенциите е „Св. Анна“- 32 тромбектомии, следвана от „Пирогов“ – 12.
Причините за ниския процент на тромболизи и тромбектомии у нас са различни. Повече за числата и за начините, по които изоставането може да бъде преодоляно, коментират доц. Росен Калпачки и проф. Силва Андонова.
Доц. Росен Калпачки:
- Българите умират от ин-
султ и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от средноевропейските граждани. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79.5 на 100 000 души. Съ-
ществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия. Tози потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия, както и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се правят 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при средно 10% в ЕС. Причините за това са в липсата на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и на достатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ. Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на фи-
нансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години. Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на ин-
султ, в липсата на ангажира-
ност към предотвратяването на инсулта. Добрата новина е, че можем да променим нещата, ако осигурим противодействие на всички тези причини, а това включва:
• Изграждане в страната на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до съвременно лечение в рамките на терапевтичния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа;
• Обучение на работещите в спешната и извънболничната помощ, в т.ч. ОПЛ за своевременно насочване на пациентите с инсулт към специализирани болнични структури, прилагащи съвременното лечение на инсулт (stroke center);
• Обучение на специалисти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за прилагане на съвременните методи за лечение;
• Масови информационни кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в т.ч. като част от здравното образование в училищата;
• Организация в борба за всяка минута;
• Обществена и лична ангажираност.
Проф. Силва Андонова:
- Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6,55 млн. души) и за трайна инвалидизация (143 млн. изгубени години на живот, адаптирани към уврежданията (DALYs)) в световен мащаб), като новорегистрираните случаи на инсулт са 12,2 млн. души за 2019 година. Мозъчните ин-
султи са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като средната смърт-
ност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните методи за лечение при остър исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лечение (EVT), дава възможност за по-
нижаване на смъртността и ин-
валидизацията при засегнатите пациенти при стриктно спазване на определени индикации и контраиндикации. Затова в Европа е създаден Европейски план за борба с инсулта’ 2030, като заложените в него цели са:
• Лечение на над 90% от хората с инсулт в специализирано звено – първа стъпка за лечение на острия инсулт;
• Достъп до реканализационни терапии при ≥95% от показаните пациенти;
• Намаляване на средното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин;
• Достигане на нива на IVT >15% и EVT > 5%;
• Намаляване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишаване на добрите функционални резултати над 50%.
За постигането на по-добри резултати в България е наложително да се подобри организацията при диагностиката и лечението на острите мозъчни инсулти в условия на спешност. Това включва следните активности:
• Изработване на национална стратегия за борба с инсулта;
• Утвърждаване на програми за непрекъснато повишаване на осведомеността за разпознаване и действие при инсулт от населението;
• Планиране на местата на специализираните центрове (stroke center/unit) в страната и в големите градове с цел максимално скъсяване на времето за транспорт;
• Провеждане на обучение в медицинските университети за възможностите за диференцирано лечение при инсулт на персонала от ЦСМП и мултидисциплинарния екип в болниците, ангажирани с диагностиката и лечението на острия инсулт.