За мен е огромна чест да присъствам на този празник и благодаря за изключителната привилегия да говоря пред елита на българската пневмология и фтизиатрия. Появата на блестящата монография „Клинична туберкулоза” на проф. д-р Петко Минчев и брилянтния му екип не е случайна. Както твърди забележителният философ Бенедикт Спиноза /починал от туберкулоза през 1667 година/ „Всички неща в света произтичат от определена необходимост и с максимално съвършенство”.
Проф. Минчев е един от великолепните учители на моето поколение лекари пулмолози и той създаде школа в областта на пневмологията и фтизиатрията в детската възраст. Изящната му словесност, задълбочените научни познания и богатият му опит винаги са концентрирали вниманието ни на негови лекции, презентации, консултации на клинични случаи. Но той никога не пропускаше и да ни върне назад, към фундамента – знанията и уменията на нашите предци, доказали своята универсалност. Вероятно заради тъгата по една все още неслучила се здравна реформа и модерните ни комплекси за малоценност, често заменящи нуждата от историческа истина и вярност към традициите, проф. Минчев ме покани за кратка ретроспекция – като практикуващ лекар, като част от екипа на първата в България и на Балканския полуостров болница за лечение на туберкулоза в Троян.
Годината е 1905, датата – 5 юли. В подобаващо тържествена обстановка, в присъствието на лекари, общественици и граждани в съвсем малкото тогава старопланинско градче е открит държавен противотуберкулозен санаториум. Годината е забележителна. Д-р Робърт Кох получава Нобелова награда за медицина за откриването на туберкулозния бактерий. Алберт Айнщайн формулира квантовата теория за светлината, за която получава Нобелова награда за физика. Създадено е Американското торакално общество. Край град Есен – Рурска област в Германия, е открит противотуберкулозен санаториум, който днес е най-голямата специализирана болница за консервативно и хирургично лечение на болести на дихателната система. Българският принос през тази знаменателна година е от д-р Стамен Григоров, 27-годишен български учен – откривател на млечната бактерия, който публикува във френското списание ”La Presse Medicale“ концепцията си за противотуберкулозната ваксина.
В началото на XX век туберкулозата е тежък медико-социален проблем, който се разисква както в медицинските, така и в широките обществени среди. Тогавашният директор на народното здравеопазване д-р Марин Русев пише, че в царството боледуват над 60 хиляди, от които ежегодно само в градовете умират над 12 хиляди души. „Тази статистика ни накара да познаем себе си и да вземем всички възможни мерки против това ужасно зло, което разяжда народа”. В българските медицински и политически издания се появяват статии, посветени на нуждата от лечебници за туберкулозно болни. Лекари и общественици дискутират проблема и в Народното събрание. През 1904 г. е сформирана комисия със задачата да избере мястото с най-благоприятен климат и местоположение за откриването на санаториум за туберкулозно болни в България. След 1 година в Троян се поставя началото на първото фтизиатрично заведение -Троянският противотуберкулозен санаториум. Историята му до днес е огледало на борбата с туберкулозата в България и развитието на медицинската наука и практика в областта на пневмологията и фтизиатрията. Първоначално санаториумът разполага с 50 легла, които до 1944 г. се увеличават до 220. При лечението до този момент се е разчитало на чистия въздух, богатата белтъчна храна и постелния режим. По-късно се прилага и туберкулино-лечението, възприето от френските лекари, колапсолечението през 1923 г., с първия изкуствен пневмоторакс, направен в тази болница. За пациентите се грижат лекари, завършили медицина във Франция, Германия, Унгария и Румъния. От 1947 г. до 1961 г. са направени 1582 оперативни интервенции/торакопластики, френикопарализи, екстраплеврални пневмоторакси и други. От 1947 г. се въвежда туберкулостатичната терапия. Прилагат се стрептомицин, а по-късно и ПАСК, ХИНК, Тубигал, Циклозерин и др. Надеждите за победата над болестта на лекари и пациенти са възкресени. През 1956 г. на болницата е дадено името на големия български фтизиатър проф. д-р Минко Мондешки, основател на първата Катедра по фтизиатрия към Медицинска академия в София, започнал кариерата си в Троян преди 1944 година. До началото на 70-те години проблемът туберкулоза престава да бъде „номер едно”.
Страната е покрита с диспансери, в които работят висококвалифицирани специалисти, ангажирани с превенцията, профилактиката, диагностиката, лечението и периодичното наблюдение на пациентите. Почти 100 % от населението е ваксинирано с БЦЖ-ваксина. Усилията на лекарите и медицинската общественост са се увенчали с успех. Вниманието се насочва към неспецифичните белодробни заболявания, нараснали в резултат на урбанизацията, химизацията, тютюнопушенето и други неблагоприятни фактори, характерни за съвременния свят. През 1974 г. противотуберкулозната болница е трансформирана в Окръжна пневмологична болница под методичното ръководство на Клиничния център по белодробни болести в София. Усъвършенстват се диагностичните възможности на лечебното заведение.
В края на XX век туберкулозата се завърна отново и се превърна в първостепенно по важността си предизвикателство за общественото здраве, независимо от постигнатите успехи в имунопрофилактиката, диагностиката и лечението. Годишно в света и днес се регистрират 8 милиона заразени и 2 милиона смъртни случая. От 1995 г. Пневмологичната болница в Троян беше трансформирана в Държавна белодробна болница за лечение на остри и хронични неспецифични белодробни заболявания и туберкулоза. Моето поколение, започнало кариерата си през 90-те, беше обучавано и възпитавано от забележително последователни и достойни лекари и преподаватели, всеотдайно служещи на професионализма и компетентността. С времето осъзнаваме огромната привилегия, която имахме, но и отговорността да продължим една вековна традиция, да съхраним опита, да го съчетаем с модерността. Ние запазихме индивидуалното отношение към всеки пациент и го надграждахме с непрекъснато усвояване на нови знания под ръководството на цяла плеяда изключителни преподаватели и клиницисти като проф. Петър Добрев, проф. Милко Милчев, проф. Ванко Ничев, проф. Стефан Шошков, проф. Анастас Петров и др. И днес „стоим на раменете на тези великани”, опитвайки се да докоснем хоризонта, подкрепяни от следващото поколение учени и преподаватели, успешно представящи пред света българската медицина .
Прекрачихме в новото хилядолетие с надежда и безпокойство за здравната ни система. Станахме свидетели на множество модели, приложени бяха десетки концепции и всяка от тях отнемаше нещо от нашия ентусиазъм и доброта, от вярата и самочувствието ни. Години на лутане, през които ние продължихме, защото пациентите се нуждаеха от своите компетентни лечители. Не ми е по силите да правя дисекция на две трудни десетилетия, но на фона на тежките социално-икономически, финансови и организационни дефицити невероятно бързо се развиха информационните технологии и чрез глобализацията на информацията нашата общност получи достъп до световните постижения в медицината. Качествено се промени нашата компетентност. Едновременно с това се появиха нови предизвикателства пред общественото здравеопазване – нарастваща антибиотична резистентност, мулти- и свръхрезистентни форми на туберкулозна инфекция, коинфектирани с ХИВ.
Чрез националните програми за борба с туберкулозата, утвърдени от правителството, макар и с малък финансов ресурс, започна консолидацията на разпиляната през последните години система. Утвърдената от СЗО и призната за ефективна дори от Световната банка стратегия ДОТС за лечение на туберкулоза беше въведена в няколко пилотни области, сред които и Ловешка, а по-късно – в цялата страна. Истинското укрепване на пневмо-фтизиатричната мрежа започна от 2007 г. със старта на програма „Превенция и контрол на туберкулозата”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Но не хронологията на датите е важна, а същността на събитията, които предизвикват трайните промени в настоящето. Точно те разчертават относителните граници между живите и мъртви времена, между застоя и прогреса.
Определен за дългосрочен консултант по програмите за контрол на туберкулозата, финансирани от Глобалния фонд, проф. Петко Минчев със забележителна последователност и ангажираност се зае с възстановяването на авторитета на пневмо-фтизиатричните лечебни заведения и блясъка на нашата специалност. Без съмнение това е най-успешно реализираният здравен проект в България през последните години, признат от всички наши здравни политици. Намаляването на заболяемостта от туберкулоза от 37.1/100 000 през 2007 г. до 26.6/100 000 през 2012 г. е плод на компетентността и уменията както на ръководителите на проекта, така и на обединените усилия на всички пулмолози. И ако позволите да перифразирам Херцен, определил писателите през първите 5 години на ХХ век с думите „Ние не сме лекарите, ние сме болката“, истинските лекари – лечители на болката и страданието на българите от началото на XXI столетие, присъстват тук тази вечер.
Изпълнявам приятния ангажимент от името на колегите си от „СБАЛББ-Троян” и от свое име да благодаря на нашия ментор, учител и съветник проф. Петко Минчев и забележителния му екип за великолепната монография, която държа в ръцете си. Това е новата настолна книга на всеки лекар, устремен към високия професионализъм и безукорната компетентност. Уверена съм, в книгата ще открием отговори на многобройните въпроси, които съпътстват всекидневната ни битка за живота на нашите пациенти. Представената ни от авторите съвременна трактовка на „проблема туберкулоза” и модерните схващания за болестта налагат преосмисляне на традициите и възприемане на нова концепция за диагностиката, контрола и лечението на заболяването. Това неминуемо ще резултира в така дългоочаквания финал, мечта на поколения лекари – овладяване на ендемията в глобален аспект. И за ренесанс на нашата елитарна специалност.
