Нов и модерен облик има Клиниката по урология в УБ „Св. Анна“ в София.
Официалното откриване на обновената лечебна структура с дългогодишни традиции в диагностиката и лечението на урологичните заболявания бе през януари т.г. Клиниката разполага с 24 легла, разпределени в 12 болнични стаи. Девет лекари, от които двама специализанти, осигуряват за болните непрекъсната 24-часова урологична медицинска помощ на високо ниво. В клиниката лекуват пациенти, страдащи от цялата палитра урологични заболявания, с изключение на деца. Уролозите са „въоръжени“ с абсолютно всичко необходимо, за да предложат съвременна и модерна терапия. Клиниката е оборудвана с пълния набор от апаратура за извършване на ендоскопски операции, на лапароскопски интервенции, както и с всичко необходимо за диагностика и лечение на бъбречно-каменната болест (уретероскопи, включително и флексибилен лазер). На практика в клиниката могат да бъдат извършвани всички видове операции на отделителната система.
Преди ремонта операционната на клиниката е била разположена на втория етаж в сградата, а стационарът – на осмия етаж. А сградата е така конструирана, че разполага само с един голям асансьор. Този факт дълги години е затруднявал работата. Преди стартирането на ремонтните дейности началникът на клиниката д-р Михаил Абаджиев настоя операционната да бъде преместена на осмия етаж. Идеята е възприета от ръководството на болницата и днес в Източния блок на лечебното заведение до стационара е изграден и новият операционен сектор. Оборудвани са три зали. Едната е за открити операции, другата – за трансуретрални, а третата е рентгенова зала за лечение на бъбречно-каменна болест. В сектора е изградена нова вентилационна и климатизационна система.
В клиниката са направени и редица преструктурирания на останалите помещения, за да бъде работата на екипа максимално ефективна, за да води до желаните резултати.
Територия, където нещата се случват
Как се съхраняват традициите, каква е тайната за успешно внедряване на новостите, какви са проблемите и предизвикателствата пред българската урология – на тези въпроси потърсихме отговор от д-р Михаил Абаджиев.
- Уважаеми д-р Абаджиев, къде е българската урология днес?
- Неведнъж съм казвал и ще повторя, българската урология е в ъгъла. Тя се намира там от 2006 г., когато заплащането на медицинската дейност бе прехвърлено изцяло към НЗОК. Тогава при структурирането на клиничните пътеки стойността на урологичните пътеки бе формирана на остатъчен принцип. Държа да подчертая, че КП продължават да бъдат най-лошо остойностени в сравнение с другите хирургични специалности. И което е по-лошо – не се вижда перспектива за промяна на тази тенденция.
- Как тогава успявате да поддържате нивото, да внедрявате модерните технологии?
- Всичко това се дължи на организацията на дейността в лечебното заведение. УБ „Св. Анна“ е болница с големи традиции в подкрепата на персонала и на дейностите, и изобщо на всичко, което има отношение към лечебния процес. Моделът на работа коренно се различава от този в голяма част от останалите болници. Безспорно, трудно е да се поддържа структура с недооценени стойностно дейности. И този факт се доказва с тежката ситуация на много места в страната, където с лекота бяха закрити точно урологични отделения. Причините са ясни – от една страна, те не могат да се самоиздържат, от друга, трудно е да се оборудват така, че да отговорят на потребностите на пациентите и да станат конкурентноспособни на другите урологични звена. Тази тенденция – да се закриват стари и утвърдени отделения по урология в областните болници, е плашеща. Така например наскоро бе закрито урологичното отделение в Ловеч, все по-малко дейности се извършват и в отделението в Благоевград. Затвори врати и урологичното отделение в Първа МБАЛ в София. Там работеха изключителни специалисти. А възстановяването на една такава структура – независимо къде е – става изключително трудно, а в настоящите условия е практически невъзможно.
- И все пак успявате да привлечете и задържите млади лекари – в клиниката работят двама специализанти…
- Така е, те са много амбициозни, сръчни, подготвени млади лекари, с голямо желание да овладеят урологията. А когато човек има желание да се занимава с нещо определено, то не е необходимо да бъде мотивиран допълнително. Нашата професия е честен и почтен начин за изкарване на прехраната. Освен това в нея се научаваме на това красиво изкуство, с което помагаме на пациентите.
- Как се променя днес практиката в урологията, какви са тенденциите?
- В началото на моя професионален път почти всеки ден се правеше отворена операция при доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Постепенно фармацевтичната индустрия напредна, появиха се нови медикаменти, които повлияват това състояние. От друга страна, трансуретралната операция се наложи като златен стандарт при лечението на ДПХ. В резултат на това днес в седмицата се правят 2-3 трансуретрални резекции. Страшно много се промени дизайнът на лечение на тези заболявания. Ясно е, че оперативното лечение е най-доброто, но бяха открити и разнообразни, и различни високотехнологични методи за лечение на простатата. Наскоро например заедно с колегите от отделението по инвазивна кардиология направихме селективна емболизация на простатна жлеза. Тази процедура се препоръчва при възрастни, силно увредени пациенти, при които операцията е много рискова (работи се в малкия таз, висок е рискът от кървене и от други усложнения). Ефектът от емболизацията бе поразителен: голямата колко малка ябълка простата след две седмици я нямаше. Важното в този случай бе, че с инвазивните кардиолози имахме добра комуникация и колаборация, имахме възможност да предложим на пациента алтернатива, с която да се върне към по-пълноценен живот без уретрален катетър.
С колегите от Клиниката по кардиохирургия пък работим съвместно в насока лечение на тумори на бъбрека, при които има и тромб във vena cava. Става въпрос за рядко срещана патология, но по-важното е, че можем да предложим лечение и на тези пациенти. Защото, ако се премахне само туморът, а тромбът остане, пациентите са обречени. Осъществили сме десетина такива процедури, при които болните от едно безнадеждно състояние на практика са излекувани дефинитивно.
За подобни случаи на сътрудничество между уролози и други специалисти все по-често се докладва и на международните научни форуми. На последния европейски конгрес по урология с интерес проследих видеоматериалите за такива съвместни операции. Тогава си дадох сметка, че сме на прав път.
Наскоро осъществихме и първата за клиниката лапароскопска радикална простатектомия. Този метод бавно и полека се превръща в златен стандарт при карцином на простатата. Може би малко изостанахме с въвеждането, но причината бе реорганизацията на дейността във връзка с ремонта на клиниката. Сега, с новите съвременни условия в клиниката и с големия интерес и желание на колегите да прилагаме методиката, пред нас стои задачата да развием и тази дейност.
С всичко казано дотук смея да твърдя, че предлагаме здравни услуги на прилично европейско ниво. На общия фон, в тази атмосфера, в която се търси жълтото, скандалът, пошлото, важно е да се каже, че и у нас съществуват места, където нещата се случват.
- А бъдещето? Какви са хоризонтите в урологията? Какви са перспективите пред специалността у нас?
- Все по-масово навлизат модерните високотехнологични дейности в урологията. Трябва да се има предвид обаче, че това са специфични дейности и резултатите от тях трябва да се проследяват във времето. Новите методики дават надежда за по-добро лечение на урологичните заболявания, но при тяхното въвеждане в практиката не бива да забравяме и оценката за ефективност и икономическа целесъобразност.
По отношение на ситуацията у нас съм реалист. И като човек, който добре познава системата, бих казал, че перспективата пред урологията не е добра. Това важи не само за нашата специалност, в някои направления ситуацията е още по-лоша – в педиатрията например. Средствата, които се отделят за здравеопазване, са критично малко. Но дори и да се увеличат, без да се променят фундаментално принципите, върху които е залегнала дейността на НЗОК, тази картина ще продължи да съществува. Някои специалности ще получават 3-4 пъти повече средства, а други ще бъдат на ръба на оцеляването. От 1 април т.г. бяха увеличени цените на природния газ, тока, парното и т.н. И когато стойността на една клинична пътека, от която се плащат и тези разходи, не се променя с години, това увеличение е за сметка на персонала на болниците. Явно никой не се интересува от това и съответно не се взимат никакви мерки.
В перспектива българската урология не я чакат добри дни, въпреки че това е една от най-високотехнологичните специалности в медицината, въпреки че у нас работят специалисти, които владеят всички съвременни методи за лечение.
Изходът от този порочен кръг е във формулиране на ясна визия, стратегия за промяна. През последните години не съм чул от тези, които управляват процесите в здравеопазването, към какво се стремим, къде трябва да отидем. Опасявам се, че няма и да чуя.
