Доклад на Американската търговска камара за състоянието на здравеопазването в България и разумните посоки за действия.

Подобряването на здравеопазването в България изисква стратегически подход, институционален диалог и решения, които да гарантират устойчиви инвестиции, обучение и развитие на мотивирани здравни специалисти, внедряване на иновации, мащабна дигитализация и прозрачно публично-частно партньорство между различни заинтересовани страни в страната. Това са част от изводите от доклад „Здравеопазването като инвестиция“, разработен от Здравен комитет към Американската търговска камара в България, представен на 16 юни т.г.

Анализът „Здравеопазването като инвестиция“ показва, че през последните 20 години България отбелязва напредък в сферата. Това пряко се отразява в увеличената средна продължителност на живота, в намаляване на детската смъртност и др. Но страната ни значително изостава по редица ключови показатели спрямо средноевропейските: предотвратима смъртност, достъп до здравни услуги и медикаменти, намаляващ брой общопрактикуващи специалисти, неефективност на доболничната помощ и др.

Българската здравна система е един от ключовите фактори за стабилна икономика, устойчив  пазар на труда при застаряващо население, благоприятен бизнес климат в страната и за привлекателност на страната като инвестиционна дестинация. Задълбоченият анализ от доклада показва още необходимостта от реформи за оптимизация и ефективно ползване на наличните ресурси, както и нуждата от инвестиции в здраве с гаранция за дългосрочна възвращаемост.

В допълнение докладът предлага устойчиви решения, базирани на анализа на наличните данни у нас, показва работещи примери от икономически развити европейски здравни системи, които биха могли да се адаптират и приложат в България.

Пет идеи за подобряване на здравеопазването

Докладът на Американска търговска камара в България посочва поне пет идеи, чиято реализация би донесла средносрочни подобрения на здравната система, и би се отразила благоприятно върху здравния статус на населението, достъпа до здравни услуги и повишаване на благосъстоянието:

Превенция, скрининг и иновативна медицина;

• Инициативи за дигитализация;
• Промяна от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване;
• Нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата;
• Ефективно използване на европейските фондове.

Всяка една от идеите може да допринесе както за ефективно разходване на средствата за здраве, така и за подобрение на здравето на всеки един български гражданин.

Превенция, скрининг и иновативна медицина

Въз основа на добри практики от програми от други eвропейски държави, изчисленията показват, че възможните ползи от HPV-ваксинация могат да допринесат от увеличение от поне 110 млн. лева в БВП. Ако се инициира национална кампания за скрининг на дебелото черво, това би могло да доведе до намаляване с 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване. Въвеждането на иновативни медикаменти и профилактика на диабет могат да допринесат до 250 млн. лева потенциални спестявания.

Инициативи за дигитализация

Според доклада чрез мащабна и целенасочена дигитализацията на здравеопазването у нас ще се постигнат улеснен достъп до терапия и лечение на пациентите, подобряване на ефективността на здравеопазването и разходите за него, повишена отчетност и прозрачност на разходите и др.

Във фокуса на доклада са включват ползите от навлизането на телемедицина, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, електронна рецепта и възможността за холистичен анализ за здравното състояние на населението.

Истинско дигитално здравеопазване

Докладът посочва четири стъпки към дигиталното здравеопазване: стратегия, законодателна основа, ИТ-инфраструктура и системна интеграция.

Стратегията трябва да включва целия спектър на определяне на посоката и нужните ресурси от идентифициране на здравните нужди, през определяне на пълния спектър на дигитално здравеопазване, в т.ч. източници на данни и анализи, както и чрез диалог с ключови заинтересовани страни да се проектира цялостната дигитална пътна карта до 2030 г.

Законодателната основа включва преразглеждане на действащата правна рамка, въвеждане на електронно досие, нормативни промени с права и отговорности, както и определяне на ИТ-рамката, защита на данните и правата на собственост върху тях.

ИТ-инфраструктурата включва цялостна техническа инфраструктура, както и бази с данни и хранилища с данни, софтуерни основи, основи и стандарти на базата данни, както и криптиране и анонимизирането им.

Системната интеграция е необходима, за да осигури взаимосвързаността на различните елементи на обширната електронна здравна система. Тя трябва да осигури комуникация между различни системи и бази данни, да създаде уникални идентификационни номера за осигуряване на съвпадение на данните, за споделено участие и отговорност на опериращите с нея.

Реална реформа на модела на финансиране на системата

Докладът очертава четири основни начина, през които да се реформира моделът на финансиране на здравната система у нас: систематична промяна, създаване на иновативни фондове, по-ефективно преразпределение в посока „здраве“ от събраните данъци и акцизи, приоритетно насочване на инвестиции в здравеопазване от европейските фондове и механизми.

По-конкретно систематичната промяна, според експертите, включва възможността от преразглеждане на модела на НЗОК и промяна на цялостния модел на финансиране у нас, като се почерпят добри практики от здравните системи на Франция, Германия, Швейцария и др.

Създаването на иновативни фондове би способствало за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина. Подобни механизми има създадени и работят в Италия, Шотландия и Уелс.

Европейските фондове

В доклада европейските фондове са отделени в специална тема, защото те предлагат краткосрочни или средносрочни финансови решения за структурни реформи в здравната ни система и ще бъдат в полза на  националния бюджет.

Докладът призовава правителството и здравните партньори да направят така, че с част от средствата от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 да се реализират серия от здравни проекти (систематични промени, дигитализация и др.).

NextGenerationEU е пакет от механизми за възстановяване и устойчивост, в чиято структура влизат 390 млрд. евро безвъзмездни средства и 360 млрд. евро заеми. Възможността, която той предлага конкретно за България, са грантове в размер от 6,3 млрд. евро. NextGenerationEU поставя приоритет върху здравеопазването. Затова в последващите корекции на Плана за възстановяване и устойчивост България трябва да заяви корекция, която да бъде насочена към здравеопазването у нас.

Като част от МФР /MFF 2021-27/ EU4Health е друг механизъм в рамките на пакета стимули, осигуряващ 5,1 млрд. евро към страните – членки на ЕС. Според доклада тези средства могат да се използват за: по-добра готовност и засилване на способностите за бърза реакция; превенция на заболяванията и насърчаване на здравето при застаряващо население; дигитална трансформация на здравни системи, както и за достъп до здравни грижи за уязвими групи.

Посоки за действия

Инвестиции и финансиране

Водещ фокус е запълването на пропуските по отношение на финансирането на здравната система на България. Докладът посочва, че първа стъпка е да се увеличат общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, за да започне да се намалява разликата ни със средните сравнителни показатели за ЕС. Също така е необходимо увеличение на публичните инвестициите от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане от пациента за здравеопазване до по-малко от 20% (близо до средното за ЕС). Ново е предложението за създаване на специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.

Ефективното разпределение на средствата като препоръка включва повишаване ефективността на разходите за здравеопазване. Акцентът се поставя върху болничния сегмент и нуждата от прозрачно проследяване на разходите и извършване на сравнителен анализ сред болниците за начало. Експертите предлагат провеждане на редовно „сканиране на хоризонта“, за да се оцени и планира потенциалното въздействие върху бюджета от загубата на изключителни права върху лекарства и пускането на нови продукти.

Иновативното финансиране се средоточва върху преразпределение на финансиране от съществуващите данъци и акцизи от продукти, засягащи здравето (тютюн, алкохол) за преки инвестиции в здравеопазването. Също така е нужно да се приоритизират и насочат инвестиции в здраве, като част от фондовете на ЕС (Механизъм за възстановяване и устойчивост и EU4Health).

Стратегически приоритети

Докладът очертава четири стратегически области, които трябва да се структурират и да се реализират поетапно чрез държавна здравна политика. Това са инвестиции в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболнична помощ, въвеждане на дигитално здравеопазване.

Инвестиции в превенция и скрининг

Потвърден от опита факт е, че превенцията и навременното откриване на заболяванията намаляват разходите за здравната система и гарантират качествено лечение и живот. Затова докладът предлага да се създадат подкрепени от правителството мащабни целеви стратегии за:

- Превенция (ваксинационни програми, в т.ч. не само за коронавирус);

- Ранен скрининг на групи от населението;

- Национална стратегия за борба с рака. Създаване на Национален регистър за раковите заболявания.

- Стимулиране на осведомеността сред населението на страната и оборване на дезинформацията чрез образователни комуникационни кампании (например ваксинация, хранене и др.).

Стабилизиране динамиката на работната сила

Основен фактор в една система са хората – лекари, медицински сестри и други специалисти. Затова докладът предлага да се осигурят цялостни програми, които да стимулират млади лекари да останат и да работят в България. Данните в доклада сочат нуждата от преодоляване на регионалните различия в достъпа до здравни услуги

България се нуждае от реализация на публично-частни партньорства (институции, академични среди и бизнес), които да инвестират в медицинско образование. Сред финансовите пропуски в системата е нужно да се адресира и да се осигури ресурс за преодоляване на недостига на заплащане за медицински сестри и персонала в болниците.

Подобряване на извънболнична помощ

Комбинираният подход на превенция и скрининг с развитие и укрепване на извънболничната и амбулаторната помощ биха способствали за повишаване на здравния статус и качеството на живот на хората у нас. Докладът препоръчва и да се търси по-голяма прозрачност относно проследяването на разходите за болнични грижи и преразпределяне на неефективно изразходваните ресурси към доболничната помощ.

Въвеждане на дигитално здравеопазване

Здравеопазването през XXI век е немислимо без дигитализация. Затова и докладът предлага няколко стъпки за нейното осъществяване:

- Създаване на Пътна карта за дигитализация на здравеопазването с ясна визия, приоритети и стъпки до 2025 г.;

- Финализиране на пълното прилагане на електронна рецепта;

- Преразглеждане на законодателната база, с цел за осигуряването на възможност за професионално и публично финансирано предоставяне на услуги за телемедицина;

- Хармонизиране на публичните бази данни за взаимосвързаност на данни и регистри.

Изходни позиции в доклада

Българската здравна система отбелязва значителен напредък в някои от количествените показатели. Например, средната продължителност на живота у нас е нараснала от 71.7 години през 2000 г. до 78 години през 2018 г., както и се отчитат повишаване с над три пъти на разходите за здраве от 523 млн. евро ПЧП през 2003 г. до 1,64 млрд. евро ПЧП през 2019 г.

Въпреки тези благоприятни данни, България изостава по редица ключови здравни показатели в сравнение със средните европейски нива: демографски тенденции, разходи за здраве и специфични здравни показатели.

За периода 2000 – 2018 г. България отчита силно влошаване на демографските тенденции. Например коефициентът на зависимост на възрастта (съотношението между броя лица над 65 г. на 100 лица спрямо лицата във възрастовата група 15-64 г.) непрекъснато расте: от 24 пункта през 2000 г. до 33 пункта през 2018 г.

Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.

Индикаторът „Предотвратимата смъртност на 100 000 жители в ЕС“ поставя България назад в класацията с показател от 427 души на 100 000 жители. Нещо повече, България изостава по отношение на някои критични здравни показатели. Например нивата на инсулти и хипертония у нас са над 4 пъти на средноевропейските, както и нивото на исхемична болест на сърцето – над 1,5 пъти. Това са тревожни данни, които трябва да се адресират с конкретни мерки – както реактивни (лечение), така и превантивни (скрининг и др.).

Системни предизвикателства

Анализът се фокусира и върху структурни проблеми, чието разрешаване изискват комплексен подход – т.е. изискват решения на национално ниво в дългосрочен план. Известен факт е, че между 250-300 лекари напускат страната всяка година. Разпределението на медицински специалисти на 1000 души население в страната е изключително неравномерно. Общопрактикуващите лекари у нас намаляват от 4900 души (2012 г.) до 4200 (2018 г.) По-обезпокояващо е сравнението на съотношението на специалисти към общопрактикуващите лекари в България и в ЕС. У нас то е 5,9, докато в ЕС е 3,1, което говори за намаляване на ОПЛ като желана професия у нас и за недостиг на общопрактикуващи лекари, които да следят здравния статус на българските граждани.

Друг съществен проблем е липсата на стратегическа политика за превенция на заболяемостта и оттук – прекомерните инвестиции в болнична помощ. За периода 2010–2018 г. болничните легла у нас са се увеличили от малко над 6.5 легла на 1000 жители до близо 8 легла на 1000. Друг показател, показващ липсата на превенция, е увеличаването на хоспитализациите на 1000 жители на година. У нас това число расте в абсолютна стойност.В ЕС тенденцията е обратна: намалява от 170 хоспитализации на 1000 жители годишно през 2009 г. до 167 през 2018 г.

Разходите за превенция също са показател, по който България изостава от нивата на ЕС. У нас за превенция се харчат около 34 евро на глава от населението средно на година (което е 2,6% от общите разходи за здраве). Докато в ЕС сумата средно е около 89 евро на европеец (което е 3,9% от общите разходи за здраве).

Позиции

Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България:

Следваща крачка са общите действия

- С този доклад Американска търговска камара заявява  да се включи в публичния дебат за промяна  в здравеопазването, което е приоритет както за държавата, така и за всеки български гражданин. Ние още смятаме, че здравеопазването е част от националната сигурност. То е в основата за развитие на конкурентоспособността на България и за подобрение на икономическия климат у нас.

Инвестициите в здравеопазването не трябва да се разглеждат фрагментирано, както и да се възприемат само и единствено като финанси и като разход. Ако искаме да изградим здрава и щастлива нация, ние трябва да приложим холистичен подход към здравната система, за която всички да имат интерес да се грижат. Нашият принос към темата съдържа както препоръки за подобрения, така и призив за общи действия и комуникация между всички институции и заинтересовани страни. Благодарение на анализа в доклада ние поканихме стратегически институции, партньори и заинтересовани страни за диалог и за приобщаване към изводите и предложенията в него. Следваща крачка са общи действия и политическа воля за реализацията им.

Руслана Тончева, съпредседател на комитет „Здравеопазване“ на Американската търговска камара в България, управляващ директор за България, Северна Македония и Албания в „Джонсън и Джонсън“ (Янсен България): здравеопазването

Трудно е уравнението

- Горди сме, че много компании и експерти от Американската търговска камара участваха в подготовката и изготвянето на доклада. Този общностен проект цели и приобщаванена други партньори и заинтересовани страни със своята безпристрастност и надкорпоративен подход, за да можем заедно да започнем да решаваме трудното уравнение в здравеопазването, което включва пациенти, здравни специалисти, правителство и данъкоплатци. Уверени сме, че това е точният подход за бъдещи политики и решения, кореспондиращи с нарастващите нужди на пациентите. Този подход включва качествен и количествен анализ на солидни данни, споделяне с партньори и институции и последващи общи действия за осъществяване на нужната промяна в здравния сектор.

Лука Чичов, съпредседател на комитет „Здравеопазване“ на Американската търговска камара в България и генерален мениджър на IQVIA Bulgaria:

Общ фокус е ефективността

- Този уникален продукт съчетава в себе си опита на експертите от членове на Американската търговска камара с таланта в обработка на данните и анализа на екипа на IQVIA Bulgaria. Използвахме методология, която направи сравнителен анализ на състоянието и представянето на българската здравна система спрямо европейските. Получената картина очерта недостатъците и напредъка, които ще бъдат в основа на стратегически решения и инвестиции за реформа в сектор „Здравеопазване“. Смятаме, че общ фокус и цел на всички нас е повишаването на ефективността на здравните услуги с цел повече ползи за гражданите и по-качествен и продължителен живот