Темата за лекарските или медицинските грешки все по-често става предмет на спорове в публичното пространство. Недостатъчната информация по проблема затруднява както дефинирането, така и реалната възможност за преодоляването на грешки. Причината за това е преди всичко лошата или несъществуващата комуникация между медицински специалисти, пациенти, юристи и пациентски организации, което от своя страна води до задълбочаване на проблемите. Създава се порочен кръг, в който потърпевши се оказват всички участници.

Самото понятие лекарска грешка не е легално дефинирано. Световната здравна организация борави с понятието лоша медицинска практика (medical malpractice) и дефинира проблема като „небрежно поведение или липса на умения при оказване на медицинска помощ от страна на лекар или здравно заведение, което (поведение) става обект на гражданското право“ (СЗО, 2009 г.).

В България масово се налага употребата на понятието лекарска или медицинска грешка. И медици, и юристи са единодушни, че това не е най-подходящият термин, който може да се използва в случаите на лоша медицинска практика.

Опитите за определяне на понятието лекарска грешка имат за цел опознаването, откриването на източниците им, класификацията им и изграждането на стратегия за превенция.

Според медиците използването на понятието лекарска грешка е неуместно, тъй като в повечето случаи вредоносният резултат за пациента настъпва в резултат на обективни причини, които не биха могли да бъдат избегнати от лекаря или от действията на трети лица (пациент, помощен персонал), за които той не може да бъде обвинен.

Според съдебните медици „лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенство на медицинските му знания, методите на диагностика и лечение, на особеното протичане на заболяването при дадени пациенти или на обективно трудни условия, в които се е осъществила дейността по лечението и работата на лекаря“.

Така дефинирано, понятието медицинска грешка изключва всякакъв елемент на умисъл, невнимание и непредпазливост. Приема се, че медицинската грешка се допуска поради обективни, а не поради субективни обстоятелства. Липсата на субективен елемент – вина, и на причинно-следствена връзка между действията на лекаря и настъпилите вредни, неблагоприятни за пациента резултати, прави лекарската грешка ненаказуема. Приема се, че лекарят винаги действа в полза на своите пациенти. Понятията лекарска грешка или лекарска небрежност могат да се отнесат към крайно ограничен брой случаи на вече доказано недобросъвестно поведение на лекаря.

Според юристите лекарска грешка като понятие не следва да бъде употребявано и поради липсата на легална дефиниция, и поради погрешното му асоцииране с други правни институти като „фактическа грешка” (чл.14 от НК), „небрежност” (несъзнателна непредпазливост, чл. 11 ал. 3 от НК).

Медицинските грешки следва да бъдат разграничени от компликациите (усложненията), които биха могли да възникнат в медико-диагностичната дейност. Медицинският риск винаги съществува, за разлика от медицинските грешки. Отговорността, която лекарят ще понесе при настъпила лекарска грешка и при настъпило усложнение, е различна. В първия случай е налице умисъл, във втория – самонадеяност (съзнавана непредпазливост, лекомислие) или небрежност (несъзнавана небрежност).

Все по-често се среща и порочната практика да се квалифицират като лекарски грешки неправилно предприети действия или осъществени правомощия по администриране на медицинската дейност, проявени форми на корупция в здравеопазването, неетично отношение или неинформиране на близките на пациента или трети лица, даването на невярно заключение, издаване на документи с невярно съдържание, затаяване на истината или потвърждаване на неистина при разпит на медицински специалисти. Всяко едно от тях обаче също може да стане основание за реализиране на отговорност спрямо медицинския специалист.

Без вина виновни или просто непознаващи закона

Необорима презумпция от римското право е Ignorantia legis neminem excusat – „непознаването на закона не извинява“. За съжаление все по-често българските медици изпадат в подобно положение – те си мислят, че са без вина виновни, законът обаче казва друго. Лекарите търсят правотата си само в диагностичните и клиничните действия, които извършват, те дори не подозират, че непознавайки закона, го погазват.

Лекар беше осъден да заплати обезщетение в размер на 15 000 лева на родителите на дете, което оперирал. Операцията за отстраняване на сливици е протекла успешно. Детето няма повече проблеми, няма оплаквания и след интервенцията. Родителите обаче имат претенции, при това напълно основателни. Операцията бива извършена, без те да подпишат нужното информирано съгласие, тъй като по това време са били в чужбина. Детето е гледано от баба си и именно тя е взела решение за провеждане на операцията и се е подписала под документа. Житейската ситуация е позната на всички, които практикуват, но малцина знаят за нормативните изисквания и отговорността, която носят.

Подобен е случаят със стоматолог, който заплати обезщетение в размер на 8000 лева за това, че провел лечение на пулпит, без да информира писмено пациента си. Същият бил останал с впечатление, че ще му бъде правена обтурация.

Тревожна е тенденцията за увеличаване на исковете, които биват завеждани срещу лекари. Исковете не касаят толкова тяхната медицинска дейност, а се отнасят до спазване на различни нормативни актове.

Дори и да приемем, че всекидневието на медика би следвало да е ангажирано само и единствено с работа с пациентите, непознаването на закона не ги оправдава.

Крайно време е медицинските университети да наблегнат и в това отношение върху подготовката на кадри, а вече практикуващите да попълнят липсващите им знания чрез обучения и семинари. Консултацията с опитен в сферата юрист до голяма степен спестява неприятности, време и пари.

Защо няма осъден… лекар/пациент?

В България все по-често се задава въпросът защо няма осъден лекар. Обществото се вълнува, напада, хули, понякога с право, друг път просто по инерция. У мен като професионалист, който работи в сферата на медицинското право и брани еднакво правата и на пациенти, и на лекари, се събужда логично въпросът, защо няма осъден пациент?

Това, което ще напиша, няма да бъде популистко, няма да се хареса на обществото, в частност на пациентите, най-вероятно няма да ми спечели нови клиенти. Но пък ще ми даде възможност да изразя обективно професионалното си мнение, защото намирам въпроса за принципен. А когато става въпрос за принципи, не следва да се гони фалшива слава и да се правят опити да се извлекат дивиденти. Въпреки ангажираността си се опитвам да следя медийни изяви, които касаят развитието на здравеопазването, лекарски грешки, дела и други. Няма как да не обърна внимание на нападките, които най-често биват отправяни от пациенти към лекари. Преди да продължа, държа да споделя, че един от предметите на дейност на фирмата, която ръководя, са именно делата срещу лекари, водени от пострадали техни пациенти. При тях ние си позволяваме да действаме само и единствено в рамките на закона, битките водим в съдебна зала, а не в медиите, служейки си с факти и доказателства, а не просто с думи.

Лекарите не са безгрешни, лекарите са изключително изтормозени от системата, пренебрегвани от властта, ползвани като изкупителна жертва на различни реформи. Разбирам трудностите, с които се сблъскват, но не разбирам инертността им. Приемам, че по-умният винаги отстъпва, не напада и не води махленски спорове, но не мога да приема, че когато проблемите са толкова наболели, никой не става да изрази една принципна позиция, никой не си мърда пръста, за да покаже и докаже правотата си.

Ще се върна пак на въпроса, защо няма осъден пациент. Едва ли защото всеки, потърсил медицинска помощ, е безгрешен – напротив. След като се запознах с няколко предавания и статии, в които хора без нужните знания, умения и образователен ценз си позволиха открито да обиждат, клеветят и хулят жестоко лекари, съм убедена, че би следвало в подобни случаи лекарите да поемат инициативата и да защитят доброто си име и престижа на професията, която упражняват. Ето и няколко конкретни случая.

Случай №1

Дама, спечелила конкурс за еротични модели, навежда твърдения, че в резултат на немарливост и некомпетентност д-р Лидия Бориславова е поставила неправилно ваксина на 3-месечното бебе Павел, вследствие на която то е починало.

Потресаваща е злобата, която се излива върху д-р Бориславова. Подхождам с разбиране към скърбящите родители, но намирам за изключително нелепо да се хвърлят обвинения в медийното пространство, които не почиват на факти и няма как да бъдат аргументирани и доказани. Още по-малко от трети лица, чиято цел е просто да присъстват в националния ефир.

Основен принцип на наказателния процес е презумпцията за невиновност – според чл.16 от НПК „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“. Обръщам внимание, че дори не е ясно дали д-р Бориславова е привлечена в качеството на обвиняем и на факта, че дамата, известна в обществото като Черната Златка, не е компетентен съд, за да си позволява да отправя обвинения от този род.

Съветът ми към всички лекари в подобна ситуация е, че мълчанието не е злато. Освен напрежение и стрес подобна ситуация може да доведе до отлив на пациенти, опетняване на името и в крайна сметка до значителни имуществени и неимуществени вреди. В подобни случаи е най-добре да се консултирате с юрист, който познава добре подобен род казуси, и да потърсите правата си!

Случай № 2

Обвиненията на Тодорка Манчева от ямболското село Тамарино, която е изгубила бебето си часове след раждането му. „Докторът дойде подут от сън. Така ме прегледа, че ме заболя. После не ми обърнаха никакво внимание, независимо че ми бяха изтекли водите. Така бях 36 часа. Разтичаха се чак когато усетиха, че тоновете на бебето не са в ред”. Обвиненията към д-р Антонова, която е следила бременността, както и към екипа, водил раждането на Тодорка, не са подкрепени от факти. Раждането на всяка жена е уникално за нея, нормално е да е така, нормално е всяка жена да има различни субективни усещания. Никога не съм оправдавала лошо, незаинтересовано или арогантно поведение на медицински специалист към пациент, доказателство за това са и делата, които водим. Но когато в пространството се хвърлят просто едни думи, които няма как да бъдат доказани, които биха могли да бъдат следствие от огромната мъка от загубата на близък, но в същото време да не са верни, като „докторът дойде подут от сън“, смятам, че лекарят трябва да защити своето име. И да потърси своите права наравно с пациента, който има претенции да е пострадал. Това задължение е морално за всички, които упражняват медицинската професия. Ако колегите им наистина са се държали по описания начин и са действали некомпетентно, морален дълг на останалите лекари е да се разграничат от подобен род действия. В противен случай те негласно приемат подобно поведение за правилно, толерират го, дори го стимулират. Ако обаче твърденията, с които биват обвинявани лекари, не се докажат, приемам, че е морален дълг на всички лекари да защитят колегите си и престижа на лекарската професия.

Съветът ми към ръководството на болницата в Стара Загора, в конкретния случай, е да изчака да протече назначената проверка и след нея незабавно да предприемат действия в посока да информират обществото за резултатите. Ако не бъдат констатирани техни нарушения, да потърсят обезщетение от пациентката.

Случай № 3

Коментари на представител на така наречените „пациентски организации“ и по двата горепосочени случая. Недопустимо е да се вменява вина, да се хвърлят обвинения от човек, който няма елементарна медицинска култура, а и правната му също значително куца. Безоснователни обвинения се хвърлят както върху органи на досъдебното производство, така и върху лекари. Разбирам желанието да бъдат подкрепяни пациентите, но е недопустимо това да става на всяка цена дори когато е видно, че те не са прави. Конспиративните теории може би носят рейтинг и популярност, защото в подобни случаи е приятно да се потвърждава правото на страната, която защитаваш. Това е една моментно печеливша стратегия, което рано или късно ще доведе до срив. Такъв, за който всички ние ще платим висока цена. Поощряването на подобни порочни практики може да донесе един-два хонорара в повече на въпросния коментатор, представител на организация за защита правата на пациентите, но бележи с тежък порок борбата за права в системата на здравеопазването.

Препоръчвам в подобни казуси да се предприемат действия, които да ограничат подобни безпочвени нападки. Крайно време е всеки, който е сгрешил, да си плати – независимо дали е лекар или пациент. Крайно време е да се изправим срещу некомпетентните, да ги посочим с пръст и да се разграничим от техните действия. Само така ще покажем, че сме добри професионалисти. Без значение дали става въпрос за лекари или за юристи.

Самата аз никога не съм отдавала значение на популистките твърдения, на медиите, които жестоко спекулират с човешките драми и грешки, защото като професионалист мога да открия истината между редовете и не ми е нужно да бъда информирана по подобен начин с изкривена информация. За съжаление обаче бездействието в подобни случаи поражда един лавинообразен ефект, който ще затрупа всички участници в системата на здравеопазването. Вярвам, че доброто име на един лекар струва много усилия, безсънни нощи, отдаденост към професията. Недопустимо е тези усилия с лека ръка да бъдат заличавани по един много елементарен, некомпетентен и аморален начин. На всяко действие следва да има противодействие, като предприемането на такова зависи само и единствено от ответната страна.

Д-р Мария ПЕТРОВА, юрист