Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Въоръжени сме с модерен имунизационен календар, но…

Въоръжени сме с модерен имунизационен календар, но…

- Уважаема проф. Кожухарова, как бихте оценили българския имунизационен календар, какъв обхват се осигурява?

- Нашият имунизационен календар е много добър и на европейско ниво. През последните години той бе актуализиран, и то не само по броя на включените антигени, я и защото бяха добавени т.нар. комбинирани ваксини, които с едно убождане осигуряват имунитет срещу няколко заболявания. Веднага трябва да отбележа обаче, че тази модернизация изисква да бъдем по-внимателни към проблема с имунитета. Защото, докато използваната в миналото жива ваксина срещу детски паралич имаше епидемично разпространение – тоест имунизираното дете предаваше ваксиналния щам и на другите деца около него и така се поддържаше високо ниво на колективен имунитет, то в 5-валентната ваксина е включена инактивирана ваксина срещу детски паралич, която предпазва само този, който е имунизиран. Ето защо категорично всички подлежащи на ваксинация трябва да бъдат имунизирани.

Ще отбележа още, че една от препоръчителните ваксини – срещу човешки папиломен вирус, е обект на национална програма. Това ще даде възможност всички семейства, които искат да имунизират своите 12-годишни момиченца, да го направят.

Имунизационният обхват действително е добър, включително и срещу морбили – през годините се движи между 90 и 95%. На теория петте процента неимунизирани не представляват сериозен проблем и ако те са равномерно разпределени сред популацията, вероятността да възникне голяма епидемия е много малка. При епидемията от морбили обаче безспорно се доказа, че тези 5% неимунизирани са концентрирани в ромската общност.

- Какво се случва днес в т.нар. уязвими групи? Дейността на здравните медиатори в тези общности подобри ли покритието с ваксини там?

- Здравните медиатори ни помогнаха много още по време на епидемията. В кризисна обстановка ние работихме заедно и станахме приятели. Надявам се практиката да продължи и в бъдеще.

Здравните медиатори в много голяма степен улесниха общопрактикуващите лекари да достигнат до ромските семейства, някои от които дори не знаеха, че имат право да запишат детето си при лекар и да получат всички ваксини безплатно. Здравните медиатори обясняваха на хората защо е важно да бъдат имунизирани и осигуряваха необходимата, но липсваща дотогава в тези групи информация за здравноосигурителните права на децата им. Така благодарение на съвместните усилия на общопрактикуващи лекари, епидемиолози и здравни медиатори в рисковите групи бяха направени допълнителни имунизации и епидемията приключи.

Трябва да отбележа, че ромските семейства не са противници на ваксините. У нас съществуват малки групи от хора, които са против ваксините, което е един друг проблем – все още не толкова сериозен. Странно е, че тези хора не си взеха бележка от случилата се епидемия. И това за пореден път доказва, че човекът е единствената жива твар, която два пъти се спъва в един и същ камък – дори кучетата и котките не го правят. Обществото ни трябва да разбере, че имунизациите са за доброто на децата. Това не е някаква ужасна принуда на лошата държава, която настоява всяко дете да бъде имунизирано, за да бъде допуснато в детската градина. Държавата упражнява тази принуда в интерес на децата, ако семейството по някакви причини не вземе правилното решение. Според мен пък детето, което не е ваксинирано, нарушава правата на останалите. Да не говорим, че майките трябва да се замислят и по друг казус – те искат да решават дали тяхното дете да бъде ваксинирано, но дали то може да изкаже своята позиция.

Подобна е и световната практика в това отношение – неваксинираните лица нямат право да посещават детска градина и училище, да следват и да упражняват някои професии (лекари, медицински сестри).

- По препоръка на СЗО сред възрастните хора и пациентите с хронични заболявания трябва да бъде постигнат 75% имунизационен обхват срещу сезонния грип. Каква е ситуацията у нас днес?

- Срокът за постигането на тази цел веднъж бе удължен. Така или иначе до 2015 г. би трябвало 75% от хората над 65 години и страдащите от хронични заболявания да бъдат ваксинирани. Търси се и висок процент на обхващане на здравните специалисти. За съжаление ние сме много далеч от това ниво. В страната ни обхватът с грипна ваксина е несъпоставимо по-нисък в сравнение с другите европейски страни – през миналата и по-миналата година са се ваксинирали средно по около 3 % от населението. При това преките ми наблюдения са, че това са предимно  млади и здрави хора, които могат да си позволят ваксината и прилагат културна грижа за здравето си. Така или иначе обаче в рисковите групи положението е много далеч от желаното и трябва много да се работи в тази посока.

- Какво е решението? Може би осигуряване на целево финансиране?

- Може би. Грипната имунизация е препоръчителна, както и ваксината срещу човешкия папиломен вирус. Надявам се, че програмата за имунизация на 12-годишните момичета срещу човешки папиломен вирус – един от основите причинители на рака на маточната шийка, ще бъде реализирана успешно. По този или по сходен модел – реимбурсиране на стойността на самата ваксина и заплащане за извършената процедура на общопрактикуващите лекари, в бъдеще може да бъде изработена и програма за имунизации срещу грип, което би било едно добро решение.

- Какви са вашите наблюдения за допълнителното ваксиниране на медицинските специалисти?

- Във всяко лечебно заведение е различно. По Закона за здравословните и безопасни условия на труд работодателят в лечебните заведения е длъжен да осигури имунизация срещу хепатит В например. В една част от лечебните заведения се държи на това и лекарите и професионалистите по здравни грижи са защитени. Някои по-заинтересовани ни питат от време на време дали е необходима реимунизация, следят си антителата. В други лечебни заведения не се правят тези допълнителни имунизации. Обикновено разбираме за това, когато някои от екипа се нарани и се окаже, че пациентът е положителен за заболяването. Мога да кажа, че лекарите по дентална медицина, включително и екипите на частните стоматологични кабинети се интересуват изключително много от този проблем и се ваксинират в изключително висок процент.

Ще подчертая, че проблемът с имунизациите сред здравните работници е по-сложен. От една страна, те са изложени на по-голям риск да се заразят от своите пациенти. От друга страна обаче, те могат да заразят пациентите си, което в един момент може да бъде свързано с доста тежки юридически и финансови последици. Може би това ще бъде механизмът, който ще ги мотивира към по-сериозно отношение към имунизирането.

– В края на разговора нека да обобщим кои са основните проблеми и постижения в сферата на имунизациите у нас?

- Постижение въобще е, че системата на общественото здраве все още съществува и работи. Трябва да кажа, че тя е поставена при неравностойни условия в сравнение с другите области на здравеопазването. Лекарите, работещи в регионалните здравни инспекции и в Националния център по заразни и паразитни заболявания, са най-зле платените. А точно те са тези, които действат, за да не се разболява българското население. С голямо разочарование констатирам, че работещите в тези редици все повече застаряват, приток от млади специалисти няма и основната причина е лошото заплащане.

Във всички случаи, колкото и да струва една ваксина, нейното приложение е много по-изгодно, отколкото болестта и свързаните с нея неизработени дни, изплатени обезщетения.

Освен това имаме модерен имунизационен календар и успяваме въпреки всичко с общи усилия да поддържаме високо имунизационно ниво. Тогава, когато възникне проблем, си поправяме грешките – както стана при епидемията от морбили и допълнителната имунизация срещу морбили. Отново ще подчертая, че епидемията от морбили показа, че неимунизираните са застрашени от заразни заболявания, които не са се срещали от години.

Проф. Мира Кожухарова – национален консултант по епидемиология

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.